Мотивите в частта им дали чл. 133 ГПК е противоконституционен са укорими на първо място, че нe се прави разлика между конституционно и касационно производство (КС тълкува вместо ВКС). Затова упорито се приповтарят други разпоредби от процесуалния закон. В същото време, когато трябва да се отговори на тезата, че чл. 145 и чл. 146 от кодекса са твърда преграда към установяване на истината, се твърди, че “разпоредбите” остават извън контрола за противоконституционност. На второ място неправилно се интерпретира правото на защита – за защита срещу иска може да се говори само за времето, през което спорът е висящ (по-долу е взето становище по този въпрос).Член 133 формулира последиците, ако ответникът не подаде писмен отговор на изпратената му искова молба или ако отговорът е непълен - губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.Съдържанието на разпоредбата показва, че ответникът безусловно губи правото на защита по същество по предявения срещу него иск. Това се отнася и за самостоятелните му права – да предяви насрещен или инцидентен установителен иск, да привлече трето лице и в същото време да предяви обратен иска срещу него. Фатален е срокът да възрази, че спорът е решен от арбитраж и не може да се пререшава от съда при наличие на арбитражна клауза и за неподсъдност на делото, вън от случаите на родова подсъдност по местонахождението на недвижимия имот, както и да предяви инцидентен установителен иск.Според чл. 133, ако отговорът е непълен, в смисъл, че не са направени възражения съгласно края на разпоредбата, пропускът е непоправим. Или дори да си оспорил иска по основание нямаш възможност да правиш възражения. И това е така, защото в открито заседание според чл. 143, ал. 2 ответникът може да посочи и представи само нови доказателства, които не е могъл да представи с отговора.В случая съдът намира,...