Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.М от [населено място], О. [], насочена срещу Решение № 135/ 29.03. 2018 г. по адм. дело № 19/ 2017 г. на Административен съд – Враца (АС Враца).

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.

Намира за необосновани изводите на адм. съд относно липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Посочва нормативни разпоредби от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ), които според него имат императивен характер и са убедително доказателство за вината на О. В за причинените вреди.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се осъди О. В да заплати обезщетение в претендирания размер.

Касационният жалбоподател Е.М в писмена защита от 4.02. 2020г. поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване.

О. О. В не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение на АС-Враца за правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Ищецът е претендирал обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на Кмета на О. В и служители от администрацията, като е твърдял, че с неизпълнението им са нарушени чл. 9, чл. 44, ал. 1, т. 1, чл. 46, ал. 1, т. 9 и т. 12 ЗМСМА.

С обжалвания съдебен акт АС Враца е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Е.М, обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения за имуществени вреди в размер на 11360 лв. и за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв, претърпени във връзка с наводнение на имота му в [населено място], О. В през 2014 г.

На следващо място е ОСЪДИЛ Е.М да заплати на О. В 100 (сто) лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е счел за неоснователни доводите на ищеца, обосноващи иска, като на първо място е счел, че Констативен протокол от 07.09.2005г. на Комисия от Дирекция „Гражданска защита“– О. В няма обвързващ и задължителен характер.

Приел е за установено от представеното по делото Писмо изх.№ 9100-3543/ 10.09.2005г. на Кмета на О. В до ищеца, с копие до Приемната на Президента на Р. Б и до Областния управител на О. В, че след наводнението през 2005 г., О. В, съвместно с „Холсим“- България АД са извършили удълбочаване на съществуващия канал, с цел да се увеличи неговата водопроводимост, т. е. препоръките са изпълнени и не е налице твърдяното бездействие.

Обсъдил е цитираните от ищеца норми, като е приел, че те не регламентират пряко и конкретно фактическо действие, вменено като задължение на административен орган, което последният да не е изпълнил.

Предвид изложеното е счел, че не са налице твърдяните от ищеца, незаконосъобразни бездействия на Кмета на О. В или служители от общинската администрация при или по повод на административна дейност.

Приел е извод, че не е доказана първата от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковете, поради което и не може да бъде реализирана отговорността на общината на посоченото правно основание.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат от бездействието, представляващо непочистване на воден обект, което е причинило наводнение. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ.

Според нормативната уредба - наводнение е временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода, включително от реки, планински потоци и предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони- & 1, т. 87 ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ).

Според чл. 137, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗВ наводненията могат да са: 1. природни наводнения, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване или 2. техногенни наводнения, които са причинени от други влияния - при повреда на хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение. При първите т. н. „природни наводнения“ е налице прирородна стихия и е налице обективен, случаен фактор, доколкото при вторите- „техногенни наводнения“ засилено влияние има човешкия фактор. Последните имат връзка с правилната експлоатация на хидро съоръженията (ХТС и ХМС).

Въпреки голямата условност законодателят е посочил, че „риск от наводнения" е съчетанието от вероятността за наводнение и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията- & 1, т. 88 ЗВ. Законът е дефинирал и "заплаха от наводнение", като вероятността от „заливане“ на определени територии- & 1, т. 90 ЗВ.Аистрацията е длъжна да предвижда и предприема мерки, когато идентифицира наличието на риск или потенциална заплаха от наводнение.

Според & 1, т. 30 ЗВ "управлението на водите" включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие. Опазването изисква превантивни действия, които да не допуснат заливане на територии, с което е възможно увреждане на имуществени и неимуществени блага. Дейността по превенция от наводнения е от компетентността на органите по управление на водите, чиито правомощия са посочени в чл. 137, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗВ, чл. 188, ал. 1, т. 1 т. 2, чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗВ.

Чрез „почистване“ от храсти, дървесна растителност и отпадъци се поддържа проводимостта на некоригирани речни легла – чл. 46, ал. 1, т. 10, чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВ. Кметът на общината предприема определени правни и фактически действия, когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана територия - чл. 140, ал. 4 ЗВ. Поддържането на проводимостта на речните легла по чл. 138, ал. 4, т. 5 ЗВ осигурява нормалния отток и ограничава рисковете от разливане.

Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. Неправилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на отговорните ведомства, включително и О.В.П защита срещу наводнения в урбанизираните територии, съответното населено място следва да се осъществи от кмета на общината - чл. 138, ал. 5, чл. 140, ал. 4 ЗВ.

В случая, въпреки двете разглеждания от адм. съд липсва техническа експертиза, която да определи дали е налице природно или техногенно наводнение, доколко е налице неуправляема природна стихия, форсмажорно обстоятелство или е налице неполагане на дължимата грижа. Констативният протокол от 07.09.2005г. на комисия от Дирекция “Гражданска защита“ сочи необходимостта и наложителността за извършване на саниращи и почистващи действия спрямо водния обект. Предписанието е на база закона и е обвързващо за собственика на съоръжението - съответната община, която отговаря и като задължен адм. орган - чл. 138, ал. 5, чл. 140, ал. 4 ЗВ.

След като това не е осигурено в периода 2005г. до 2014 г. и се е повторило същото наводнение в населеното място село Б. И е налице едно константно бездействие, което е не само незаконосъобразно, но е и застрашило живота и имуществото на населението в района. С това е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие.

Настоящата инстанция счита, че е налице пряка и непосредствена причинно– следствена връзка между незаконосъобразното бездействие и вредоносния резултат. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. В случая такава е налице, тъй като вследствие на вредоносното събитие касаторът обеднява, търпи лишение, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането са налице - чл. 4 ЗОДОВ.

Правният субект, който е собственик на вещта, следва да полага за нея грижата на добрия стопанин по чл. 83, чл. 244 ЗЗД, съответно следва да осигури нейната експлоатационна надежност - чл. 138, ал. 5 ЗВ. В случая налице е верига от причинно следствени връзки между непочистването на водния обект, лошата негова проводимост и съответно настъпилата разливност, и получената имуществена вреда за лицето, поради наводнението.

Не е налице специален ред за обезщетяване, както твърди общинската администрация, като визира Закон за защита бедствия, което да изключи приложението на ЗОДОВ, предвид чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. По делото няма данни за обявено бедствено положение по чл. 49, ал. 1 ЗЗБ. С това няма данни за наличието на възможност за подпомагане по чл. 33, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗЗБ, предвид чл. 17, ал. 1, б. а от Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

Налице е доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействието на адм. орган, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за имуществени вреди. Установени са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на общината по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

След като е приел друго, АС Враца е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните доказателства и тяхната обхватност и обусловеност следва да реши спора по същество - чл. 222, ал. 1 АПК.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните бездействия.

Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба се дължи присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД.

При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично, в размер от 7710 /седем хиляди седемстотин и десет/ лева. Следва да се кредитира заключенията на вещото лице по СИЕ като безпристрастно, компетентно и обосновано. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по приетите СИЕ се установява, че щетата върху недвижимия имот е в размер на 7710 лева.

Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Настоящият състав счита за неоснователна претенцията за щети на движими вещи, битови уреди и обзавеждане. По делото не е безспорно доказано дали същите са пострадали от наводнението през 2014г. или от това през 2005 г. или от друго събитие с вредоносни последици. Същите не са посочени в Описа от 7.08. 2014 г. като увредени вещи ( лист 16 от делото ).

Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 7710 лева, а за разликата над 7710 лева до 11360 лева искът е неоснователен и в тази част съдебния акт, който е отхвърлил претенцията следва да бъде потвърден.

Вторият иск е също основателен, като неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер от 1000 лева.

Тази фиксирана сума, съобразно критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчитат интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по - малка от така претендираната с исковата молба. В останалата част за разликата над 1000 лева до 7000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и в тази част съдебния акт следва да бъде потвърден.

По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/ 2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от 30.04.2015 г, когато е подадена исковата молба от лицето.

По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 660 лева, от които 10 лева заплатени държавна такса, разходи за експертиза 250 лева и 400 лева адвокатски хонорар, общо за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 135/ 29.03. 2018 г. по адм. дело № 19/ 2017 г. на Административен съд– Враца, с което е ОТХВЪРЛЕН иска на Е.М от [населено място], против О. В за обезщетения за имуществени вреди за сумата от 7710 лева и за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, претърпени във връзка с наводнение на имота му в [населено място], О. []през 2014 г. и в ЧАСТТА за разноските И В. Т. П.:

ОСЪЖДА О. В да заплати на Е.М от [населено място], О. []обезщетение за имуществени вреди в размер на 7710 /седем хиляди седемстотин и десет/ лева и за неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева, претърпени във връзка с наводнение на имота му в село Бели извор, О. В през 2014 г., ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/ 29.03. 2018 г. по адм. дело № 19/ 2017 г. на Административен съд – Враца в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на Е.М от [населено място] срещу О. В за разликата на сумата над 7710 лева до 11360 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и за разликата над 1000 лева до 7000 лева, претендирана, като обезщетение за причинени неимуществени вреди.

ОСЪЖДА О. В да заплати на Е.М от [населено място], разноски по делото в размер на 660 лева (шестстотин и шестдесет лева).

Решението е окончателно.