Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.З, против Решение № 278 от 21.11.2019 г. по адм. дело № 113/2019 г. на Административен съд – Кюстендил. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на атакуваното съдебно решение, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като при условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано от процесуален представител на ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Н.М от [населено място], [улица] чрез адв. М.С, в отговор на касационната жалба изразява становище, че не отговаря на обективната действителност доводите, посочени в касационната жалба, че решението за налагане на финансова корекция е наложена на основание разпоредбите на Наредба №8/2008, а не на основание на разпоредбите на Методиката. При изложени съображения прави искане да се остави без уважение жалбата и да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на Н.М, срещу решение №10/121/07299/3/01/04/02 с изх. №01-6500/1112 от 22.01.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на оспорващата на финансова корекция в размер на 107 730.47 лева във връзка с договор №10/121/07299 от 20.10.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделското стопанство“ по ПРСР 2007 - 2013 г.

Въз основа събраните доказателства и назначената и изслушана по делото експертиза, административния съд е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 73 ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията от бенефициера /ползвателя/, както и че решението отговоря и на общите изисквания за писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и разпоредителна част. Установено е, че решението е издадено при спазване на процедурата по чл. 73 ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по установените нарушения при осъществения контрол, както и по основателността и размера на финансовата корекция. На следващо място съдът след преценка на доказателствените средства е приел за доказано неизпълнението на договорните задължения от ползвателя във връзка с предвидените с бизнес плана приходи от продажба на продукция в периода от 5 години след отпускане на помощта, тъй като със заложените финансови приходи, жалбоподателката е заявила и доказала жизнеспособността на проекта, респ. на инвестицията и е получила подпомагане със средства от ЕСИФ, поради което правилно органът е квалифицирал неизпълнението на визирания показател като неизпълнение на одобрени индикатори и като нередност, извършена чрез действие или бездействие от ползвателя, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ. От друга страна съдът е приел, че размерът на финансовата корекция е от съществено значение за законосъобразността на акта по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Въз основа на което е приел,, че при определяне размера на същата е допуснато нарушение на материалния закон. Безспорно е, че финансовата корекция е изчислена съобразно правилото на т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007 - 2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. За безспорно е прието, че Методиката е била действащ нормативен акт към момента на постановяване на оспореното решение, но същата е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, постановено след издаване на административния акт /Решение № 8020 от 25.06.2019 г. постановено по адм. дело № 1757/2019 г. по описа на ВАС, 5 – чл. състав/. Независимо от горното, доколкото обявената нищожност на нормативния акт има действие /важи/ от момента на издаването му, то следва, че финансовата корекция в случая е определена неправилно, при отсъствие на нормативно установено правило. Въз основа на което е приел, че е налице е основанието за незаконосъобразност на оспореното решение по чл. 146 т. 4 от АПК и е отменил обжалвания административен акт. Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав приема, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 П. З. З., съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Установено е, че на 20.10.2015 г. между Държавен фонд „Земеделие” и Н.М е подписан договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), Подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект №108121/07299, а именно „закупуване на земеделска техника за нуждите на стопанството” в максимален размер, посочен в т. 2.1 от договора. Не се спори между страните, че заложените приходи в бизнес плана не са постигнати. Правилно административния съд е установил фактите по делото въз основа на който е установил, че съобразно таблица 12 към бизнес плана в случая е предвидено приходи от продажби на продукция от кориандър и пшеница в количество от 30 500 кг., съответно 54 020 кг за 2016 г. в рамките на 5 – годишния период, като приходите в размер на 44 896.17 от продажба на кориандър и 17 286.26 от продажба на пшеница или общо заложените приходи са в размер 72 182.43 лева и за 2017 г. предвидени приходи за кориандър и пшеница заложени общо в размер на 80 627.99лева. констатираните от административния орган като реализирани приходи въз основа на извършена проверка са съответно за 2016 г. в размер на 0лв или 0% от предвидените и за 2017 г. в размер на 11 400 лева или 15.79% от предвидените. Допълнително са установени приходи от култура извън одобрения бизнес план в размер на 14 440 лева, като същите се включват в изпълнение на финансовите показатели, изпълнението е в размер на 25 840 лв., което е 35.8%. При извършената проверка на 14.09.2018 г. са установени приходи от кориандър и пшеница в размер на 7 392 лева като изпълнението представлява 15.36 %. Допълнително са установени приходи от продукция извън бизнес плана в размер на 16 386 лева, с което изпълнението представлява 32.945. като краен резултат изпълнението на приходите, заложени в бизнес плана са за 2016 – 0 лева, 2017 г. – 25 840 лева и за 2018 – 75 798 лева.

Отделно административния съд е приел, че е при извършената проверка на място на 05.12.2017 г. е установен размерът на земята, който трябва да се поддържа съгласно сключения договор в размер на 356.432 дка култури от първа група, установеното намаление на земята е 25.8765%, което е под 50 %, но по – голям от 5%, като при проверка на 14.09.2018 г. установеното неизпълнение е било отстранено. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Видно от представения договор и таблицата за одобрените разходи, финансовата помощ е отпусната за закупуване на земеделска техника. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФЗ. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 121, тъй като по този начин се доказва "икономическата жизнеспособност" на проекта за съответния период. Съгласно сключеният договор /т. 4. 14/, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект /неразделна част, от който е бизнес плана/. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ, като нормативно определения срок за изпълнение на инвестициите е 5 години от сключване на договора. В допълнение следва да се посочи, че административния орган е установил несъответствие при размера на земята, който трябва да се поддържа съгласно договора. В случая установеното нарушение е свързано с неизпълнение на бизнес плана на лицето, което води до налагане на финансова корекция в размер на цялата платена финансова помощ по договора.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Оттук следва извод, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените от органа правни основания. При установена липса на реализирани приходи обоснован и законосъобразен е изводът на административния орган за нарушение на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индиция, че бенефициерът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Чл. 30 от Регламента визира принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия, като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка /чл. 59 от финансовия регламент/. Следователно, органът обосновано и правилно е установил допуснато нарушение, което административния съд е приел.

Административния съд неправилно е установил приложеното поле на ЗУСЕСИФ, а от там и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007 - 2013 г., по отношение определянето размера на финансовата корекция. Съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, тъй като настоящия съдебен състав приема, че не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция позоваването в него на обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредбата – вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. При установените висока степен на неизпълнението по проекта и продължителността на неизпълнението от три години. В случая с обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, законосъобразно е разпоредено връщането на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. След като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с акта е наложил финансова корекция и при липсата на установен съществен порок при постановяване му, жалбата на Н.М срещу решение № 10/121/07299/3/01/04/02, за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски. Поради това ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено от съда съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 278/21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 113/2019 г. на Административен съд - Кюстендил и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Н.М, срещу решение № 10/121/07299/3/01/04/02, изх. № 01-6500/1112/22.01.2019 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

ОСЪЖДА Н.М, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото за двете инстанции. Решението е окончателно.