Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор при районна прокуратура - Перник против решение № 274/29.07.2020 г. по адм. д. № 719/2019 г. на Административен съд – Перник.

Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и решаване на делото по съществото на спора, алтернативно се иска връщането му за ново разглеждане от административния съд.

Ответникът – Общински съвет - Перник – в писмен отговор чрез адв.. Е оспорва протеста като неоснователен и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.

Ответникът – кмет на община П. – в писмен отговор чрез юрк.. А оспорва протеста като неоснователен и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответниците – Л.Л и П.Л – редовно призовани, не изразяват становища.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадения протест, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадения протест за процесуално допустим като подаден от страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и в изискуемия от закона срок. Разгледан по същество касационният протест е неоснователен.

С обжалваното решение е разгледан прокурорски протест с искане за обявяване на нищожност на решение № 994/22.11.2018 г. на Общински съвет – гр. П. и Заповед № 2038/14.12.2018г. на Кмета на община П., издадени във връзка с продажба на общински имот на Л.Л. С оглед издаване на оспорените актове съотв. на 22.11.2018 г. и 14.12.2018 г. и подаване на протеста извън срока по чл. 149, ал. 4 от АПК, са релевирани само доводи за нищожност, тъй като административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, съобр. ал. 5.

С протеста са изтъкнати доводи, че Л.Л, чрез деклариране на неверни обстоятелства (деклариран по-нисък доход), е упражнил правото да изкупи общинското жилище, без да е отговарял на изискването на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 5 ал. 2т. 7 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община П. / НРУУРОЖ/щ, Неспазването на разпоредбите на НРУУРОЖ води до изначална невъзможност да бъде изразено от който и да било орган под каквато и да е била форма съгласие за такова разпореждане, поради което даденото съгласие за продажба на процесния имот се явява особено тежко противоречие със съществуващата законова уредба и мотивира нищожност.

За да отхвърли протеста административният съд е приел, че при издаването на оспорените актове не е допуснат особено тежък порок, който да мотивира обявяването им за нищожни. Решението е правилно.

Процесуалният закон борави с понятието „нищожност“ (чл. 97, ал. 1, чл. 128, ал. 1, т. 1, 149, ал. 5, чл. 155, ал. 2, 168, ал. 2 от АПК) без сам да го дефинира. По тази причина дефиницията за нищожност на административен акт, като една от формите на недействителност, е изведена в доктрината и в юриспруденцията. Поначало нищожен е всеки административен акт, който е издаден от некомпетентен орган и във форма, различна от предвидената. Нищожност би могла да бъде констатирана и при наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 от АПК, но при всички случаи за такава констатация следва при издаването на акта да е била налице изначална липса на основание за издаването.

Ако се приеме, че оспорените актове са издадени при непълнота на фактическия състав, каквато е основаната теза, застъпена в протеста, то този порок на волеизявлението води до материална незаконосъобразност, не и до нищожност. Това е така, защото формално е съществувало материалноправно основание за издаване на оспорените решение и заповед.

В тази връзка следва да се отбележи, че тезата на подателя на протеста за подаване на декларация с невярно съдържание, дала основание за издаване на оспорените решение и заповед, не е удостоверена по надлежния ред. В хода на производството не е направено искане по реда на чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, за оспорване истинността на представените по преписката частни документи.

Да се застъпи тезата, че „изначалната невъзможност“ за издаване на акт с такова съдържание, поради непълнота на фактическия състав, води до нищожност, би означавало да се приеме, че всяко непопълване на фактическия състав следва да води до нищожност, а не до унищожаемост.

Не е без значение и обстоятелството, че твърдяната непълнота на фактите по преписката, мотивирала издаване на административните актове, е хипотетична и не е установена по надлежния ред (ср. чл. 239, т. 3 от АПК). В тази връзка административните актове биха били хипотетично материално незаконосъобразни, ако приложението на материалния закон не е съобразено от издателя на акта, каквато теза не се твърди. Възможността за ангажиране на отговорност спрямо адресата на акт, различна от гражданска и административно-наказателна, не влече като автоматична последица недействителност на направените волеизявления.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът е изложил лаконични мотиви без да разгледа всички доводи изложени в протеста, с който е сезиран. Съдът дължи произнасяне и разглеждане на правно значимите съображения, относими към оспорването с искане за прогласяване на нищожност на административен акт.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

От страна на Общински съвет – Перник са претендирани разноски, но не са представени доказателства за направата на такива и не следва да се присъждат. В полза на община П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от РП – Перник, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 200 (двеста) лева.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 274/29.07.2020 г. постановено по адм. д. № 719/2019 г. на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА Районна прокуратура – Перник да заплати на Община – Перник сумата 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.