Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Г. О, чрез процесуалния му представител юрк.. Е, против решение № 249 от 30.05.2019г., постановено по адм. д. № 559/2018г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което по жалбата на И.И от [населено място] е отменена заповед № 1399 от 14.07.2011г. на Кмета на община Г. О, с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ) и Работен устройствен план (РУП), с който се създава градоустройствена основа за осъществяване на допълващо застрояване в УПИ VII – 2497, УПИ V – 2495, УПИ VI – 2496, УПИ VIII – 2498 и УПИ IХ - 2499, кв. 159, по плана на гр. Г. О – Централна градска част (ЦГЧ), съгласно приложен проект. С решението община Г. О е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че общината е съобщила оспорената заповед на майката на жалбоподателя, за която са съществували данни в разписния лист за наличие на права в УПИ VII – 2497, а за жалбоподателя такива данни не са съществували, като завещанието, с което той се легитимира с права в посочения обект не е било известно на общината, поради и което твърди, че не е било налице в тази връзка задължение за получаване на неговото съгласие. В тази връзка твърди и неправилност на извода на съда за липса на основанието по чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ за изменение на ПУП, поради изначална липса на задължение за общината да получи...