Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „П и С Турс“ ООД, с ЕИК 1028733043, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Радецка“, № 15, ет. 2, подадена чрез адв. Н. И. против решение № 547/22.12.2010 г. на Административен съд гр. В. Т., VII – ми състав, постановено по адм. д. № 794 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 070900178/31.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Г., потвърден с решение № 435/30.09.2009 г. на Директора на Д „ОУИ“ – гр. В. Търново. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 2146, 70 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно защото е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е обсъдил събраните доказателства и релевираните въз основа на тях правни аргументи. Първоинстанционните изводи противоречат на фактическите обстоятелства. Представени са документи, опровергаващи констатациите от РА. Неправилно е прието в съдебното решение, че не е установена идентичността на стоките. При обща стойност на стоките 415 966, 38 лв. и стоки за които са представени приемо – предавателни протоколи на стойност 342 218, 91 лв., жалбоподателят следва да бъде задължен с ДДС, определен въз основа на получената разлика.

Касаторът моли за отмяна на решението, пререшаване на делото и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д „ОУИ“ – гр. В. Търново я е оспорил с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор на юрисконсулт Е. У.. Ответникът моли за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на VIIІ отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна .

За да постанови процесното решение съдът е приел за установено следното:

В РД № 070 – 900178/03.06.09 г. на приходните органи е констатирано, че съгласно оборотна ведомост към 31.12.08 г. от дружеството – жалбоподател са осчетоводени налични строителни материали по дебита на сч. сметка 302 „Материали“ на стойност 690 551, 74 лева. От главната книга и оборотната ведомост към 31.03.09 г. е видно, че салдото на сч. сметка 302 „Материали“ е дебитно на стойност 850 571, 58 лв., като увеличените стокови наличности са в резултат на закупени строителни материали по фактури, издадени от „Н. П. К.“ ЕООД, ЕТ „Витоша комерс – Д. Ф.“. С фактура от 06.03.09 г. жалбоподателя е продал стоки на стойност 149 500 лв. на „Стройконсулт“ ООД, които факти не са счетоводно отразени в главната книга към 31.03.09 година. Извършена е инвентаризация на 06.04.09 г., при която са остойностени установените количества. Констатирано е, че строителните материали са на стойност 237 714, 65 лв. и е формирана липса на стойност 415 966, 38 лева. На основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 83 193, 28 лева, представляващ приспаднат данъчен кредит на установените липси на стоки по покупни цени.

По време на съдебното производство е допусната ССчЕ. Процесуалният представител на Д „ОУИ“ е оспорил представените с възражението срещу РД писмени доказателства – разписки за наем, РКО, товарителници, стокови разписки.

Допълнително по искане на жалбоподателя е назначена ССчЕ , която да установи идентичността на материалите, посочени в допълнително депозираните товарителници и тези по счетоводните данни, а така също какъв е размерът на липсата по вид, количество и стойност на материалите и дали липсващите материали са тези, транспортирани до складовата база на „П и С Турс“ ООД в с. Г. Е.. На първия въпрос вещото лице е отговорило положително, а относно втория въпрос експертът е изяснил, че липсващите материали по счетоводни данни не съвпадат с тези, предадени с протоколи. Вещото лице е уточнило, че за изготвяне на заключението е използвана справка за прехвърляния и справка за периода 02.02. – 28.03.2009 г., които не са представени като доказателства по делото, тоест представени са едва при изготвяне на допълнително назначената ССчЕ.

При така установените факти съдът е формулирал изводи за следното:

С ИПДПОЗЛ изх. № 2104/31.03.09 г. от управителя на дружеството е поискано обяснение къде се съхраняват осчетоводените материали. Отговорът е бил, че материалите се съхраняват на обекта на търговеца в гр. П.. Направена е проверка, приключила с протокол серия АА № 0021927/06.04.09 г. и опис на наличните стоки. Документите са подписани от упълномощеното лице С. П.. В протокола е посочено, че е събрана декларация от управителя, съгласно която строителните материали се съхраняват на строителен обект, собственост на дружеството и на прилежащите площи към хотела, тоест към момента на проверката материалите се съхраняват само там. С възражението към РД са представени писмени доказателства, че част от материалите са преместени в кв. Г. Езерово, гр. Б. (граждански договор, договор за наем, фактури за транспорт и товаро – разтоварна дейност, товарителници и стокови разписки).

Обосновани са първоинстанционните мотиви според които договорите са новосъздадени и противоречиви

. В този смисъл съдът е анализирал съдържанието на чл. 4 от наемния договор, съгласно който наемодателят се е задължил да предаде за ползване складовата база в срок до 31.12.09 г., а същевременно договорът е със срок на действие 11 месеца, считано от датата на неговото подписване. Клаузите са взаимно обезсмислящи се и без логично обяснение. Ако се възприеме за основателно касационното твърдение, че търговецът е наел склад в Г. Е., то тогава остава неизяснен фактът, че само част от стоките са преместени в така наетия склад. Щом климатичните условия в гр. П. са били лоши, това би оказало неблагоприятно въздействие върху всички стоки, респективно би наложило цялостното им преместване за съхранение в склада в Г. Е., което практически не се е случило.

Представителят на „П и С Турс“ ООД е дал противоречиви обяснения за местосъхранението на строителните материали по време на ревизията и впоследствие. При положение, че представените с възражението писмени доказателства не са новосъздадени, това би означавало, че търговецът е разполагал с тях още по време на ревизията и е могъл към момента на връчване на искането да ги представи на приходните органи.

Първоинстанционният съд, в изпълнение разпоредбата на чл. 202 ГПК е обсъдил заключенията по ССчЕ в съвкупност с останалите доказателства. Правилно е прието в съдебното решение, че липсва идентичност в Таблица 1, тоест съществуват разлики. Голяма част от товарителниците и приемо – предавателните протоколи не могат да бъдат обвързани с фактурите, издадени от превозвача „Ира 66“, а противоречията налагат извода за недостоверност на писмените доказателства, възприета и от административния съд.

Оплакването на касатора за необсъждане на относими доказателства относно правнорелевантни обстоятелства и факти, е неоснователно. В решението на Административен съд гр. В. Търново са изложени подробни и обосновани мотиви, които кореспондират с установените факти по делото.

Съобразно чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което е приспаднало изцяло или частично данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, дължи ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит, в случаите на липси,

унищожаване или бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на данъчен кредит. Липсата следва да бъде разбирана в смисъла наненаличност на стоката.

Решението на първоинстанционния съд е правилно, не е засегнато от основанието по чл. 209, т. 3 АПК, поради което трябва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция не присъжда разноски на Д „ОУИ“ – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, тъй като тази страна не е била защитавана и представлявана в производството пред ВАС.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIIІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА,

като правилно

решение № 547/22.12.2010 г. на Административен съд гр. В. Т., VII – ми състав, постановено по адм. д. № 794 по описа за 2009 г. на този съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. К./п/ М. Р.

М.М.