Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез пълномощника - С. Я., срещу решение № 60 от 18.12.2009 г., постановено по ахд № 414 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Р., с което е отменено решение № АТ470048 от 26.08.2009 г. на началника на Митница - гр. С., в частта, с която е отказано изплащането на законна лихва върху възстановен акциз в размер на 59145 лв. и върната административната преписка на н-ка на Митница гр. С. за произнасяне по искането за лихва.

В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата си касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като лихвата е претендирана едва с жалбата подадена до директора на РМД гр. Р., а не с първоначалното искане, поради което такава не се дължи. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания за отмяна и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение по жалба на "Т. Б." ЕООД е отменено решение № АТ470048 от 26.08.2009 г. на началника на Митница - гр. С., в частта, с която е отказано изплащането на законна лихва върху възстановен акциз в размер на 59145 лв. и върната административната преписка на н-ка на Митница гр. С. за произнасяне по искането за лихва. За да постанови този акт съдът е приел, че оспореното решение макар и оформено като писмо носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на оспорващия поради отказа да му бъде изплатена законна лихва върху признатия за възстановен акциз. Посочил е още, че с решение № 10280/03.08.2009 г. постановено по адм. дело № 725/2009 г. на ВАС е оставено в сила решение № 3/28.03.2008 г. постановено по адм. дело № 558/2007 г. на АС гр. Р., с което на дружеството е признато правото на възстановяване на акциз в размер на 59145 лв. за внос на кафе осъществен по 25 броя митнически декларации в периода 14.04.2006 г. - 21.12.2006 г. Съдът е посочил и това, че въпреки становището на ВАС за основателността на искането за възстановяване на недължимо платения акциз със законната лихва доколкото в производството по ЗАДС тази законна последица не е изрично изключена, то с касационното решение такава не е присъдена, поради това, че с първоначалното искане за възстановяване на акциз не е направено искане за присъждане на лихва, а съдът не може да излиза извън рамките на административния спор.

Такова искане за изплащане на лихва е отправено с последваща покана № АТ 470048/25.08.2009 г. на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК. С обжалваното писмо е отказано изплащането на поисканата лихва. За този отказ материализиран в обжалваното писмо съдът е приел, че липсват фактически и правни основания за издаването му и същият е без мотиви-което е съществен порок на формата на акта и с него се накърнява правото на защита на лицето, което практически не е известено за причините довели до постановения отказ. Като друго основание за незаконосъобразност на акта съдът е посочил, че оспорения акт досежно претенцията за законна лихва е неправилен, поради противоречието му с материално правните разпоредби на чл. 129, ал. 5 и 6 ДОПК и тъй като платеният акциз както и лихвите върху признатия за възстановяване акциз, се възстановяват с акт на компетентния административен орган е върнал преписката за издаване на решение във връзка с присъждане на тези лихви съобразно разпоредбата на чл. 126, ал. 6 от ДОПК, като се вземе предвид това, че в процесния случай сумата не е събрана въз основа на акт на орган по приходите, а въз основа на ЕАД, подадено от оспорващия и законната лихва се дължи от момента в който сумата е следвало да бъде възстановена.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи които са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК .

Това е така, тъй като се касае до акциз /чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК/, който като публично държавно вземане се събира от публичните изпълнители по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК

недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че тъй като в конкретния случай сумата не е събрана въз основа на акт на орган по приходите, а въз основа на ЕАД подадена от вносителя, законната лихва върху тази сума се дължи от момента в който тя е следвало да бъде възстановена.

Предвид изложеното като е приел, че отказът на митническите органи да бъде изплатена лихва върху възстановен акциз, обективиран в писмо АТ

470048 /26.08.2009 г. на н-ка на Митница гр. С. е незаконосъобразен и е отменил същия и на основание чл. 160, ал. 3,ДОПК, върнал преписката на компетентния административен орган за издаване на съответния акт, Административен съд гр. Р. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 18.12.2009 г., постановено по адм. дело № 414 от 2009 г. на Административен съд гр. Р..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ А. Д. М.М.