Решение №44/07.04.2011 по търг. д. №1115/2010 на ВКС, ТК, I т.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№44

София, 07.04. 2011 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

ТК

І т. о. в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска

Членове: Дария Проданова

Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията

П.

т. д. № 1115

по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано по молбата на [фирма] (н) за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 53 от 10.08.2010 год. по т. д.№ 121/2009 год. на ВКС-Търговска колегия, ІІ т. о. и Решение № 80 от 17.11.2008 год. по гр. д.№ 237/2008 год. на С. апелативен съд.

Твърдението по молбата за отмяна е, че са налице нови писмени доказателства с които [фирма] (н) не е могъл да се снабди своевременно и да представи в производството, образувано по иск на Ц. кооперативен съюз за сумата 56850000 лв. – обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижими имоти.

В депозиран по реда и в срока на чл. 306 ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о. с.з., ответникът по касация Ц. кооперативен съюз изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:

Молбата за отмяна е неоснователна

.

На 22.07.2004 год. синдикът на [фирма] (н) е предявил срещу Ц. кооперативен съюз (Ц.) иск с правно за сумата 5685000 лв. – претърпени вреди, произтичащи от неизпълнение от страна на ответника за сключване на окончателен договор за недвижим имот – птицекомбинат в[населено място], като съвкупност от земя и сгради. Задължението за прехвърляне е поето със сключен на 28.12.1998 год. договор, имащ характеристиката на предварителен такъв. Исковата сума е за претърпени вреди съизмерими с пропуснатите ползи от нереализирана продукция от птицекомбината по предварителен договор с украинското дружество КФ”Аудикон” с 5-годишен срок на изпълнение. Първоначално искът е бил предявен като частичен, като в рамките на първоинстанционното производство е увеличен до глобалния размер.

Последователно подържаната теза на Ц. е, че несключването на окончателен договор се дължи на виновното поведение на купувача [фирма], който не е изпълнил предвиденото в договора задължение да преведе 10% от цената на сделката на основание чл. 308 ал. 1 ТЗ, както и това, че нереализирането на договорните правоотношения с украинското дружество не се дължи на причини, произтичащи от прехвърлянето на собствеността върху птицекомбината.

Първоинстанционният С. градски съд е отхвърлил иска, приемайки за недоказано твърдението на ищеца, че е заплатил сумата по чл. 308 ТЗ, за което е издадена ф-ра № 17326/29.01.1999 год., сочеща плащане в брой. Състав на С. апелативен съд също е приел, че плащането на сумата е недоказано, както и основанието и размера на вредата. Състав на ВКС-ТК, І т. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за събиране на допълнителни доказателства във връзка с твърдението за изпълнение на задължението за плащане по ф-ра № 17326/29.01.1999 год. с указания за назначаване на счетоводна експертиза. При новото разглеждане, съставът на САС отново е приел, че плащането по фактурата е недоказано с оглед на противопоставяне на ползващия се от нея [фирма] (н), за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Позоваването му е било, че е изтекъл срокът за съхраняване на счетоводните документи. Сезиран с касационната жалба на [фирма] (н), съставът на ІІ т. о. на ВКС е допуснал касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Ползва ли се двустранно подписана фактура в която е отразено, че плащането на посочената в нея сума се извършва в брой, с материална доказателствена сила по отношение на факта на получаване на сумата от подписалото я лице и съставлява ли тя по правната си същност първичен счетоводен документ? ”. Приел е, с решението си по чл. 290 ГПК, че законът не придава на фактурата значението на разписка за извършено плащане по чл. 77 ЗЗД и надлежни доказателства за погасяване на парични задължения са единствено банковите платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания, освен ако сумите са под максимално разрешения от Наредба № 3/1992 год. за плащанията отм. размер, в който случай плащането се доказва с разходен касов ордер.

Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е неоснователна, произтича от следното.

Новите доказателства, които представя молителя са свързани с доказване на плащането по ф-ра № 17326/29.01.1999 год. и са: 1./ Декларация с нот. заверка на подписа на Й. И. – бивш главен счетоводител на Ц. в която се съдържа изявлението му, че той е изготвил тази фактура; 2./ Приходен касов ордер на Ц. от 29.01.1999 год. за сумата 184920000 лв. – 10% по дог. и ф-ра № 17326; 3./ Квитанция към приходен касов ордер от 29.01.1999 год. на Ц. за сумата 184920000 лв.

Първото от представените доказателства няма качеството на ново, а на новосъздадено с оглед установяване на обстоятелствата по откриването на доказателствата по п. 2 и п. 3.

За да се стигне до обмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на две кумулативни предпоставки: а/ доказателствата/обстоятелствата да са нови; б/ да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях.

В случая първата предпоставка е налице – приходният касов ордер и разписката са нови доказателства и имат значение за спора, макар и не решаващо, доколкото за уважаването на иска по чл. 82 ЗЗД би следвало да е доказано не само виновно неизпълнение на договора, а и реална вреда, съизмерима с пропуснатата полза. Не е налице, обаче втората кумулативна предпоставка и по-конкретно втората от двете алтернативни хипотези – страната да не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа.

При разглеждането на спора, твърдението на страната е било, че авансовата сума е била заплатена в брой. Т.е. съставянето на приходен касов ордер респ. разписка към него е било обстоятелство, което се подразбира. Правомерността на плащане в брой на сума в посочения размер и пр. са обстоятелства извън настоящето производство. Т.е. на страната е било известно, че такива доказателства е могло да бъдат съставени, но тя не е положила дължимата грижа да се снабди с тях в хода на процеса. Липсата на дължима грижа е очевидна, както поради обстоятелството, че страната е могла да направи искане за установяване на обстоятелствата по съставянето на ф-ра № 17326/29.01.1999 год. във връзка с която евентуално би бил съставен ПКО и разписка към него, както и изричното и противопоставяне за допускане на счетоводна експертиза, която би могла да извърши проверка по документите, намиращи се в Ц.. Както бе отбелязано по-горе, съставът на ВКС І т. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за събиране на доказателства именно по съставянето на посочената фактура. Твърдението по молбата за отмяна, че сведенията за новите доказателства изхождат от В.М. – срещнат случайно на улицата е без значение, доколкото процесната фактура действително носи подписа на М., представена е по делото още с ИМ и в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение страната е могла да поиска разпита на същия този М. като свидетел във въззивното производство в който случай евентуално биха станали известни и т. нар. „нови доказателства”.

Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че не се допуска отмяна въз основа на новооткрит документ, ако страната е могла да го открие при висящността на производството, както и по това, че разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК (респ. чл. 231 б. а ГПК отм.

не е

средство, чрез което страната може да

поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства.

Молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение, като в полза на Ц. бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като списък по чл. 80 ГПК не е представен.

Предвид на изложените съображения, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение

молбата на [фирма] (н) за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в Решение № 53 от 10.08.2010 год. по т. д.№ 121/2009 год. на Върховен касационен съд - ТК, състав на ІІ т. о.

ОСЪЖДА

[фирма] (н) да заплати на Ц. кооперативен съюз сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...