Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на

„ФЕНИКС - ДУПНИЦА" ООД, чрез пълномощника си адв.. Б., срещу

Решение от 10.06.2009г., постановено по адм. д.№ 04170/06г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/

№1000401/11.05.2006г., издаден от К. Б. С. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - Кюстендил и потвърждаващото го решение № 1572/19.07.06г. на Директор на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е подходил формално и не е обсъдил представените доказателства относно начисляване на данъка. Позовава се на заключението на ССЕ. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк.. М. излага доводи досежно правилността на обжалването решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред СГС е бил РА №1000401/11.05.2006г., издаден от К. Б. С. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - Кюстендил и потвърждаващото го решение № 1572/19.07.06г. на Директор на Д”ОУИ” -София при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 11 130, 54 лв. за данъчни периоди: м. 03, 06 и 10.2000г.; м. 07, 08 и 12.2001г. и м. 07.2002г., по доставки, получени от "Дервент" ООД, „Ф. Т." ООД и „С. Н." ЕООД.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че въз основа на надлежно възлагане на жалбоподателя е извършена данъчна ревизия за определяне на задълженията по ЗКПО отм. и ЗОДФЛ отм. за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2004г. и по ЗДДС отм. за периода 01.01.2000г.-31.07.2005г.

Съдът е възприел констатациите направени в хода на извършените насрещни проверки на преките доставчици на жалбоподателя [Фирма 1] и ФЕНИКС ТРЕЙД" ООД, свързани с факта, че не е намерен представил на дружествата на декларираните данъчни адреси, поради което искането за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице са връчени по реда на чл. по чл. 32 от ДОПК. По отношение на доставчика [Фирма 2]

е изпратено до ТД - София град, офис"Люлин" Искане за извършване на насрещна проверка, при което е установено, че дружеството е дерегистрирана по ЗДДС и при справка в информационния масив е установено, че фактури №:0000001010/07.08.2001г. и №0000001011/04.12.2001г. не са издавани на жалбоподателя - „Феникс-Дупница" ООД.

Съдът е обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че експертът не е открил преките доставчици на жалбоподателя на декларираните от тях данъчни адреси, поради което не е извършил проверка в техните счетоводства. Експертът е изготвил. заключението си на базата на приложените към делото доказателства, компютърни разпечатки и извършената проверка в счетоводството на дружеството – жалбоподател

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да са налице комулативните предпоставки на чл. 64 ЗДДС отм. , като в случая не са налице изискванията на чл. 64, т. 2 ЗДДС

отм. - в редакцията за данъчен период 2000 -2001г./ и чл. 64, ал. 1, т. 2 /в ред. за данъчен период 2002г./, поради липса на данни за начисляване на данъка от доставчика по смисъла на чл. 55 ал. 6 ЗДДС отм. . Този факт съдът е приел, че не е установен както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. В тази насока съдът се е позовал на заключението на ССЕ от което се установява, че преките доставчици на жалбоподателя не са открити на декларираните от тях данъчни адреси, поради което не са извършени проверки в техните счетоводства.

На следващо място съдът е приел, че не е налице и предпоставката на чл. 64 т. 3 от ЗДДС отм. , тъй като не е установено наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. . Доколкото твърдението за липса на доставка в обжалвания РА съставлява отрицателен факт, то с оглед на разпоредбите на чл. 127 и сл. от ГПК отм. във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на данъчния субект е да докаже положителния такъв - реално извършване на доставка, което не е извършено от жалбоподателя. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Безспорно в хода на ревизията, административното и съдебното обжалване от касатора не са представени доказателства, че данъка по облагаемата доставка е начислен като задължение към бюджета.Това обстоятелство не е установено, чрез проверка в счетоводството на доставчиците и от приетото заключение на ССЕ. Факта на наличие предпоставките на чл. 64 от ЗДДС отм. е положителен и касатора се позовава на него, поради което и негова е доказателствената тежест да го установи, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. Проверката в счетоводството на доставчика следва да се извърши в цялост, а именно, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. . Заключението на вещото лице изготвило ССЕ е само въз основа писмените доказателства по делото без осъществена проверка в счетоводството на доставчиците, поради ненамирането им на данъчните адреси.

Недоказана от касатора е останала и втората кумулативна предпоставка на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС отм. , а именно дали доставката е реална, за да е облагаема по смисъла на чл. 64 ал. 1 т. 3 от ЗДДС отм. . Доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. е прехвърляне на собственост върху стока или други вещи права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В хода на съдебното производство не са представени доказателства относно реалност на доставките по процесните фактури.

С оглед на изложеното е неоснователен довода, свързан с необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изложил доводи досежно правноревантните факти, които е приел за установени, въз основа на кои доказателства и е достигнал до съответните правни изводи.

С оглед на изложеното не се установиха релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 предложение 3 от ДОПК. От първоинстанционния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. С. при ЦУ на НАП.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, В. А.ивен съд, І отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 10.06.2009г., постановено по адм. д.№ 04170/06г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение,

Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

Е.М.