Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 205, ал. 5 от Закон за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.

Образувано е по касационна жалба от Д. М. със съгласието на майка му Д.В и чрез адв. П.М срещу решение № 5073/18.07.2019 г, постановено по адм. дело № 2613/2019 на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № 935/15.02.2019 г. на Директора на СМГ „П. Х“ относно налагане на санкция „забележка“ на ученика със срок до 30.06.2019 г.

С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че съдът неправилно е преценил спорната заповед като законосъобразна, като не е отчел, че в същата липсват фактически основания за издаването й – не са описани конкретните нарушения, които са санкционирани с нея. Не е отчел, че в различни писма до родителите на ученика е посочено, че нарушенията са установени съгласно Правилник за устройството и дейността училището в сила от 15.01.2019 г., а в спорната заповед като нарушение са посочени разпоредби от Правилника, без да се уточни кой е той, а по преписка е приложен Правилник за устройството и дейността на гимназията за учебната 2018/2019, в който е посочено, че същия е приет на 13.09.2018 г. от Педагогическия съвет и следователно не е ясно правното основание за налагане на санкцията. Като съществени нарушения на процесуалните правила е посочено, че решаващият съд не се е произнесъл по всички възражения, направени от страната, както и че липсват мотиви, дали жалбоподателят е осъществил всяко едно от цитираните в заповедта нарушения. Сочи се още, че съдът не е отчел нарушеното право на защита на лицето в хода на административното производство. Излага подробни мотиви за необоснованост на решението. По същество иска отмяна на съдебното решение и отмяна на спорната заповед, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Касаторът е бил редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от майка му Д.В и адв. П.М.П касационната жалба и по изложените в нея подробни съображения иска отмяна на съдебния акт и на заповедта на директора на СМГ за налагане на санкцията „забележка“ по ЗПУО. Иска присъждане на направените разноски, за които прилага списък.

Ответната страна – Директорът на СМГ „П.Х“, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.. Н. Счита касационната жалба за неоснователна, а оспорваното решение за валидно, допустимо и правилно. Обосновава, че въз основа на всички доказателства по делото се налага извод, че административното производство е протекло при зачитане на всички права на ученика и неговия родител, установени са безспорно, сочените нарушения на дисциплината и заповедта обосновано е намерена за законосъобразна. Иска оспорваното решение да бъде потвърдено, претендира и направените пред тази инстанция разноски, за които представя списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на всички доказателства по делото, отчел е всички доводи и възражения на страните и е достигнало до верни правни изводи. Предлага на съда съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 09.08.2019 г. при връчено съобщение за решението на 31.07.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед № 935/15.02.2019 г. на Директора на СМГ „П. Х“ относно налагане на санкция „забележка“ на настоящия касатор със срок до 30.06.2019 г.

Решаващият съд е събрал множество писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е и е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са от значение за преценката му относно законосъобразността на посочената заповед.

Съдът е проследил и описал в подробности цялото производство по издаването на спорното заповед, както и е установил 5 от нарушенията, посочени като фактическо основание за издаване на заповедта. Въз основа на тези установявания, съдът е заключил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването й, спазен е материалния закон и е съобразена неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно.

Пълният текст на оспорената пред съда заповед е както следва: На основание чл. 203, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищно образование, чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл. 178, ал. 1, т. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закон за предучилищното и училищно образование, чл. 45, т. 1 и т. 2, както и чл. 58 от Наредба за приобщаващо образование, доклад на класния ръководител с доклад с вх. № 954/10.01.2019 г. и мотивирано предложение на класния ръководител с вх. № 1336/31.01.2019 г. се налага санкция „забележка” на Д. М., ученик в [клас] клас, със срок до 30.06.2019 г. с мотиви: констатирани нарушения на чл. 172, ал. 1, т. 1, т.З, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от Закон за предучилищното и училищно образование и на чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 6, т. 9, чл. 43, ал. 4, т. 1, чл. 52, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на училището.

Видно е, че липсват фактически основания за издаването на заповедта. Посочените разпоредби, съдържат един или няколко алтернативни състава на нарушения на училищната дисциплина. Съдът е възприел отразените в дневника на паралелката дати на нанасяне на първата и последната забележка - от 25.10.2018 г. до 09.01.2019 г., за периода на извършване на нарушенията, но такъв не е посочен в заповедта.

Съдът е приел, че независимо, че в заповедта, директорът на училището не е посочил време, място и обстановка на осъществяване на нарушението, е подходил правилно, спазвайки закона - ЗПУО и неговата цел и че санкцията е наложена за цялостното поведение на ученика по време на учебния процес. Т. извод на съда е в нарушение на принципа на законоустановеност на правонарушенията и санкциите и с конкретни разпоредби, относими към учебния процес - нормативните изисквания на чл. 199, ал. 1 и чл. 205, ал. 2 ЗПУО, съгласно който в заповедта по ал. 1 се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й. В случая мотиви за налагането на санкцията напълно липсват.

Съдът е приел, че основание за налагане на наказание са три забележки и описаните в тях ситуации, което не е посочено в мотивите на заповедта и не е уточнено от директора кога и с какво деяние, ученикът е нарушил цитираните разпоредби на закона. Не е установено дали забележката, отразена в дневника от 21.11.2018 г. е за това, че ученикът не е присъствал в час защото е избягал или защото е бил отстранен от час. Не е посочено от директора коя е хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и с какво деяние е осъществена. Дори да се приеме извода, че определен брой забележки в дневника са основание за налагане на наказание, то остава неизяснен въпросът коя от посочените забележки към кое от цитираните в заповедта нарушени разпоредби е относима. Фактите, установени по делото, че забележките в дневника съдържат информация за нарушаване на учебната дисциплина не променят задължението на наказващия орган да опише всяко едно от посочените нарушения в заповедта за налагане на наказание. Не е допустимо административният съд или касационната инстанция да мотивират оспорената заповед като излагат фактически основания, които не са посочени в нея.

В тази върза се явява основателно възражението на касатора, че решаващият съд не е отчел, че спорната заповед е издадена при съществено процесуално нарушение, както и че съдът не се е произнесъл, дали всяко едно от цитираните в заповедта нарушения е извършено от ученика, т. е и при липсва на мотиви на съдебния акт. Възражението е свързано и с касационното основание необоснованост на решението, като последното също е основателно.

На първо място, решаващият съд не е отчел, че в оспорваната заповед изцяло липсва описание на нарушенията, за които настоящия касатор е санкциониран със „забележка“. Описание на нарушенията липсва и в докладите на класния ръководител, посочени като съпътстващи заповедта документи.

Налага се извод, че заповедта, предмет на съдебен контрол, напълно липсват мотиви с посочване на фактическите основания за нейното издаване и това нарушение не е отчетено от решаващия съд. Липсата на мотиви на административния акт винаги се оценява, като съществено нарушение административно производствените правила при неговото издаване и е основание за отмяната му. При липсата на описание на нарушения, които органът приема за извършени от ученика, е неясно, които от всички приложени забележки на ученика следва да оцени съда и съответно да провери правилно ли са подведени под съответното правно основание. Последно е ясно посочено в заповедта. От посочените правни основания, може да се направи извод, че ученикът е санкциониран за 7 нарушения на основни негови задължения, но кога са извършени те не става ясно, нито от обстоятелствена част на заповедта, нито от доклада и предложението на класния ръководител. Поради липсата на описание на фактическите основания за издаване на заповедта, решаващият съд действително не е изложил мотиви дали нарушенията, посочени като на чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПУО са доказано извършени от ученика. Налице е пълна липса на мотиви на административния акт относно фактическите основания за издаването му.

Второ, основателно е и възражението на касатора, че е нарушено правото му на защита и той не е разбрал, за какво конкретно негово неправомерно поведение е ангажирана отговорността му. Липсата на описание на нарушенията, които органът счита за основания за налагане на санкцията, възпрепятстват организирането на адекватна защита на лицето и нарушават правото му да участва активно в производството по издаване на административния акт, като представя становища, възражения и доказателства.

Както липсата на мотиви, така и нарушеното право на защита на лицето и неговото участие в производството са съществени нарушения на административно производствените правила, които не са отчетени от решаващия съд. Същите обосноват извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и налагат неговата отмяна.

Като не е достигнал до този извод, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество следва да се отмени и оспорения административен акт, като издаден при съществени нарушения на административно производствените правила.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Доказани са разноски съгласно представен списък /л. 38/ в размер от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляващи възнаграждение за адвокат и държавна такса за завеждане на дело пред Административен съд София-град и ВАС, които следва да бъдат възложени в тежест на СМГ, като юридическо лице към чиято структура се числи административния орган издател на незаконосъобразния административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5073/18.07.2019 г, постановено по адм. дело № 2613/2019 на Административен съд София-град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № 935/15.02.2019 г. на Директора на СМГ „П. Х“ относно налагане на санкция „забележка“ на Д. М. със срок до 30.06.2019 г.

ОСЪЖДА Софийска математическа гимназия "П. Х" с Булстат 000669151 и адрес гр. С., ул. Искър № 61 да плати Д. М. чрез Д.В от [населено място], [адрес] сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, като разноски по делото.

Решението е окончателно.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА П. БОГДАНОВА

Не споделям мнението на състава, че административният акт е незаконосъобразен поради липсата на мотиви относно фактическите основания за неговото издаване и нарушено право на защита на лицето.

Видно от мотивите на оспореното решение, съдът е приел за доказани, посочените в заповедта нарушения на чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПУО въз основа на събраните писмени /забележки от дневника и бележника за периода 25.10.2018 г. до 09.01.2019 г. и др./ и гласни доказателства /разпит на св. Н.Д и и С.Ч/. Същите са обсъдени и изводите на съда са безпротиворечиви. Намирам ги за правилни, в допълнение мога да посоча само:

Чл. 172 от ЗПУО определя задълженията на учениците, като нарушени в заповедта са посочени: т. 1 да присъстват и да участват в учебните часове и занимания; т. 3 да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие; т. 8 да представят на своите родителите и на педагогическите специалисти ученическата си книжка и бележника за кореспонденция; т. 10 да спазват Правилник за дейността на институцията; т. 11 да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове и т. 12 да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове.

Видно от отбелязването в дневника ученикът, има 5 ½ неизвинени отсъствия следователно не е присъствал редовно в учебните часове има и вписана забележка за бягство от конкретен учебен час. О. задължение на ученика е да присъства и да участва в учебните часове и занимания и не изпълнението му може да обоснове налагането на санкция по чл. 199 от ЗПУО.

Нарушението на т. 3 се доказва категорично от събраните гласни доказателства, като и двамата свидетели, споделят, че ученикът не зачита авторитета им, репликира ги и ги унижава публично. Има отразени и писмени забележки в този смисъл, напр. от 18.02.2019 г. /л. 107 от делото на АССГ/. Доказателства, които да сочат обратното не са ангажирани от страната. Следователно налице е кореспонденция между писмените и гласните доказателства, поради което правилно нарушението е прието за доказано от съда. Зачитането правата на другите е основна ценност за обществото ни, която пряко имплементира конституционно гарантираното основно право на живот и право на зачитане на човешкото достойнство на всеки – чл. 28 и 29 от Конституцията, поради което всяко нарушение на тези права е безспорно тежко нарушение на задълженията на ученика и може да обуслови всяка от санкциите по чл. 199, ал. 1 ЗУПО, дори по-тежка от наложената такава „забележка“.

Задължението по т. 8 изисква от ученика да представя ученическа си книжка, както на преподавателите, така и на родители си редовно, като част от комуникацията между тях. По делото е прието като доказателство копие от ученическата книжка на ученика, като на повечето полета за подпис на родителя, такъв липсва. Налице са и писмени забележки от дневника, че ученикът отказва да даде ученическата си книжка за вписване на забележка. Отново се налага извод за извършено нарушение на основно задължение на ученика.

Задължението по т. 10 изисква ученикът да спазват Правилник за дейността на институцията. Задължението е общо, но доколкото правилника на всяко училище извън устройствените норми, относно правата и задълженията на учениците и учителите само конкретизира тези права и задължения, очертани от ЗПУО, то доказаните нарушения за задължения, посочени в закона са нарушения на действащия за съответната учебна година правилник на училището и това се установя от приложения Правилник, действащ за съответната учебна година.

Задължението по т. 11 изисква от ученика да не възпрепятства със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове. Неизпълнението на това задължение отново е доказано, както с писмени така и с гласни доказателства. Анализът на всички събрани доказателства налага извод, че ученикът системно е пречил на нормалното провеждане на часовете по география и икономика, физика и български език и литература. Нарушението е било толкова сериозно, че единият от разпитаните свидетели дори е поискал да бъде сменен като преподавател на този клас по съответния предмет, именно заради поведението на настоящия касатор.

Последното посочено в заповедта нарушение е свързано с незачитана от страна на касатора на забраната в учебните часове да не се ползват мобилни телефони. Налице е писмена забележка, която установява, че в час по география през месец декември 2018 г., ученикът е подготвял доклад по друг предмет /история/, използвайки мобилния си телефон /л. 29 от делото на АССГ/. Случката е повторена с още детайли от св. Червенлиева при разпита й.

Налага се извод, че всички изброени в заповедта нарушения са доказани или с писмено доказателство – конкретна забележка или с гласни доказателства, а най-често са доказани и с двата вида доказателства. Предвид това, решаващият съд правилно е приел, че нарушенията са доказани и обосноват от фактическа страна издаването на заповедта. Изложените от съда мотиви относно конкретните нарушения и съдържанието на оспорваната заповед са достатъчни, за да се обоснове извод за доказаност на фактическите основания за издаване на заповедта, до какъвто е стигнал решаващия съд.

Тук следва да се съобрази, че вписванията в дневника на класа и ученическата книжка на ученика следва да се ценят като официални свидетелстващи документи, създадени от длъжностно лице в кръга на задълженията му в установената форма и ред. Тези документи и съдържанието им е предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗПОУ и Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование /Наредбата/, издадена въз основа на него. Следователно предвид правилото на чл. 179, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) /ГПК/ във вр. с чл. 144 АПК, те имат обвързваща съда официална материална доказателствена сила за вписаните в тях факти и обстоятелства. До доказване на противното вписаното в дневника на класа или ученическата книжка, тогава, когато е направено от надлежно длъжностно лице, в кръга на удостоверителната му компетентност и при издаването му е спазено предвиденото от закона удостоверително производство, удостоверява с обвързваща съда сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Доказателства, че процедурата не е спазена или че удостоверените факти са различни не са ангажирани, поради което правилно съдът е кредитирал с доверие тези доказателства и е зачел обвързващата им доказателствата сила.

Представените от настоящия касатор доказателства – грамоти и други отличия се отнасят до много по-ранни периоди /предишни учебни години/, поради което са неотносими към предмета на спора. Освен това, те удостоверят само добрите резултати на ученика от различни математически състезания, но не и неговото поведение по време на учебния процес в процесния период. Видно от другите доказателства по делото, напр. доклад на психолога - възможностите на ученика са отчетени като високи, поради което е направено заключение, че същият има потенциал с правилна подкрепа да преодолее негативните тенденции в поведението си. Може да се направи извод, че в производството по издаване на спорната заповед, ответникът е взел предвид предходното поведение и достижения на ученика и ги е съобразил при определяне на конкретната санкция, налагайки най-леката такава.

Намирам за неоснователно и възражението, че решаващият съд не е отчел, че правото на защита на ученика е било нарушено и съответно спорната заповед е издадена при съществено процесуално нарушение. Съдът е приел, че настоящият касатор и неговият родител са били своевремнно и редовно уведомени за всеки етап от процедурата по издаване на спорната заповед. Считам за неоснователна тезата, че ученикът и неговият родител не са разбрали за какви точно нарушения, ще се ангажира отговорността му. Доколкото родителят писмено и устно няколкократо е изказвал възражения именно, за конкретните нарушения и е изисквал писмени обяснения от учители и дори от директора, то явно е бил наясно за нарушения, които са обсъждани, като основание за налага на санкцията. Видно от доказателствата производството по издавана на заповедта е било отложено, тъй като родителят е заявил, че има здравословен проблем и въпреки, че не е представил доказателства за същия, производството по изслушване на ученика и участие на родителя в производството е било отложено, именно за да се осигури правото им на защита адекватно.

Намирам за неоснователно и възражението, че тъй като липсва конкретно описание на всяко от нарушенията, то съдържанието на заповедта не отговаря на нормативните изисквания за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед са посочени фактически основания, които органът е съобразил, за да обоснове правния си извод, като е посочил друг документ, в който те се съдържат. Това са два доклада на класния ръководител с № 954/10.01.2019 г. и 1336/31.01.2019 г, съответно и посочените в тях писмени забележки от дневника на класа. Тези документи са неразделна част от заповедта и от тях се извличат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е издал спорния административен акт. В тази връзка не намира опора в закона и доказателствата по делото възражението на касатора и извода на състав, че спорната заповед е незаконосъобразна на това основание.

Мотивирането на административните актове е условие за тяхната законосъобразност. Това изискване е залегнало в общия административнопроцесуален ред, както и в отделни разпоредби на специалните закони. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка, какъвто е настоящият случай. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ. В случая конкретни мотиви са изложени в цитираните в заповедта доклади на класния ръководител и писмените забележки.

Намирам за обоснована и съответна на материалноправните норми е преценката на съда за осъществяване на предпоставките за налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗПУО. Цитираната разпоредба предвижда, че за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в Правилник за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налага санкция “забележка“. Наложената санкция е съобразена с броя и тежестта на нарушенията, личността и поведението на ученика, както беше посочено по-горе в настоящото особено мнение.