Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н.Т, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Н.К против решение № 1422 от 30.07.2020г. по адм. дело № 2003/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-160/12.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2140-15-272/05.04.2019г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че административният орган не е извъшил пълна проверка за осигурителния стаж на жалбоподателя положен през спорния период. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Пловдив чрез юрисконсулт Р.П изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Н.Т срещу решение № 2153-15-160/12.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2140-15-272/05.04.2019г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С последното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за положен осигурителен стаж 15 години при условията на втора категория труд. Съдът е потвърдил изводите на административния орган, че жалбоподателят е положил осигурителен стаж втора категория от 02 години 10 месеца 29 дни. Приел е, че Тютюков не е удостоверил продължителността и местополагането на трудовия си стаж. Приел е за правилно незачитането на спорните периоди, тъй като същите не са удостоверени по надлежен ред с първична документация. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че Н.Т е подал заявление № 2113-15-6690/05.12.2018 г., с което е заявил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69"б" от КСО. Въз основа на приложените от него документи административният орган е зачел стаж по категории, както следва: при условията на втора категория труд – 02 години; 10 месеца и 29 дни; при условията на трета категория - 24 години, 09 месеца и 24 дни, или общия стаж изчислен съгласно разпоредбата на чл. 104 от КСО като приравнен на трета категория труд е в размер на 28 години, 05 месеца и 15 дни. Административният орган е съобразил приложимата нормативна уредба, според която правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по условията на чл. 69"б", ал. 2 от КСО през 2018 г. мъжете придобиват при навършена възраст 58 години и 02 месеца, придобит осигурителен стаж по условията на втора категория труд 15 години и сбор от продължителност на осигурителния стаж и възраст не по-малък от 100, и които не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4"в" от КСО. С разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2140-15-272/05.04.2019г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнени условия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-160/12.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.
Събраните по делото доказателства потвърждават така направените изводи. Правилно не е зачетен претендиран осигурителен стаж положен през спорните периоди:от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. – 02 години, 2 месеца и 18 дни на длъжност "стругар"; от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. - 02 години, 6 месеца и 08 дни на длъжност "фрезист" в ТКЗС "Б"АД София. При извършените проверки във връзка със спорните периоди е изискана информация от "Обединен осигурителен архив" /ООА/ към ТП на НОИ Пловдив, дали Тютюков фигурира в разплащателните ведомости на ТКЗС за цитираните периоди. С писмо № 2113-15-6690#5/11.01.2019 г. ООА е уведомило административния орган, че ТКЗС - с. Б. поле като самостоятелен осигурител, не е предал документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. От Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив, отдел "Държавен архив" – Пловдив са представени доказателства, които установяват, че за периода 1978г. - 1982 г. ТКЗС - с. Б. поле не е самостоятелно стопанство, а за периода 1972-1985 г. същото функционира като Бригада към АПК "Г. Д " със седалище с. К.. В информацията от "Държавен архив" е посочено, че архивните документи на ТКЗС - Брани поле са заведени под Фонд
№ 709 и се отнасят за времето, през което ТКЗС - Брани поле е самостоятелно (1961-1968; 1991-1993) и нямат връзка с трудов стаж и възнаграждения. От писмо № 1042-15-590#1 /02.04.2019 г. на "ООА" при ТП на НОИ Пловдив е видно, че в предадените документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход НПКПЗП с. К./ТКЗС Куклен, за посочените периоди в УП-30 № 81/08.10.1993г. от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. и от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. е установено, че липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход от Н.Т.
По отношение на претендирания стаж в "Булгарцветинвест" АД София за периода от 05.03.1988 г. до 22.12.1995 г. на длъжност "кранист на автокран” е установено, че първоначално това е държавна фирма "Булгарцветинвест" със седалище София, община Т., ул. "К. Б I", вписана в регистъра за държавни фирми под № 426 от 10.06.1991 г. на основание чл. 11, ал. 2 от Указ 56 за стопанската дейност. В "ООА" при ТП на НОИ - Пловдив няма предадени ведомости и други документи на този осигурител по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО, а в осигурително досие № 16729 на "Булгарцветинвест" АД не се съхраняват копия на трудови договори, заповеди за прекратяване и/или други
документи за установяване на осигурителен стаж, което е посочено в констативен протокол № КП-5-21-00526576/18.02.2019г. Тези констатации се потвърждават и от декларация на И.Б, вписана като управляващ в Търговски регистър, с която тя е декларирала, че никога не е работила в това дружество, както и че не е имала достъп до всякакъв вид документи на същото, в т. ч. и трудови досиета на работниците и разплащателни ведомости. За този стаж също липсва първична документация.
С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. чл. 69б, ал. 2 от КСО, в относимата редакция, за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Тютюков няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 02 години 10 месеца 29 дни.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед на изложеното правилно административният орган не е зачел приложените от жалбоподателя удостоверения обр.УП-2 УП-3 във връзка със спорните периоди. Извършените насрещни проверки са достатъчни. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Жалбоподателят не е доказал по съответния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорните периоди.
Обстоятелството, че Тютюков не фигурира в разплащателни ведомости, компрометира отразеното в приложените удостоверения УП-2 И УП-3. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство са събрани годни доказателства в подкрепа на записванията в тези удостоверения. Липсват други първични документи (трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.), които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100, 00/сто/лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд-шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1422 от 30.07.2020г. по адм. дело № 2003/2019 г. на Административен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Н.Т, [ЕГН], от [населено място], [адрес], да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100, 00/сто/ лева юрисконсуултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.