Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2245 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 5777/2015г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 21 състав в частта, в която по жалба на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1403213-091-001 от 06.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, потвърдена и изменена с решение № 626 от 28.04.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП относно определените лихви за забава в размер на 14 185, 61 лева за периода 13.01. – 14.07.2014 г., в резултат на непризната реалност на получените доставки на компютърни елементи – комутатори и сървъри, получени от „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД и „ССД“ ЕООД за м. 12.2013 г., както и в припадащата се част на разноските, с които дирекция „ОДОП“- гр. С. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи за необоснованост и неправилност на крайния извод на съда за отмяна на РА в посочената част досежно начислените лихви за забава в резултат на непризната реалност на получените доставки на компютърни елементи по подробно посочените фактури, за които впоследствие са издадени кредитни известия. Посочва, че в настоящия случай е налице липса на реални доставки на компютърни елементи по фактури, които в хода на ревизията са коригирани с неправомерни издадени кредитни известия, като резултат е отстранен на по-късен етап риска от загуби на данъчни приходи, но за неправомерно ползваното право на данъчен кредит законосъобразно с РА е начислена лихва за забава от периода на издаване на фактурите до периода на извършване на корекцията. Иска отмяната на решението в посочената обжалвана част и връщане на делото на друг състав на АССГ или постановяване на друго решение, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице /РЛ/ срещу РА в тази част. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък.

Ответната страна – „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД, представлявана от адв. В.И изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 1440 лева – адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък и доказателства към него.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на оспорване по жалба на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД пред АССГ е РА № Р-2214-1403213-091-001 от 06.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, потвърдена и изменена с решение № 626 от 28.04.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП относно определените лихви за забава в размер на 14 185, 61 лева за периода 13.01. – 14.07.2014 г., в резултат на непризната реалност на получените доставки на компютърни елементи – комутатори и сървъри, получени от „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД и „ССД“ ЕООД за м. 12.2013 г., както и относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 688, 00 лева по фактура № 0…7 от 31.01.2014 г. за данъчен период м. 01.2014 г. по доставки на наемни услуги, предоставени от „ТПН 2013“ ЕООД ведно с начислените лихви за забава в размер на 201, 50 лева.

С решението АССГ е отменил процесния РА в посочените части като незаконосъобразен.

Предмет на касационен контрол в настоящото производство е съдебният акт само в частта на отмяна на РА, потвърден и изменен относно определените лихви за забава в размер на 14 185, 61 лева за периода 13.01. – 14.07.2014 г., в резултат на непризната реалност на получените доставки на компютърни елементи – комутатори и сървъри, получени от „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД и „ССД“ ЕООД за м. 12.2013 г. В останалата част решението не се обжалва и е влязло в сила.

За да отмени РА в посочената част, съдът е приел, че по спорните фактури, по които РЛ е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, са коректно отразени както в неговото счетоводство, така и в това на доставчиците, като са включени съответно в дневниците за покупки и дневника за продажби и в справките декларации на дружествата за периода, и е извършено плащане по тях между страните. Не е спорно по делото, че въз основа на разваляне на договора между страните и споразумение от 02.06.2014 г. през м. 06.2014 г. доставчиците „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД, „ССД“ ЕООД са издали към тези фактури кредитни известия, които са включени в дневника за покупки на оспорващия със знак минус. П.и се на решението на СЕС по дело С-454/98, съдът е посочил, че въпросът относно реалността на доставката, във връзка с която е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, не стои, доколкото същият е изгубил правно значение с издаването на кредитните известия, съставени в съответствие с чл. 115 ЗДДС и надлежно отразени в счетоводствата на издателя и получателя на фактурата. Обобщил е, че ако ДЗЛ е извършило необходимите корекции и е отстранило риска от загуба на данъчни приходи, то действията, произтичащи от неправомерното фактуриране на данъка, в това число упражненото право на приспадане на данъчен кредит, следва да бъдат третирани като осъществени на законно основание, т. е. към момента на приспадане на данъчния кредит същият не е ползван неправомерно. Това води и до липса на основание за начисляване на лихва за посочения от данъчните органи период и обуславя извода за незаконосъобразност на РА в описаната по-горе част.

Настоящият съдебен състав на първо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, но неправилно.

Според касационния жалбоподател начислените с РА лихви за забава са във връзка с неправомерно ползван от ревизираното лице /РЛ/ данъчен кредит през м. 12.2013 г., доколкото описаните в РД и в РА доставки на комутатори и сървъри не се реално осъществени и съответно, изводът на първоинстанционния съд, че издаването на кредитните известия през м. 06.2014 г. е законосъобразно и обосновано, не е правилен.

Касационната инстанция намира, че в решението в обжалваната му част липсват конкретни фактически установявания, както и обсъждане на събраните както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство доказателства. Неправилно е прието от съда, че доколкото са издадени кредитни известия в съответствие с чл. 115 от ЗДДС, макар и в период след периода на упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, то действията, произтичащи от неправомерното фактуриране на данъка, в това число на упражненото право на данъчен кредит, следва да бъдат третирани като осъществени на законно основание и съответно, към момента на приспадане на данъчния кредит същият не е ползван неправомерно. В тази връзка съдът не е изследвал въпроса относно реалността на доставките, тъй като според него в съответствие с тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С – 454/98 с издаването на кредитните известия и отразяването им в счетоводствата на издателя и получателя по фактурите ДЗЛ е отстранило риска от загуба на данъчния период и не е налице основание за начисляване на лихва за забава за периода от упражняването на правото на данъчен кредит до издаването на кредитните известия.

Видно от данните по делото съдът е следвало да разгледа подробно какви са отношенията между доставчиците „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД, „ССД“ ЕООД и получателя по процесните фактури във времето, а именно кога са сключени договорите за покупко-продажба на процесните стоки, какви писмени документи са съставени освен фактурите, има ли плащания, съответно, как е осъществено развалянето на договорите с всеки един от доставчиците и какви писмени документи са оформени от страните по сделката. С възражението към РД / л. 28 – л. 38 от приложение № 1 към делото/ от страна на РЛ са ангажирани доказателствата относно процесните доставки – договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, кредитни известия, споразумения към всеки един от договорите за връщане на стоките на основание чл. 6.2. от договорите между страните, приемо-предавателни протоколи за връщане на стоките / съдържащи се в приложение № 2 към делото/. В решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. всички тези доказателства не са обсъдени, като решаващият орган е приел, че декларираните доставки по фактурите представляват част от верига между свързани лица, чиито едноличен собственик и управител е И.М и съответно, от всички документи нямало каквито и да било данни някой по веригата да е имал възможността и капацитета за производство на комутаторите и сървърите, което обосновавало извода за липса на реалност на доставките. В мотивите на решението в обжалваната част съдът не е изследвал процесните доставки и техния предмет и дали е извършено приемо-предаването на стоките от доставчиците на получателя.

Отделно от горното, следва да се посочи, че по делото са приобщени влезли в сила РА на „Лазарус“ ЕООД и негов предходен доставчик „Протос Х“ ЕООД, които се отнасят до част от доставките относно същите данъчни периоди. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал и изслушал заключение по съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, които заключения и констатациите на вещите лице не са обсъдени от АССГ, а същите имат отношение към процесния спорен предмет.

Въпросът за реалността на доставките е бил водещ както по време на ревизията, така и в рамките на първоинстанционното производство и необосновано решаващият състав на АССГ не се е занимавал с неговото обсъждане. В този смисъл в случай, че при новото разглеждане новият състав достигне до извод, че доставките на процесните стоки са осъществени и съответно, впоследствие правомерно са издадени кредитни известия за разваляне на доставките, то при отстранения риск от загуба на данъчни приходи / който е признат от решаващия орган/ съдът следва да извърши преценка дали извършеното с РА начисляване на лихви за забава е законосъобразно. Допълнително следва да се посочи, че процесната ревизия на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД обхваща периода 01.08.2013 г. – 28.02.2014 г., което не се отрича от приходните органи и от самия решаващ орган, а съгласно решението на директора на дирекция „ОДОП“ –гр. С. начислените лихви за забава са в размер на 14 185, 61 лева, които са дължими за периода след м. 12.2013 г., т. е. от 13.01.2014 г. до 14.07.2014 г., което означава, че част от лихвите за забава са начислени за период, следващ ревизирания / данъчните периоди м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2014 г. не са включени в обхвата на ревизията/.

По така изложените съображения, касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. се явява основателна и съдебният акт в посочената обжалвана част следва да се отмени и делото в тази част се върне за ново разглеждане на друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото новият съдебен състав дължи конкретни фактически установявания по спорния предмет и задълбочено и обстойно обсъждане на доказателствата, касаещи процесните доставки, в насока има ли или не реално осъществени доставки на комутатори и сървъри от доставчиците „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД, „ССД“ ЕООД към получателя „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД и съответно, дали след като са издадени през м. 06.2014 г. кредитни известия за разваляне на доставките, законосъобразно с РА са начислени лихви за забава за периода след м. 12.2013 г. поради твърдяния от данъчните органи неправомерно ползван от дружеството данъчен кредит по спорните доставки.

Във връзка с разноските, с оглед връщане на делото в посочената част на друг състав на АССГ решението следва да се отмени в частта относно осъждането на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД разноски в размер на 2017, 68 лева съобразно материалния интерес в посочената част. На основание чл. 226, ал. 3 АПК новият съдебен състав ще се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2245 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 5777/2015г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 21 състав в частта, в която по жалба на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-2214-1403213-091-001 от 06.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, потвърдена и изменена с решение № 626 от 28.04.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП относно определените лихви за забава в размер на 14 185, 61 лева за периода 13.01. – 14.07.2014 г., в резултат на непризната реалност на получените доставки на компютърни елементи – комутатори и сървъри, получени от „ИХБГ“ ЕООД, „ТПН 2013“ ЕООД, „Лазарус“ ЕООД, „КБС 2013“ ЕООД и „ССД“ ЕООД за м. 12.2013 г., както и в частта, в която дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на „ИТ Телекомуникейшънс“ ЕООД разноски в размер на 2017, 68 лева, като ВРЪЩА делото в посочената част на друг състав на Административен съд София град за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.