Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.Ч, в качеството й на процесуален представител на министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието срещу решение № 212 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1525 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област в частта му, с която по жалба на Е. Г. А е отменен отказ материализиран в писмо изх. № 94-Е-17 от 22.02.2018 г. на директора на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт (ВСВ)" при Министерство на правосъдието за връщане на документи, подадени за участие в конкурс за заемане на длъжност "съдия по вписванията" при РС-Самоков.

В касационната жалба са развити съображения за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение в конкретно посочената част, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение като недопустимо, съответно неговата отмяна като неправилно в посочената част и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Образувано е и по касационна жалба на Е. Г. А срещу същото решение № 212 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1525 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област, но в частта, с която е отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от администратора на лични данни. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора с присъждане на исканото обезщетение. Претендира и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни производства.

Ответните страни по двете касационни жалба оспорват взаимно касационните си жалби чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.Ч и лично от Е. Г. А, както и чрез становище по реда на чл. 213а от АПК от втория касатор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, съгласно чл. 210 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

Административният съд - София област е бил сезиран с жалба по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, както и с искова претенция по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата страна по спора, направен е анализ на представените по делото доказателства, на приложимите материалноправни разпоредби и на съответния процесуален ред. Според него направеното оспорване на писмо изх. № 94-Е-17 от 22.02.2018 г. на директора на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" при министерство на правосъдието е основателно, поради което актът е отменен като незаконосъобразен. По повод на предявения иск е прието, че същият не е доказан по основание, доколкото е налице неправомерно обработване на лични данни, но не се установява и доказва настъпване на вреди, както и на причинна връзка между тях и посоченото обработване на същите.

Конкретно по делото се констатира, че жалбоподателката е твърдяла за извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправомерно задържане на комплект документи, които е представила със заявление № 006-МП от 26.01.2018 г. за участие в конкурс за длъжност "съдия по вписванията" при РС-Самоков и които е поискала да й се върнат с молба с вх. № 94-Е-17/18 от 20.02.2018 г. По повод на последната е направен отказ от страна на администратора на лични данни, материализиран в посоченото писмо. В него изрично е казано, че подадените документи подлежат на съхранение в архива на министерство на правосъдието до изтичане на срока за тяхното съхранение.

В мотивите на решението съдът правилно е посочил, че тези документи съдържат лични данни, съгласно законовата дефиниция по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и приложимата към момента на подаване на молбата разпоредба на чл. 2, ал. 1 (отм.) от ЗЗЛД. По силата на чл. 4, т. 2 от посочения регламент е налице "обработване", което представлява всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни, чрез автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, структуриране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Такова е съдържанието и смисъла, вложен в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, в приложимата към посочения момент редакция, впоследствие изменена (изм., с § 43 от ЗИДЗЗЛД, ДВ, бр. 17/2019 г.). Според съда в случая е налице нарушаване чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, в която разпоредба са посочени случаите, в които е налице законосъобразно обработване на личните данни. Нарушена се явява и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 (отм.) от ЗЗЛД, г.), но представляваща действащо право към посочения момент. За да се обоснове, съдът се е анализирал и разпоредбата на чл. 25к от ЗЗЛД, която не е приложимо право и по което не се спори, но същата урежда задължения на съответния орган, работодател или такъв по назначаването, който е организирал процедура по набиране или подбор на персонал, да изтрива или унищожава документи, съдържащи лични данни на кандидата, респ. да връща такива, още повече, че той се явява и администратор на лични данни. По тези съображения е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и е задължил административния орган да върне исканите документи на заявителката, съдържащи лични данни.

По повод на втория спорен момент относно искането за присъждане на обезщетение е съдът е счел, че то е неоснователно, понеже жалбоподателката не е доказала настъпването на вреди, имуществени и неимуществени, техния размер и преди всичко причинно-следствената връзка между неправомерното обработване на лични данни и настъпили в резултат на това негативни резултати за лицето.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и в двете оспорени части. По повод на касационното възражение, че постановеното решение е недопустимо, то същото следва да се приеме за неоснователно. Съгласно на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата редакция преди измененията му, обн.ДВ, бр. 17/2019 г.) при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В това производство по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Тази разпоредба предоставя възможност на физическите лица да защитят личните си данни директно пред съд, ако не са упражнили правото си на защита по административен ред по чл. 38 от ЗЗЛД в приложимата редакция преди измененията му, (обн. ДВ, бр отм., бр. 17 от 2019 г.), но не регламентира специални правила за това съдебното производство. Дава се също възможност да се търси обезщетяване на претърпени вреди. В случая Е.А е сезирала административния съд с твърдения за допуснато нарушение на ЗЗЛД като не се спори, че не е сезиран специализирания орган – Комисията за защита на личните данни. Правилно е прието от административния съд, че е сезиран с допустими жалба и иск, като е налице и процесуалната предпоставка за предявяването им, а именно правен интерес. По тези съображения правилно е приел, че следва да се произнесе по същество. Също така настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава недоказаността на предявения иск, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява твърдяното нарушение. Правилен е изводът на съда, че е обработването на данните в процесния спор е не е осъществено в съответствие с изисквания и принципите, уредени Регламент (ЕС) 2016/679 и в чл. 2, ал. 2 (отм.) от ЗЗЛД. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат на страните.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 212 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1525 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.Ч, в качеството й на процесуален представител на министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието срещу решение № 212 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1525 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област в частта му, с която по жалба на Е.А е отменен отказ материализиран в писмо изх. № 94-Е-17 от 22.02.2018 г. на директора на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт (ВСВ)" при Министерство на правосъдието за връщане на документи, подадени за участие в конкурс за заемане на длъжност "съдия по вписванията" при РС-Самоков.

В касационната жалба са развити съображения за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение в конкретно посочената част, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение като недопустимо, съответно неговата отмяна като неправилно в посочената част и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Образувано е и по касационна жалба на Е.А срещу същото решение № 212 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1525 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област, но в частта, с която е отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от администратора на лични данни. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора с присъждане на исканото обезщетение. Претендира и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни производства.

Ответните страни по двете касационни жалба оспорват взаимно касационните си жалби чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.Ч и лично от Е.А, както и чрез становище по реда на чл. 213а от АПК от втория касатор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, съгласно чл. 210 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

Административният съд - София област е бил сезиран с жалба по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, както и с искова претенция по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата страна по спора, направен е анализ на представените по делото доказателства, на приложимите материалноправни разпоредби и на съответния процесуален ред. Според него направеното оспорване на писмо изх. № 94-Е-17 от 22.02.2018 г. на директора на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" при министерство на правосъдието е основателно, поради което актът е отменен като незаконосъобразен. По повод на предявения иск е прието, че същият не е доказан по основание, доколкото е налице неправомерно обработване на лични данни, но не се установява и доказва настъпване на вреди, както и на причинна връзка между тях и посоченото обработване на същите.

Конкретно по делото се констатира, че жалбоподателката е твърдяла за извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправомерно задържане на комплект документи, които е представила със заявление № 006-МП от 26.01.2018 г. за участие в конкурс за длъжност "съдия по вписванията" при РС-Самоков и които е поискала да й се върнат с молба с вх. № 94-Е-17/18 от 20.02.2018 г. По повод на последната е направен отказ от страна на администратора на лични данни, материализиран в посоченото писмо. В него изрично е казано, че подадените документи подлежат на съхранение в архива на министерство на правосъдието до изтичане на срока за тяхното съхранение.

В мотивите на решението съдът правилно е посочил, че тези документи съдържат лични данни, съгласно законовата дефиниция по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и приложимата към момента на подаване на молбата разпоредба на чл. 2, ал. 1 (отм.) от ЗЗЛД. По силата на чл. 4, т. 2 от посочения регламент е налице "обработване", което представлява всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни, чрез автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, структуриране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Такова е съдържанието и смисъла, вложен в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, в приложимата към посочения момент редакция, впоследствие изменена (изм., с § 43 от ЗИДЗЗЛД, ДВ, бр. 17/2019 г.). Според съда в случая е налице нарушаване чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, в която разпоредба са посочени случаите, в които е налице законосъобразно обработване на личните данни. Нарушена се явява и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 (отм.) от ЗЗЛД, г.), но представляваща действащо право към посочения момент. За да се обоснове, съдът се е анализирал и разпоредбата на чл. 25к от ЗЗЛД, която не е приложимо право и по което не се спори, но същата урежда задължения на съответния орган, работодател или такъв по назначаването, който е организирал процедура по набиране или подбор на персонал, да изтрива или унищожава документи, съдържащи лични данни на кандидата, респ. да връща такива, още повече, че той се явява и администратор на лични данни. По тези съображения е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и е задължил административния орган да върне исканите документи на заявителката, съдържащи лични данни.

По повод на втория спорен момент относно искането за присъждане на обезщетение е съдът е счел, че то е неоснователно, понеже жалбоподателката не е доказала настъпването на вреди, имуществени и неимуществени, техния размер и преди всичко причинно-следствената връзка между неправомерното обработване на лични данни и настъпили в резултат на това негативни резултати за лицето.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и в двете оспорени части. По повод на касационното възражение, че постановеното решение е недопустимо, то същото следва да се приеме за неоснователно. Съгласно на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата редакция преди измененията му, обн.ДВ, бр. 17/2019 г.) при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В това производство по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Тази разпоредба предоставя възможност на физическите лица да защитят личните си данни директно пред съд, ако не са упражнили правото си на защита по административен ред по чл. 38 от ЗЗЛД в приложимата редакция преди измененията му, (обн. ДВ, бр отм., бр. 17 от 2019 г.), но не регламентира специални правила за това съдебното производство. Дава се също възможност да се търси обезщетяване на претърпени вреди. В случая Е.А е сезирала административния съд с твърдения за допуснато нарушение на ЗЗЛД като не се спори, че не е сезиран специализирания орган – Комисията за защита на личните данни. Правилно е прието от административния съд, че е сезиран с допустими жалба и иск, като е налице и процесуалната предпоставка за предявяването им, а именно правен интерес. По тези съображения правилно е приел, че следва да се произнесе по същество. Също така настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава недоказаността на предявения иск, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява твърдяното нарушение. Правилен е изводът на съда, че е обработването на данните в процесния спор е не е осъществено в съответствие с изисквания и принципите, уредени Регламент (ЕС) 2016/679 и в чл. 2, ал. 2 (отм.) от ЗЗЛД. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат на страните.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 212 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 1525 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.