В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря И. И. и на прокурора от В. К. К. изслуша докладваното от съдията В. И. наказателно дело №1273/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред ВКС е образувано по искане, подадено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 421, ал. 3, предл. първо и чл. 420, ал. 2 НПК от всеки от осъдените Р. М. А. и С. К. Ю. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНОХД № 525 /2010 г. на Шуменския ОС и по НОХД №486/2010 г. на Шуменския районен съд и отмяна на постановените решение и присъда по тях.

В искането от осъдения Р. М. А. се изразява общо недоволство от съдебните актове по посочените дела. От съдържанието му се извежда, че са ограничени процесуалните му права като не му е дадена възможност да поиска от съда делото да приключи със споразумение. Несъгласието с присъдата и въззивното решение се отнася и до определеното наказание на А. като явно несправедливо, тъй като е завишено по размер и не съответства на тежестта на извършеното. В допълнението към искането за възобновяване, изготвено от служебния защитник на осъдения, адвокат П.В. от САК се правят доводи, че дейността на А. е квалифицирана в нарушение на закона като извършителска, вместо да се направи извод, че е действал като помагач. Той не е участвал в отнемането на вещите, а само е давал съвети и разяснения преди извършване на деянието и е обещавал помощ на останалите съучастници, след извършването на инкриминираната дейност. А. е участвал само в една престъпна проява, поради което неправилно дейността му е квалифицирана във връзка с чл. 26 НК. Отнетите вещи в размер на 545, 30 лв. са върнати на пострадалия, поради което отговорността на А. трябва да е по чл. 197, ал. 1, т. 3 НК, а наказанието – намалено по размер.

Иска се отмяна на решението и присъдата, и връщане делото за ново разглеждане на делото в първостепенния съд за евентуалното му решаване по реда на особените правила по глава ХХІХ НПК.

В искането на осъдения С. К. Ю. се изтъква, че е допуснато съществено процесуално нарушение с неприключване на делото със споразумение и неналагане на по-ниско по размер наказание.

Иска се възобновяване и отмяна на съдебните актове, и връщане делото за ново разглеждане.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ОСЪДЕНИЯТ Р. А. СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО И СЪС СЛУЖЕБЕН ЗАЩИТНИК - АДВОКАТ П. В. ОТ САК, НАЗНАЧЕН ПО РЕДА НА ЧЛ.94, АЛ.1,Т.6 НПК, КОЙТО ПОДДЪРЖА ИСКАНЕТО.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НЕ СЕ ЯВЯВА, РЕДОВНО ПРИЗОВАН, ОСЪДЕНИЯТ С. Ю., ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ СЛУЖЕБЕН ЗАЩИТНИК - АДВОКАТ М. И., назначен по реда на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. Защитата поддържа искането като устно и в представената писмена защита изтъква, че неправилно делото не е било решено по реда на споразумение с представителя на обвинението. Наказанието е явно несправедливо, тъй като не са взети предвид данните, че вещите са възстановени и е следвало преквалификация на отговорността по привилегирован състав на същото по вид престъпление и определяне на значително по-ниско по размер наказание при условията на чл. 55 НК.

ПРОКУРОРЪТ от В. дава заключение, че искането за възобновяване по отношение на подс. Р. А. е частично основателно.Неправилно същият е признат за виновен и осъден във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. При постановяване на присъдата съдът е признал А. за виновен за продължавано престъпление, за каквото няма нито данни, нито предявено обвинение. Не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Делото е образувано и разгледано по общия ред, тъй като не е представено споразумение по глава ХХІХ НПК. А. е бил защитаван от служебен защитник - адвокат Т., без възражение срещу участието на конкретния служебен защитник. Възможност за приложение на привилегирован състав при връщане на предмета на престъплението не е предвидена когато случаят е опасен рецидив. Липсват основания за приложението на чл. 55 НК и по отношение на двамата осъдени.

В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА осъденият А. моли делото да се върне за ново разглеждане, за да сключи споразумение с прокурора за решаването му.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНИЯТА И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО:

Депозираните искания за възобновяване СА ДОПУСТИМИ. Подадени са по отношение подлежащи на възобновяване съдебни актове, непроверявани по касационен ред, от процесуални субекти, имащи право да инициират тази процедура и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

ПО СЪЩЕСТВО, съдът прие следното:

С присъда №884 от 05.07.2010 г. по нохд№486/10 г. на Шуменския РС подсъдимият Р. М. А. е признат за виновен в това, че на 15.02.2010г. в [населено място] в съучастие, като съизвършител с подсъдимите С. К. Ю. и А. К. Ю. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 545, 30 лева от владението на Н. В. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е разрушил и повредил прегради, здраво направени за защита на имот и е използвал техническо средство, деяние извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК във връзка с чл. 195, ал. 1, т.З и т. 4, предл. второ НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, във вр с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б НК и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.

Със същата присъда подсъдимият С. К. Ю. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 15.02.2010г. до 21.02.2010 г. в [населено място], при продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с подсъдимите А. К. Ю., Р. М. А. и Р. С. Т., в различни комбинации с тях, е отнел чужди движими вещи съответно: на обща стойност 545, 30 лева от владението на Н. В. А. и от владението на Б. А. Б. вещи на обща стойност 209, 50 лева, всичко вещи на обща стойност 754, 80 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата са разрушени и повредени прегради, здраво направени за защита на имот и е използвано техническо средство, а деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 предл. второ НК във връзка с чл. 194, ал. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б НК, във връзка с чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което да се изтърпи в затвор.

С въззивно решение от 17.12.2010 г. по ВНОХ дело № 525/10г. на Ш. О. съд присъдата е изменена като подсъдимите са оправдани в частта относно използването на технически средства за извършване на деянието по обвинението във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, а в останалата част присъдата е потвърдена. Влязла е в сила на същата дата като необжалваема по касационен ред.

По искането за възобновяване, подадено от осъдения А.:

Неоснователни са твърденията на осъдения А. за ограничаване на процесуалните му права, поради неприключване спрямо него на делото със споразумение. Невярно се интерпретират обективните данни по делото за процесуалното поведение на страните. Проверката показва, че производството по делото е проведено по общия ред, тъй като не е имало волеизявление на подсъдимия и защитата му за решаване на делото с постигнато споразумение с представителя на РП [населено място]. Провеждането на делото при някое от особените правила, каквото е производството по Глава ХХІХ НПК изисква и допълнителни предпоставки, които обективно не са били налице. Подсъдимият не е направил изявление, съдържащо признаването на вината и съзнаването на последиците от споразумението за решаване на делото. Не е постъпило искане от защитата и прокурора от РП [населено място] за изготвяне на споразумение относно съществените въпроси на отговорността, квалификацията и наказанието за инкриминираното деяние, съгласно чл. 381, ал. 5 НПК. Още повече, както до приключване на досъдебното производство, така и преди съдебното следствие в първата инстанция са налице данни, че подсъдимият не е признал авторството и вината си в извършване инкриминираното деяние, което евентуално да даде началото на процедура по решаването на делото със споразумение, подлежащо на одобрението от съда. Обективна пречка за тази процедура, от друга страна, се е явило отсъствието на единия от подсъдимите - Р. Т., спрямо когото производството е проведено задочно. Следователно делото не е могло да приключи със споразумение в съдебната фаза в първата инстанция поради изричното условие съгласно чл. 384, ал. 3 НПК да се изиска изричното съгласие на всички страни в процеса за приключването му със споразумение спрямо подсъдимия. На второ място, данните по делото и процесуалната позиция на А. са изключвали каквато и да било преценка на съда и за провеждането на съкратено съдебно следствие. Не само, защото той не е посочил изрично пред съда дали признава или не фактите на обвинението, а и защото при обвинение в съучастие, каквото е в случая, съкратено съдебно следствие се допуска само ако условията за него са налице и за всички останали съподсъдими в процеса(спр. чл. 370, ал. 3 НПК), каквито предпоставки по делото очевидно не са били налице. Следователно, голословно се твърди, че е ограничено правото на защита на подсъдимия А. да се възползва от особените процедури по НПК, облекчаващи правното му положение. В случая делото се е развило по общия ред като състезателно производство и поради разгръщането на всички доказателствени възможности за страните и при пълно упражняване на всички правни средства за защита, предвидени в чл. 51 НПК, подсъдимият и защитата му в най-голяма степен са могли да участват при събирането и проверката на доказателствените източници и да сочат доказателства. Подсъдимият А. е имал назначен служебен защитник на чиято защита не се е противопоставил, следователно е приета от него. Упражнил е и правото си на лична защита в процеса.

Няма нарушение на материалния закон. Неоснователно се претендира преквалифициране дейността на подсъдимия А. като помагач, а не като съизвършител на инкриминираното деяние. Тази позиция противоречи на обективните фактически данни, приети за установени по делото. Установено е от фактическа страна, че той е участвал заедно с подсъдимите С. Ю. и А. Ю. в самото изпълнение на отнемането на вещите от владението на собствениците им, което го квалифицира единствено като съизвършител в общата престъпна дейност с останалите подсъдими. Даването на съвети и разяснения преди и след извършване на деянието се поглъща от извършителството.

Основателен е доводът на защитата, както и становището на прокурора от ВКП., че осъденият А. е участвал само в една престъпна проява и неправилно дейността му е квалифицирана от съдилищата и във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Установено е по делото, че той е осъществил само едно деяние, което не може да се цени като форма на усложнено престъпление, каквото е продължаваното, за което се изискват най-малко две или повече деяния на престъплението от същия вид. Съгласно чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК искането е основателно и трябва да се уважи в тази му част. То е в полза на осъдения и след възобновяване на делото А. трябва да бъде оправдан по квалификацията на деянието, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

Отнетите вещи в размер на 545, 30 лв. са върнати на пострадалия, но след изземването им от разследващият орган, а не поради възстановяването им от дейците. Вън от това, отговорността на А. не може да се квалифицира по чл. 197, ал. 1, т. 3 НК, поради законовото ограничение, отнасящо се в случаите на опасен рецидив - пречка за приложението на цитирания по-леко наказуем състав спрямо дееца. Наказанието справедливо е определено в рамките на чл. 54 НК към предвидения в санкционната част на престъпния състав минимум, при законосъобразен извод за наличието на превес на смекчаващите вината на А. обстоятелства. В тази насока ВКС възприема изцяло аргументите в мотивите на инстанционните съдилища ( спр. 124-125 от мотивите към присъдата и стр. 5 от мотивите на въззивното решение ). Частичното оправдаване на този осъден в настоящото производство не може да се отрази съществено върху вече направените от съдилищата изводи за вида и размера на определеното му наказание. Още повече, че то поначало е твърде снизходително за високата степен на обществената опасност на деянието и дееца.

По искането за възобновяване на осъдения С. К. Ю.:

То изцяло е неоснователно.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение с неприключване на делото по отношение на този подсъдим със споразумение, по вече изложените съображения относими и за двамата осъдени. Неоснователно е твърдението за ограничаване правата на този подсъдим да иска разглеждане на делото по някое от особените правила по НПК. Той и защитата му не са обективирали процесуално поведение съдържащо се в условията за приключване на делото със споразумение нито условията за съкратено съдебно следствие.

Делото е разгледано по общия ред, който е дал най-пълни гаранции за справедлив процес, при условия на състезателност. В нито един от процесуалните стадии осъденият Ю. не е направил искане за приключване на делото със споразумение, нито е искал съкратено съдебно следствие в някоя от възможните му две форми. Още повече, че последното се допуска само, ако условията за съкратено съдебно следствие са били налице за всички подсъдими, което обективно в процеса е липсвало като предпоставка за останалите двама подсъдими.

Неналагането на този осъден на по-ниско по размер наказание, или отказа на съдилищата да индивидуализират наказанието му при условията на чл. 55 НК, нямат фактическа и правна основа в данните по делото. При определяне на наказанието на С. Ю. са взети предвид всички данни, индивидуализиращи вината му. Фактът, че вещите предмет на кражбите да били възстановени отчасти е ценен правилно като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Извън осъжданията, обуславящи опасния рецидив под признаците на който е квалифицирана процесната кражба, той е осъждан още осем пъти за престъпления от общ характер. Наказанието за извършеното престъпление е съобразено с величината на предмета на посегателство, начина на извършване деянието, съвместната престъпна дейност в рамките на съучастието и с разпределението на ролите в него, с водещото участие на осъдения Ю.. Повече снизходителност е напълно недопустима, поради което, с оглед високата степен на обществена опасност на дееца и тежестта на инкриминираното деяние, наказанието по вид и размер не търпи ревизия.

Воден от тези мотиви, ВКС в настоящият състав съгласно чл. 425, ал. 1т. 3 НПК и по чл. 354, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 426 НПК

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 525 /2010 г. на Шуменския ОКРЪЖЕН СЪД и изменява въззивно решение от 17.12.2010 г. по ВНОХД № 525/10г. на Ш. О. съд, с което е потвърдена присъда №884 / от 05.07.2010 г. по НОХД№486/10 г. на Шуменския РС САМО В ЧАСТТА относно квалификацията на деянието на подсъдимия Р. М. А. във вр. чл. 26, ал. 1 НК КАТО ГО ОПРАВДАВА да е извършил деянието във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. А. и искането на осъдения С. К. Ю. за възобновяване производството по ВНОХД № 525 /2010 г. на Шуменския ОС и НОХД №486/2010 г. на Шуменския районен съд, като неоснователни.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: