В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година и в състав:

Председател: Иван М.Недев

Членове: Ружена Керанова

Блага Иванова

при секретар А. К. ....................... и с участието

на прокурора Д. Г. ......... изслуша докладваното

от съдията Иван М. Н.. ...................................... наказателно

дело № 955/2012год.

Производството е касационно по жалби от частния обвинител Й. П. Л. и подсъдимия И. Б. Р. против въззивно решение № 59/28.ІІ.2012г. по внохд 1235/2011 г. на АС-София.

Първият поддържа всички касационни основания по съображения, че решението е постановено без да се разкрие обективната истина – каква точно е скоростта на движение при настъпване на ПТП, наказанието е явно несправедливо, защото не съответства на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, неправилно е приложено условното осъждане. Исканията му са в алтернатива – да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане с указания за събиране на нови доказателства за скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил или да се измени решението с увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. В „писмената защита” акцентира на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание с аргументи, че са недооценени отегчаващите обстоятелства.

Подсъдимият също навежда всички касационни основания, като съображенията му аргументират единствено това по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5 от НПК – съображенията му са, че измененото наказание не съответства на превеса на смекчаващите обстоятелства, а мотиви за изпитателния срок по чл. 66 от НК – няма. Иска решението да се измени с налагане на по-леко наказание (в пределите на първоинстанционната присъда).

Всеки от жалбоподателите поддържа своята жалба и оспорва насрещната, а необжалвалите частни обвинители искат решението да остане в сила.

Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази на частния тъжител – частично основателна, за прилагането на условното осъждане по чл. 66 от НК.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н. о. намира:

В производство по Глава ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият И. Б. Р. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 1, б.„в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДП, чл. 73, ал. 1 от ППЗДП, чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 343г, чл. 58а, ал. 1 и ал. 4, чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б” от НК на (след изменяване на присъдата с въззивното решение) 2(две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК 4(четири) години и лишаване от право да управлява МПС за срок 3(три) години за това, че на 9.Х.2010г., около 13:30 ч. на главен път ГШ 1 Е-79, на км. 361 в посока София-Кулата при управление на МПС – л. а. „Опел-А.” с [рег. номер на МПС] в нарушение на правилата за движение – при ограничение на скоростта до 60 км/ч се движил със 112 км/ч, по непредпазливост причинил смъртта на И. Е.. Л.; осъден е да заплати на частните обвинители и в полза на държавата разноските по делото.

Доводите на жалбоподателя-частен обвинител Л. са предмет и на въззивната му жалба. Обсъдени са внимателно и е посочено защо се възприемат частично и защо – не в останалата им част. Съображенията са правилни и законосъобразни – съдът не може да събира доказателства за обстоятелства, които са вън от предмета на доказване. А той се определя с обвинителния акт за фактите, които обосновават наказателна отговорност за обвиняемия/подсъдимия.

Неоснователна е жалбата му и за явна несправедливост на наложеното наказание – същото е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като във връзка с това изводите на апелативния съд съответстват на закона и установените по делото по несъмнен начин факти.

Съображенията за липса на основанията по чл. 55 от НК и за задължителното прилагане на чл. 58а от НК са обосновани и добре аргументирани, включително и за прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК, както и за лишаването от права по чл. 343г от НК.

По аргумент за обратното на изложеното по-горе и жалбата на подсъдимия е неоснователна.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, І-во но.

РЕШИ:

Оставя в сила въззивно решение № 59/28.ІІ.2012г. по внохд 1235/2011 г. на АС-София.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: