Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "И. Б“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя П.П, подадена чрез адв. В.А, срещу решение № 1888 от 05 февруари 2020 г., постановено по адм. дело № 8756/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу изричен отказ на министъра на земеделието, храните и горите, обективиран в писмо с изх. № 70-1950 от 08 юни 2018 г., с който е отказано възстановяване на платените по чл. 30 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗОЗЗ) такси за смяна предназначението на земеделска земя.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът не извършил проверка по всички основания на чл. 146 от АПК, като не е съобразил обстоятелството, че оспореният пред него административен акт е немотивиран. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е установил неприложимост на чл. 38, ал. 4, изр. 2 от ЗОЗЗ в редакцията му обн., ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г. Конкретно се оспорват изводите на съда, че разпоредбата е материалноправна и действа за напред и поради това не е приложима към отменените през 2012 г. решения за промяна на предназначението на земеделска земя. Поддържа се, че по силата на същата норма, считано от 23 февруари 2018 г. за дружеството е налице правна възможност да иска и да получи възстановяване на платените такси по чл. 30 от ЗОЗЗ след отмяната на решенията за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. В подкрепа на становището си, касационният жалбоподател се позовава и на нормите на §27, ал. 3, т. 3 във връзка...