Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Л. чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 506 от 20.12.2019г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 432/2019г. С него се отменя по жалба на представляващия [Фирма 1] със седалище и адрес на управление в гр. В.Т.П за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ19066105/12.07.2019г. на главен инспектор в Инспекция по труда Ловеч между Г.М с адрес в [населено място] и „МАГ 2010“ ЕООД гр. В. Т.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, като от съдържанието на жалбата се извличат като основания и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, МАГ 2010“ ЕООД взема становище чрез процесуален представител адвокат Христова от ВТАК в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Ответникът, Г.М не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираното постановление, издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните[Фирма 1] и Г.М.В са били за незаконосъбразност на постановлението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата приложени с административната преписка и събраните пред съда е установил от фактическа страна, че описаната в постановлението фактическа обстановка не се обосновава с доказателствата по делото. Пребиваването на Г.М в деня на проверката в обект на дружеството и извършването на дейности по разчистване в овощната градина приел за недостатъчни от фактическа страна за да се изведе извод, че се предоставя работна сила в рамките на работно време с машини и средства на дружеството, за което ще се заплаща трудово възнаграждение. По време на проверката действията на административния орган по установяване на елементите на трудовото правоотношение са в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК поради което съдът е отменил постановлението като незаконосъобразно. Решението е правилно.

От съществено значение за правилното решаване на спора по делото е установяването от фактическа страна на поведението на страните. Установяването на това поведение следва да се съпостави с елементите на трудовото правоотношение съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. В случая съдът обосновано е приел, че установената фактическа обстановка не отговаря на фактическия състав на трудовото правоотношение. Попълването на декларация от проверяващия орган от името на Г.М, в която се съдържат най съществените данни за фактическите и правни изводи относно взаимоотношенията между[Фирма 1] и Г.М е негодно доказателство, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Административният орган е длъжен да установи всички факти и събере всички доказателства служебно преди издаване на административния акт в изпълнение на законовите изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая всеки от елементите на трудовото правоотношение следва да бъде установен по несъмнен начин, ако не, то е налице нарушение на административно производствените правила основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт.

Решението в тази смисъл на съда е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Искането за разноски от ответника е неоснователно поради липса на доказателства за направени такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ООСТАВЯ В СИЛА решение № 506 от 20.12.2019г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 432/2019г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.