Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К срещу Решение № 241/21.10.2019г., постановено по адм. дело № 325/2019г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № РД-02-36-749 от 17.06.2019г. на Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) и е осъдена общината за разноски.

В касационната жалба се поддържа незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Конкретно твърди, че съдът не е сторил собствени фактически и правни установявания относно фактите по случая и приложимото материално право; в нарушение на чл. 171 ал. 2 и ал. 4 от АПК и принципа на служебното начало не е изследвал и не е събрал доказателства, относими към тези факти, в това число и не е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза, като счита, че квалифицирането на работите като енергоспестяващи, респ. като мерки по конструктивно въстановяване/укрепване на сградите е въпрос, за изясняването на който са необходими специални знания. Оспорва се изводът на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на акта, вкл. и при липса на мотиви, тъй като не съдържа конкретни фактически установявания относно видовете работи, приети за недопустими за верифициране; твърдението, че сградите не са постигнали 60 % енергоспетяване не e подкрепeно с конкрети стойности, а сертификатите въз основа на които са изведени тези изводи са представени едва в съдебната фаза на процеса; разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗУСЕСИФ е посочена единствено в разпоредителната част на акта, без мотиви как установените нарушения водят...