Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Е.П от [населено място] против решение № 3383 от 20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 792/2019 г. по описа на Административен съд София - град.

Касационният жалбоподател счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необосновано. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят разноски.

Ответникът – Областени управител на област С., чрез процесуалния си представител юрк.. П, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Министерски съвет, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е.П срещу заповед № РД-15-176/21.12.2018 г. на Областния управител на О. С, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Администрацията на Министерски съвет на Р. Б, представляващ гаражна клетка № 26 на [жилищен адрес] ж. к. „Стрелбище“.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми.

При анализ на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, съдът е приел, че в случая са налице визираните предпоставките за изземване...