Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. А“ ЕООД, гр. С., чрез пълномощника адв. И.Ю против решение № 1332/26.02.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 87/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22220317008707-091-001/10.07.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден в обжалваната част с решение № 1736/09.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град София.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът счита, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на чл. 170 АПК. Съдът не е съобразил, че от органите по приходите не са установени фактическите основания за издаване на ревизионния акт. Изясняването на спора от фактическа страна, според касатора изисква специални знания, но страната, която носи доказателствената тежест не е направила доказателствено искане за назначаване на експертиза.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. С.М оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в проведено съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:...