Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бултрек“ ООД, представено от управителя А.Б, срещу решение № 5183/26.07.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4294/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221717005209-091-001/29.12.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената при оспорването по административен ред част. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите му са за пропуск на съда да обсъди възраженията му срещу РА и ревокира оплакванията си срещу този акт от оспорването по административен ред и от първоинстанционната жалба. Настоява, че обявените годишни финансови отчети не представляват основание за извод за извършено скрито разпределение на печалбата. Определя като значими фактите на осъждането на сина на съдружника в дружеството, различен от представляващия касатора при обжалване на първоинстанционното решение, за непозволено увреждане чрез неправомерни действия по теглене на неотчетени средства; възражението на Буров при приемането на ГФО за 2015 г. относно фиктивна касова наличност. Иска отмяна на решението и На съответната част от РА.
Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София отрича основателността на касационната жалба. Претендира деловодни разноски за касационната съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Пред АССГ е обжалван РА в потвърдената при оспорването по административен ред част относно установените в тежест на „Бултрек“ ООД задължения за окончателен данък върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 г. в размер 18 002.78 лева и за лихви за забава 2 116.33 лева. РА е заключителен в производство, протекло по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, обосновано с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК.Уеният окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ е за сумата 360 055.50 лева. Основата за облагане с данъка е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Органите по приходите са квалифицирали като скрито разпределение на печалбата липсващата на 08.09.2016 г. неразпределена печалба, осчетоводена като касова наличност в размер 360 055.50 лева.
С първоинстанционното е отхвърлено оспорването срещу обжалваната част от РА.
По констатациите на съда е несъмнено установен факта, че счетоводното отразяване на касова наличност в размер 360 055.50 лева към 01.09.2016 г. е невярно. Липсата на налични парични средства била отразена в протокол № 0256803/08.09.2016 г. По оборотна ведомост и и по финансовия отчет на дружеството и в края на 2016 г. съществувала касова наличност в размер 351 164.50 лева. Не било въведено твърдение за съхраняване на средствата извън проверявания офис или за разходването им за икономическата дейност на дружеството. Съдът е споделил изводите на органите по приходите, че счетоводната отчетност на дружеството не дава възможност да се установят задълженията за данък върху дивидентите. В същото време предвид отсъствието на персонал и активи през 2015 и 2016 г. наличните по каса суми не се обвързвали със стопанската дейност на дружеството, което сочело на изплащането на сумите на съдружниците-управители и на свързано с свързано с единия от тях лице, представляващо скрито разпределение на печалбата. В мотивите на решението е даден отговор на доводите за значението на извършено от единия съдружник деклариране на данъчно задължение, както и за наличие на съдебно решение по гражданско дело за осъществена отговорност на свързано с единия от съдружниците лице. Оспореното решение е правилно.
Касаторът не е посочил и установил основание за разпореждане със счетоводно наличните в касата на дружеството към 01.09.2016 г., а липсващи средства в размер 360 055.50 лева, което да разколебае извода на органите по приходите /а след това и на съда/, че сумата е разпределена в полза на съдружниците без да е свързана с осъществяваната от ДЗЛ дейност. Това представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода – чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ и нему е определено задължението с РА /вж. и чл. 14, т. 2 и чл. 15, ал. 1 ДОПК/.
Възражението на касационния жалбоподател за стоящо в основата на разминаването между счетоводната и фактическата касова наличност поведение на И.М, който е свързан с единия от съдружниците, не преодолява отсъствието на информационни източници за осъществени действия на разпореждане от дружеството с липсващите средства. Затова и финансовите отчети на търговеца не отразяват вярно и честно имущественото и финансовото му състояние /вж. чл. 24, ал. 1 ЗСч/, а начинът на водене на счетоводството препятства определянето на основата за облагане с данъци /чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК/. Касаторът не е провел пълно насрещно доказване, с което да разколебае констатациите по РА /арг. чл. 124, ал. 2 ДОПК/. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение.
С оглед изхода на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 133, 57 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5183/26.07.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4294/2018 г.
ОСЪЖДА „Бултрек“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 1 133, 57 лева за касационното съдебно производство. Решението е окончателно.