Подписах решението с особено мнение по следните съображения:1. Относно чл. 43, ал. 2, израза “или чрез залепване на уведомление”, чл. 47, чл. 50, ал. 4 и чл. 51, ал. 2Разпоредбата на чл. 47 ГПК не е самостоятелна. Тя е обусловена преди всичко от чл. 43, ал. 2 ГПК, според който връчването на съдебни съобщения може да стане чрез прилагане на съобщението към делото, “или чрез залепване на уведомлението”.Залепването на уведомлението или “пускането” му в пощенската кутия и последиците от това във връзка с редовността на призоваването, която според чл. 47, ал. 8 ГПК се отнася и за призоваване на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, са уредени в осемте алинеи на чл. 47 ГПК. Текстовете на чл. 50 ГПК и чл. 51 уреждат връчването на търговец, юридическо лице и на адвокат. Член 50, ал. 4 и чл. 51, ал. 2 препращат към чл. 47, ал. 1. Член 47, ал. 1 предвижда връчване чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, пускането му в пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп до тях - на входната врата или на видно място около нея.Характерно е, че докато чл. 43, ал. 2 ГПК говори изобщо, че връчването на съобщението може да стане чрез залепване на уведомлението, чл. 47, ал. 1, който конкретизира начина на такова връчване, се отнася изрично и само до ответника по делото.Съпоставката на чл. 47, ал. 1 ГПК с чл. 129, ал. 2 ГПК, който се отнася до ищеца, потвърждава, че предвиденият начин за връчване на уведомление чрез “залепване” и “пускане в кутия” се отнася само за ответника. Член 129, ал. 2 ГПК разпорежда в случаите, които исковата молба е нередовна, да се съобщи на ищеца да отстрани недостатъците. Текстът на закона не препраща към чл. 47, ал. 1 ГПК, което означава, че в този...