Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 4490 от 1.07.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 2731 по описа за 2019 г. на съда, с което по жалба на „Амко - България” ЕООД, ЕИК 201606711, е отменен ревизионен акт № Р-22221018000373-091-001/23.10.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 72/14.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Рира доводи за неправилност на изводите на съда, че процесните доставки на мобилни телефони, по които с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, са реално осъществени. Счита, че в хода на проведеното съдебно производство не са представени доказателства за предходна доставка, за наличност на стоките по процесните фактури и за притежаван ресурс за изпълнение на фактурираните доставки. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - „Амко - България” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. Н, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в...