Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив срещу решение № 421 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 1372 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0198, зас. № 027 от 07.03.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания.
Изложените доводи за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на част IV, раздел II, т. 2 – 5 от Приложение № 1 към НМЕ отм. , са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Н експертна лекарска комисия, гр. С., не е взел становище.
Ответникът Х.А от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмен отговор.
О. Р дирекция за социално подпомагане, гр. П., ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД, Агенция за хората с увреждания, гр. С. и "Д-р П. и д-р П. Б" ЕООД, гр. С., не са взели становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.
При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив срещу експертно решение № 0198/027 от 07.03.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, с което на Х.А е определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 на сто за срок от три години, считано от 01.10.2015 г., за заболяване с водеща диагноза: [диагноза]
За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд се е доверил на заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), в което е отразено, че процентът ТНР е правилно определен.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 12 и чл. 202 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът необосновано е приел заключението на повторната СМЕ за обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания.
С оспореното експертно решение Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания е определила степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 % на основание „Раздел VI, част IV и във връзка с т. 2, Раздел I и по Раздел II, Част IV“ (от Приложение № 1 към НМЕ отм. ". Впоследствие НЕЛК е коригирала допусната техническа грешка в експертното решение, като е посочила, че в Допълнителен лист № 2 в изречението "По т. 3, раздел VI, част IV и във връзка с т. 2, раздел VI... ", изразът " и във връзка с т. 2 раздел VI" да не се чете. В представените по делото писмени становища НЕЛК е потвърдила, че е използвала отправна точка 3 от раздел VI, част IV.
Отправната точка за сърдечно-съдовото увреждане на освидетелстваното лице в диапазон "от ... до" е регламентирана не в раздел VI, т. 3 на част IV, а в раздел I, т. 2 от част IV, от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от0 5.05.2010 г. (НМЕ отм. , в сила към началната дата на преосвидетелстване и към датата на издаване на обжалваното решение на ТЕЛК № 3220 от 01.10.2015 г.
Съгласно част четвърта Заболявания на сърдечно-съдовата система, процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от: а) степента на функционалния дефицит (функционален клас (ФК) на сърдечната недостатъчност (СН); б) вида на заболяването - етиология, ход, протичане, стадий, еволюция, прогноза и т. н. На основание Раздел I Органични сърдечни увреди, т. 2 - При прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА - лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин: 30 - 50 %.
При определяне на степента на ТНР в диапазона от 30 до 50 % НЕЛК се е позовала на част четвърта, раздел VI, т. 3 Артериална хипертония (АХ): При АХ от III стадий с прояви на симптоми на органно увреждане на един или повече от прицелните органи (Процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от степента на функционалния дефицит на прицелния/прицелните органи). Изложените в ЕР обстоятелства са относима към хипотезата по б. „а“ – сърце: миокарден инфаркт. НЕЛК се е позовала и на раздел Раздел II Сърдечни вмешателства – проведена реваскуларизация, но без да определи процент ТНР по т. 1 или т. 2.1. – 2.4.
В жалбата си до първоинстанционния административен съд Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив е оспорила определената степен на ТНР предвид липсата на данни за сърдечна недостатъчност и отрицателния ВЕТ на 100 Вата, който не кореспондира с приетата Стабилна хипертония II ФК.
Изясняването на въпросите във връзка с вида и тежестта на здравословните сърдечно-съдови увреждания изисква специални знания из областта на медицината, поради което съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза с лекар – кардиолог. Вещото лице д-р. Г е дало заключение за сърдечна недостатъчност от I ФК, а не II ФК, по Нюйоркската кардиологична асоциация (НИХА), без застойна СН, ИБС. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че според него процентът ТНР е под 50, може би 40, малко под 50, но не се е ангажирало с точно определяне на процент.
Горното заключение, което е неблагоприятно за освидетелстваното лице, е било оспорено от него, поради което съдът е допуснал повторна съдебно-медицинска експертиза със същата задача. В изготвеното заключение вещото лице кардиолог д-р. Ш не е подложило на оценка медицинските документи, удостоверяващи състоянието на лицето и не изпълнило поставената задача след оценка на ТНР за конкретното заболяване да определи общия процент ТНР към 01.10.2015 г. при съобразяване на нормативната уредба. Заключението представлява изброяване на медицинските документи, намиращи се по делото и теоретично описание на извършените изследвания: стрес тест (велоергометрия), ЕКГ и ЕХОКГ, както и теоретични описания на заболяванията: ИБС и СН. Без да съобрази приложимата нормативна уредба – част четвърта от Приложение № 1 към НМЕ отм. , вещото лице е заключило „смятам че е правилно (законосъобразно) определен процентът на инвалидност на Х.А.“.
Така даденото заключение не изяснява спорните въпроси във връзка със здравословното състояние на лицето и следващите се проценти на ТНР, поради което няма доказателствена стойност. Съдът не е изпълнил процесуалното задължение да извърши преценка на заключението на вещото лице по вътрешно убеждение след като го обсъди наред с другите доказателства по делото. Несъответен на текста на заключението е изводът, че е извършен подробен анализ на медицинската документация с обсъждане на заболяванията на лицето след запознаване с необходимата за това нормативна уредба. Такъв анализ не е извършен и вещото лице не е коментирало отправните точки по част четвърта от Приложение № 1. Първоинстанционният административен съд не се е произнесъл по цялостното оспорване на заключението, направено от жалбоподателя с писмена молба и не е обсъдил доводите му, че принципните теоретични постановки по никакъв начин се са приобщени и анализирани от гледна точка на сърдечните увреждания на освидетелстваното лице. Не е обсъдил доводите в жалбата относно вписаната в оспореното ЕР на НЕЛК СН0, т. е. без данни за СН и описания отрицателен ВЕТ на 100 Вата, както и тяхната относимост към диспозицията на приложимата отправна точка по част четвърта, раздел I, точка 2 от Приложение № 1 към НМЕ отм. : прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА и Патологична работна проба при 75 W/3. Следва да се отбележи, че мотивите на НЕЛК към издаденото от нея експертно решение не могат да бъдат допълвани в съдебното производство с представяне на писмени становища и защити. При две заключения на съдебно-медицинската експертиза, първото от които не е достатъчно пълно, а второто – необосновано, съдът е следвало да пристъпи към възлагане на допълнително заключение, което може да се извърши от друго или повече вещи лица.
С оглед на гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат от които спорът между страните не е бил изяснен от фактическа страна и материалният закон не е бил приложен правилно. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по спора след събиране на доказателства и изясняване на спорните въпроси.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 421 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1372 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.