Производството е по по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).
Образувано е по касационна жалба на М.И, подадена чрез адв.. Д, срещу решение № 833 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 3736/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно, че е развивал редовно стопанска дейност свързана с покупко-продажба и регистрация на автомобили през периода 2012 г. – 2016 г. Твърди се, че съдът е игнорирал обясненията на РЛ, а именно, че през процесният период е бил на безсрочен трудов договор в „Х. К“ ЕООД на длъжност управител на автосалон, като в задълженията му е влизало да регистрира в КАТ – Пловдив всички превозни средства, собственост на „Х. К“ ЕООД, както и на клиенти на фирмата. Относно произхода на средствата твърди се, че същите са от извършена от съпругата му продажба на наследствени имоти в землището на с. О. и с. Г. в размер на 25 000 лева, които са ползвани за закупуване на лични превозни средства. На следващо място се оспорват изводите на съда свързани с доводите за неконосъобразност на РА в частта относно установените задължения за лихви, с аргумент че същите са извън обхавата на отговорността по чл. 19 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не взема становище. На 27.10.2020 г. по делото е постъпила писмена защита от юрк.. Б, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на спора пред Административен съд – Пловдив е бил ревизионен акт (РА) с № Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019 г., издаден от Т.П - началник на сектор в ТД на НАП - гр. П., възложил ревизията, и Е.С - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 644 от 11.11.2019 г. на директор дирекция Д ”ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М.И са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 143.33 лв. и лихви 91.34 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. – 986.10 лв. и лихви 428.05 лв. Допълнително определените данъчни задължения са вследствие на констатациите в хода на ревизията за извършвана от РЛ независима икономическа дейност, свързана с покупко-продажба на МПС /28 бр./ и регистрация на автомобили /описани на стр. 3-6 в РД/ на база получени отговори от ОД на МВР – Пловдив, община П., общ. Родопи. Прието е, че дейността е системно извършвана през целия ревизиран период, като същата не е отчитана чрез ЕТ или ЕООД, получените доходи не са декларирани в ГДД по ЗДДФЛ за съответната година на придобиване на дохода. Определена е данъчна основа от извършваната дейност по години, както следва: за 2012 г. – 2255.85 лв.; за 2013 г. – загуба в размер на 6 700.55 лв.; за 2014 г. – загуба в размер на 12 905.80 лв.; за 2015 г. – загуба в размер на 1 403.98 лв.; за 2016 г. – загуба в размер на 4 767.81 лв. От тази дейност при ревизията е формирана данъчна основа равна на 0.00 лв. за 2013 г. – 2016 г. и за тези години не е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Положителен финансов резултат е констатиран само за 2012 г. и същият е обложен с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за дейността като ЕТ. Относно имущественото и финансово състояние е констатирано, че през процесния период РЛ е внасяло парични средства в банковата си сметка, извършвало е разходи за придобиване на МПС, като е реализирало минимални доходи от трудова дейност. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници (стр. 34 -40 от РД). След извършен анализ е установено, че през 2012 г. разходваните парични средства от РЛ не превишават получените. За 2014 г. данъчна основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК, като е констатирано превишение на разходите над приходите в размер на 9861.00 лв.
За да отхвърли жалбата на М.И, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е за законосъобразно приложен особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на ал. 1, т. 2, от същата разпоредба. Споделил е изводите на ревизиращите, че Иванов е извършвал търговска дейност, насочена към реализиране на печалба, тъй като в случая се касае за значителен брой продажби на МПС за период от 5 години. Реализиран е облагаем доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ, който подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
За необорени са приети констатациите в РА относно определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. Според решаващия състав установеното превишение за 2014 г. правилно е отнесено като доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и същият правилно е взет предвид при определяне на общата годишна данъчна основа, а оттам и на данъчните задължения. Тъй като в случая се касае за установени с РА задължения за данъци по ЗДДФЛ, а не задължения по чл. 19 ДОПК, то на основание чл. 175 от ДОПК, законосъобразно са начислени и лихви за забава. Решението е правилно.
Основните оплаквания в жалбата са свързани с изводите на съда за извършвана от ревизираното лице независима икономическа дейност през процесния период свързана с покупко-продажба и регистрация в КАТ на МПС. Според касатора съдът не е взел предвид дадените в хода на ревизията обяснения, че тези дейности са извършвани в качеството му на управител в автосалон на „Х. К“ ЕООД, като в задълженията му е влизало и регистрация в КАТ – Пловдив на всички превозни средства, собственост на „Х. К“ ЕООД, както и на клиенти на фирмата. Възраженията са неоснователни.
В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за наличие на обстоятелство за облагане на Иванов по особения ред – чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид, че е установено извършването на стопанска дейност, от която не са декларирани приходи, не са подавани ГДД. При определяне размера на реализираните приходи от стопанска дейност органите по приходите са взели предвид общо извършените услуги по регистрация на МПС в КАТ от касатора лично в негова полза като са изключени тези извършени от Иванов в качеството му на служител на „Христов комерс“ ЕООД и отчетени чрез „Иванов 20 10“ ЕООД /дружество, чийто едноличен собственик на капитала е М.И/. Правилно е прието, че Иванов е осъществявал по занятие и систематично търговска дейност, от която е реализирал приходи. Тези приходи не са декларирани по предвидения от закона ред. Налице е доход по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, който подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Предвид, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателстевната тежест да се оборят констатациите на ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, е на ревизиращото лице, но в случая същите не са оборени по надлежния ред с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства. Както в хода на административното производство, така и в съдебното РЛ не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установена липса на превишение на разходите над приходите за процесната 2014 г., поради което правилно и законосъобразно е определено данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Неоснователни са възраженията на касатора свързани с доводите за недължимост на лихви. В случая както правилно е посочил и първоинстанционния съд, процесната ревизия е с обхват на проверка задължения по ЗДДФЛ за периода 2012 г. – 2016 г., а не задължения по чл. 19 ДОПК, регламентиращ особен случай на лична имуществена отговорност за данъци или осигурителни вноски на физическите лица управляващи задължени за данъци и осигурителни вноски субекти.
По тези съображения следва да бъде прието, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 345.42 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 833 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 3736/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М.И, ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 345.42 (триста четиридесет и пет и 0.82) лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.