колективен иск
държавна такса
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
[населено място], 21, 04, 2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч. т.д. № 875/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение №1496 от 29.09.2010г., постановено по ч. гр. дело №1287/2005г. на С. апелативен съд, втори състав, с което е оставено в сила определението на С. градски съд от 14.05.2010г., с което е прекратено производството по гр. дело № 2578/2010г. Жалбоподателят Комисия за защита на потребителите моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Поддържа, че като държавно учреждение комисията е освободена от заплащането на ДТ при предявяване на колективен иск по глава 33 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Релевираните в частната касационна жалба предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са налице - процесуалният въпрос дължи ли се от Комисията за защита на потребителите /КЗП/ ДТ по предявени от нея колективни искове е решаващ за изхода на делото въпрос и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да потвърди определението на СГС за прекратяване на производството по делото, САС се е позовал на чл. 84 ГПК и решение №3 от 8.07.2008г. на Конституционния съд – органите на бюджетна издръжка се освобождават от заплащането на ДТ при предявяване на искове само когато претенциите им се отнасят за публични вземания. В случая предявения от КЗП е предявила колективен иск, който няма за предмет публични вземания.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Според чл. 165, ал. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с право да предявява искове за колективна защита на потребителите. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК освободени са от заплащане на ДТ държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост, като значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не вида на правния субект. За държавата, държавните учреждения -
чл. 84, т. 1
ГПК освобождаването се отнася до исковете за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост. С оглед обстоятелството, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право - чл. 84 ГПК или от начина на неговата защита -
чл. 83, ал. 1 ГПК
, както и че КЗП не е освободена от заплащане на ДТ за предявените от нея колективни искове със закон, обжалваното определение се явява законосъобразно. Правото, чиято защита се претендира с предявения колективен иск не попада в нито една от посочените в чл. 83 и чл. 84 ГПК хипотези. От друга страна, съгласно чл. 381, ал. 1 ГПК съдът задължително проверява редовността на исковата молба – чл. 127 и чл. 128 ГПК, вкл. дали е внесена ДТ. Неизпълнението за внасяне на определената от съда ДТ е основание за връщане на исковата молба – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
В заключение обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила, като правилно, затова Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
определение №1496/29.09.2010г., постановено по ч. гр. дело № 1287/2010г. на С. апелативен съд, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: