Не намирам достатъчно основание за убедително обявяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително и частично – само по отношение на думата “съществен”.В концепцията за гражданско съдопроизводство, материализирана в ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г.), чл. 280, ал. 1 в своята цялост има особено място и значение. Той урежда принципно новата възможност за евентуално трето инстанционно касационно производство, допустимо при определи условия и по процедура, в която въпросите за основателността на касационното обжалване не се обсъждат. Предвиденото предварително условие в тази процедура – ваззивната инстанция да е постановила решение по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, със своята висока степен на абстрактност в изказа, вече поставя множество въпроси.Например: кой въпрос е съществен; трябва ли или не трябва да се посочи и квалифицира изрично въпросът като съществен от жалбоподателя или това може и трябва да направи тричленният състав, извеждайки го от обстоятелствената част на касационната жалба; какво обхваща “практиката на ВКС”, която след влизането на този ГПК в сила все пак трябва да бъде създадена в определена степен, обобщена и осмислена във физически разумно за това време, каквото едва ли са изтеклите до сега 14 месеца от действието на този кодекс; какви разумни критерии ще въведе самият ВКС в практиката по приложението на чл. 280, ал. 1 така, че да не създава усещане, че преследва преди всичко други непрезумирани в тази мяра от законодателя цели чрез въпросната възможност, като например драстичното намаляване броя на разглежданите в касационната инстанция дела.Въпросите биха могли да продължат. Но те, в своята пълнота, трябва и могат да бъдат поставени и съответно решени от самия ВКС. Той трябва разумно да моделира практиката по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, от каквато възможност не би следвало да бъде лишаван или частично ограничаван. В противен случай една неразумна практика с ефекта на доминото ще обезсмисли...