Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.П от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Бахчеванов, срещу Решение № 470 от 14.11.2019 г., постановено по административно дело № 709/2019г. по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлен предявеният от него против Областна дирекция на МВР С. З (ОД на МВР С. З) иск за присъждане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на глоба, издаден от ОД на МВР С. З, поради анулирането му в хода на съдебно обжалване, довело до прекратяване на производството по АНД № 1870/2018г. по описа на Районен съд С. З.
Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че едва след подадената жалба е бил анулиран електронният фиш, при което са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Иска отмяна на решението и присъждане на претендираната искова сума, както и на разноските за съдебното производство пред административния съд и пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР С. З не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд С. З се е развило по предявения на основание чл. 203 и сл. АПК от А.П срещу ОД на МВР С. З иск за присъждане на обезщетение в размер на 330 лева представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на глоба серия К №411212, издаден от ОД на МВР С. З, приключило с определение за прекратяване на делото поради анулирането на фиша в хода на съдебно обжалване.
Съдът е установил от фактическа страна, че на ищеца, като собственик на лек автомобил е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 350 лева за извършено на 29.10.2012 г. в гр. С. З нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишение на наложено ограничение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Касаторът е подал жалба срещу ЕФ, по която е образувано АНД № 1870/2018г. по описа на Районен съд С. З. За съдебното обжалване е ангажиран адвокат, сключен е договор за правна защита и съдействие и е заплатено възнаграждение в размер на 330 лева за осъществяване на процесуално представителство в хода на образуваното съдебно производство.
В хода на производството оспореният електронен фиш е анулиран, при което производството по АНД е прекратено поради липса на предмет на обжалване.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че не е налице първата предпоставка на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) – не е налице незаконосъобразен акт, тъй като липсва такова постановяване от съда, нито такава незаконосъобразност е постановена от горестоящия административен орган, поради което е отхвърли предявения иск като неоснователен. Разноски не са присъдени.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.
Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на фиш, с който на ищеца е наложена глоба, правна защита.
При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления, съответно електронните фишове се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При тяхната отмяна като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
В случая е установено е от доказателствата по делото, че е налице анулиран, обявен за неважащ акт – фиш за налагане на глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. След като е извършено анулиране на издадения фиш, несъответен на закона е изводът в обжалваното решение, че този акт е законосъобразен.
В пряка причинна връзка с издадения и анулиран/оттеглен електронен фиш, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Заплатеното адвокатско възнаграждение е доказано в процеса. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден електронния фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР С. З да заплати на касатора обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1870/2018г. по описа на Районен съд С.З.Н състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по посоченото дело. Осъществената от процесуалния представител действия се изразяват единствено в подаване на жалба срещу ЕФ, а развилото се съдебното производство по обжалването не се отличава с правна и фактическа сложност. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева, в който размер предявеният иск се явява основателен и доказан.
С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател и с оглед на направеното от неговия процесуален представител своевременно искане, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер от 475 лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса за първата съдебна инстанция, 5 лв. заплатена държавна такса за настоящата касационна инстанция и адвокатско възнаграждение пред двете инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 460 лева при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 470 от 14.11.2019г., постановено по административно дело № 709/2019г. по описа на Административен съд С. З, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А.П против Областна дирекция на МВР С. З иск за присъждане на обезщетение за сумата от 200 лева, представляващо обезвреда за имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР С. З да заплати на А.П, [ЕГН], от [населено място], [адрес] сума в размер на 200 (двеста) лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1870/2018 г. по описа на Районен съд С. З, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР С. З да заплати на А.П, [ЕГН], от [населено място], [адрес] сума в размер на 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.