Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М.Ц от [населено място] срещу решение № 2464 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3516 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-264/21.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - София град.

Изложените подробни доводи се свеждат до необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град е оспорил касационната жалба по подробни доводи, изложени в писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 2153-21-264 от 21.07.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/22 от 25.03.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на М.Ц от [населено място] по подадено от него заявление вх. №2113-21-7319 / 15.12.2015 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 4 от КСО във вр. с § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.).

С обжалваното решение...