Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община Г. О, с ЕИК 000133673, със седалище в гр. Г. О, пл. „Г.И“ № 5, представлявана от кмета инж. Д.Д, чрез пълномощник – адв. Д.Д – Софийска адвокатска колегия (САК), със съдебен адрес в гр. С., бул. „Т. А“ № 18, против решение № 95 от 08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. на Административен съд (АС) – В. Т, с което съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № РД-02-14-67/27.01.2020 г. на директора на дирекция „УТС“ и ръководител на Националния орган (НО) на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г., с което е наложена финансова корекция на общината.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Счита за неправилен изводът на АС-В. Т, че поставеното изискване по отношение на лицето, което ще заема длъжността „експерт обучител“, не е свързано с предмета на поръчката и ограничава участието на стопански субекти в процедурата. Излага, че именно с оглед спазване нормите на чл. 59, ал. 2 ЗОП и принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, е въведено допълнително условие за притежаване на професионална компетентност (работа с ИТ системи), а на изброените специалности е предвиден „еквивалент“. Мотивира становище, че и дефинираната от възложителя методология за определяне на икономически-най изгодната оферта не е незаконосъобразна и не е довела до ограничаване достъпа на кандидатите. Същата съдържа подпоказатели, свързани със сроковете за изпълнение на ясно дефицинирани в документацията дейности – етап 1 и етап 2 от предмета на поръчката....