Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н. К. З. - Христова, гр. С., срещу Решение № 914 от 28.02.2011 година, постановено по адм. дело № 4082/2010 година на Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав. Касационната жалбоподателка заявява, че не е доволна от горното решение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-09-152 от 14.05.2010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, поради което на основание чл. 208 и чл. 210 и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК го обжалва и моли да бъде отменено изцяло и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК делото да бъде решено по същество, като се постанови решение, с което: 1. да се отмени посочената заповед, с която е одобрено решение № 7 по протокол № 8 с дата 07.04.2010 г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-48/07.04.2010 г. на кмета на район "Витоша" и 2. да се определи като свободна, незастроена площ 2456.00 кв. метра, тоест цялата площ на имот с пл. № 40067 от кад. лист № 592 по помощния план, изработен на основание чл. 13а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за землището на кв. Бояна - София, като приложената комбинирана скица към заключението на вещото лице Попов да представлява неразделна част от диспозитива на решението, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата се твърди, че са налице отменителните основания по чл. 209, точка 3 от АПК - решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развити са подробни съображения за така заявените пороци. Допълнително са постъпили и Писмени бележки от пълномощника на жалбоподателката адв. Г. С..
От ответника - Столична община Р. "Витоша" чрез процесуален представител юк. Стефанов е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС друг процесуален представител - юк. Андреева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
От заинтересованата страна Ц. С. К. е постъпило Писмено становище, в което възразява срещу решение № 914/23.02.2011 г. на АССГ, ІІ-ро отд., 36-ти с-в по д. № 4082/2010 г., моли да бъде отменено и постановено решение съобразно заключението на техническата експертиза по делото. В открито съдебно заседание пред ВАС лицето се явява лично, като заявява, че поддържа подадената от Н. К. З. - Христова касационна жалба.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. При осъществяване на съдебния си контрол по законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът правилно е приел, че производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба, което се одобрява със заповедта на кмета и се определя съгласно техническите норми и правила застроената част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителство, статута на съоръженията и възможността за възстановяване на собствеността. С разпоредбата на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ са изброени примерно, не изчерпателно, строителните дейности и съоръжения, които определят терена като застроен. В случая е установено, че имотът попада в територия на резиденция Бояна, в който е извършено мероприятие, като съвкупност от сгради и парк с цел задоволяване нуждите на МС и имотът попада в ЗРП главен подход за Бояна, което е строителна дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и имотът правилно е определен като застроен и не представлява свободна от застрояване площ, поради което съдебното решение е законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 914 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 4082/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. З. - Христова от гр. С. срещу Заповед № РД - 09 - 152 от 14.05.2010 г. на кмета на Столична община - район "Витоша", с която е одобрено на основание чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, решение № 7 по протокол № 8 от 07.04.2010 г., с което е прието, че целият претендиран за възстановяване имот пл. № 40067, к. л. 592, м. Бояна, по плана на гр. С., е застроен изцяло и попада в границите на реализирано мероприятие - правителствен обект от значение за националната сигурност, резиденция "Бояна". С втори диспозитив и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Н. К. З. - Христова от гр. С. да заплати на ответната страна Столична община - район "Витоша" сумата от 150 лева, представляваща разноски за тази инстанция.
На първо място с оглед задължението си да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт на основание чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност. Приел е, че същата е издадена и при спазване на административно производствените правила, материално правните разпоредби и целта на закона. За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателката, че със заповедта е одобрено решение на "нерегламентирана комисия", назначена конкретно за случая. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че процесния имот попада в УПИ ІІ, кв. 269А, "Министерски съвет", като на място имота представлява част от Резиденция "Бояна", обрасло с храсти и дървета. Съдът е посочил, че Комплекс "Р. Б." е съвкупност от сгради и парк с цел задоволяване нуждите на Министерския съвет, като правителствения комплекс е публична държавна собственост и стратегически обект съгласно Постановление № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. В тази връзка е посочил, че по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и действащите правила и нормативи за застрояване, като застроена следва да бъде определена не само площта на имота, заета със съществуващи сгради и съоръжения, но и прилежащия им терен, както и всички други благоустройствени мероприятия, функционално обслужващи реализирани съгласно регулационния план обекти. Направил е извод, че след като процесния имот попада в УПИ ІІ отреден за "Министерски съвет", с изградени съоръжения и сгради и реализирано мероприятие, наличието на озеленена част с посадени дръвчета и храсти, следва да се приеме, че не представлява свободна от застрояване площ. Мероприятието е реализирано и съществува в обхвата на територията на резиденция "Бояна" в частта относно имота, предмет на оспорената заповед, който представлява част от правителствения комплекс и в този смисъл имотът се явява застроен изцяло с извършено мероприятие - "Р. Б.", като съвкупност от сгради и парк с цел задоволяване нуждите на Министерски съвет. Така постановеното съдебно решение е правилно.
При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд София – град е достигнал до законосъобразни правни изводи.
В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по тълк. дело № 8/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Вярно е, че според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 година, но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство – при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е бил наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този нов административен акт ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция.
С тези общи принципни правила се е съобразил и първоинстанционният съд.
Претендираният по земеделската реституция бивш имот пл. № 4622 от кад. лист № 592, идентичен с имот № 40067 от помощния план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за землище Бояна, безспорно попада в ЗРП Главен подход за Бояна - артерия "Т. К." - одобрен със Заповед № 179/02.04.1974 г., кв. 269А УПИ ІІ "Министерски съвет". Не се спори и че процесното място се намира изцяло в терена на оградата на Резиденция "Бояна". Действително процесният имот не се заема от постройки, но като неделима част от територията на резиденцията, дори и върху него да няма конкретно благоустройствено мероприятие, той представлява част от комплексното мероприятие по отреждането по регулационния план и се използва на практика за нуждите, за които е отреден терена като цяло, включително и всички други негови части. Предназначението му е осъществено и при тези обективни и безспорни данни, единствено възможният правен извод е, че цялата площ е застроена. Волята на законодателя по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените имоти – парцели и УПИ. Отделен е въпроса и не е предмет на настоящото производство въведената в чл. 7, ал. 4 от Закона за държавната собственост забрана имоти, които са публична държавна собственост - също безспорно обстоятелство по делото, да бъдат обект на реституция, т. е. невъзможно е собственсотта върху такива имоти да бъде възстановена реално.
Не е съществено нарушение на закона обстоятелството, наложило се в продължение на петнадесет години, в течение на които все още не е приключила земеделската реституция, застроената част по чл. 11, ал. 4 да се определя от специална комисия, а не както е текста на закона - от "техническата служба на общината", респ. района по делегация на основание § 11 ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 88/1998 г.). Не може да се отрече компетентността на членовете на назначената от кмета на района комисия, която както и да е наречена, изпълнява своите функции съобразно изскванията на хигиенните и противопожарните норми, както и на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая в състава на комисията на Район "Витоша" са включени специалисти - експерти в относимата за казуса област - Главен архитект на района, Началник отдел "Устройство на територията", Началник отдел "Строителен контрол", Гл. експерт в отдел "Общинска собственост", Гл. експерт в отдел "Кадастър и регулация", Гл. експерт в отдел "Устройство на територията", "Архитектура", а факта, че има и юрист е още една гаранция за законосъобразност на извършените действия. Освен това следва да се отбележи, че в структурата на общините няма такава обща "техническа служба", а служби - отдели със специални правомощия според вида техническа дейност, която им е възложена да изпълняват. В контекста на изложеното, решението не е взето от "нерегламентирана" комисия, както счита жалбоподателката и одобряването му от кмета на района не води до съществено нарушение на административно-процесуалните правила.
С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София – град е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 914 от 28.02.2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав, постановено по адм. дело № 4082/2010 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. П. Г.М.