О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4633

гр.София, 15.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3745/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

С постановено по настоящето дело решение № 347/ 12.06.2024 г. са уважени частично /за по 70 000 лв от пълен предявен размер по 100 000 лв/ предявените от Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. против Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и здраве“ АД искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. С решението Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. М. Н. 3 000 лв /три хиляди лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗЗД.

Процесуалният представител на ищците по делото е поискал изменение на така постановеното решение в частта за разноските. Поддържа, че в определеното възнаграждение не е включен дължимия ДДС; че възнаграждението следва да бъде определено за всяко от представляваните от него лице и за всеки иск поотделно; че възнаграждението не съответства на определените в Наредба № 1 на ВАадвС минимални размери на адвокатските възнаграждения, според която за всяка инстанция, за всеки ищец и за всеки иск му се дължи възнаграждение от 7 500 лв, общо 72 624 лв с ДДС. Счита, че е налице основание за изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени 60 000 лв с ДДС. Поддържа, че за исканото изменение не е било необходимо да представя списък за разноски, тъй като такива не били сторени.

Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. Живот и здраве“ АД оспорва молбата като поддържа, че е недобросъвестно оказването на безплатна правна помощ с цел обогатяване на адвоката. Твърди неприложимост на Наредба № 1 на ВАС с оглед постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 2022 г. Твърди, че възнаграждението е определено в значително по-голям размер от този, определян в практиката на ВКС в сходни случаи.

Съдът намира молбата за недопустима.

Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Представянето на списък е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото да се иска изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските /т.9 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС/. Липсата на такъв води до ненадлежно упражняване на това право, поради което искането е недопустимо. Неоснователно процесуалният представител на ищците поддържа, че когато не се претендират разноски, а възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, представянето на такъв списък не е необходимо. Законът не предвижда такова изключение, най-малкото защото списъкът очертава рамките на искането и осигурява възможност на противната страна да възрази по претендирания размер на възнаграждението. Неоснователно също така молителят се позовава на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с довод, че размерът на дължимото му се възнаграждение е фиксиран в нея. Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 2022 г., член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В решението е прието също, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При неприложимост на въпросната Наредба, оказалият безплатна помощ на някоя от страните по делото адвокат и претендиращ за осъждане на ответната страна да му заплати възнаграждение, трябва да посочи размера на претенцията си в списъка по чл.80 ГПК. В противен случай молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на процесуалния представител на ищците по делото адвокат С. М. Н. за изменение на решение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 347/ 12.06.2024 г. по гр. д.№ 3745/ 2023 г. в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по това искане.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд в седмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: