Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Л. Р. К., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Лили - К - Л. К.", срещу решение № 391 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 2066 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2607-194 от 13.07.2010 г. на началника на митница Бургас, потвърдено с решение № 809 от 8.09.2010 г. на директора на агенция "Митници", с което е отказано издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Бургас не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било

решение № 2607-194 от 13.07.2010 г. на началника на митница Бургас, потвърдено с решение № 809 от 8.09.2010 г. на директора на анегниця "Митници", с което е отказано издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия.

Първоинстанционният съд е приел, че е обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, като при издаването му правилно са приложени материалноправните норми и не се установява нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно дали констатираната фактическа обстановка в административното производство обуславя прилагането на чл. 113, ал. 2, т. 3 отм. от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъцните складове. При извършената проверка на обекта, за който е подадено заявлението на лицето за издаване на разрешение за търговия, административният орган е установил, че той е разположен на територията на МБАЛ "Д-р И. С."-гр. С., за което е и съставен протокол. Преценката е била, че е налице препятстващото обстоятелство по чл. 113, ал. 2, т. 3 отм. , действаща разпоредба от 26.03.2010 г. до 22.02.2011 г., от ППЗАДС. Съгласно нея продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти - специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитни, бензиностанции, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове. В ал. 2 от нея са посочени условията, на които трябва да отговарят търговските складове и обекти, а в т. 3 е записано изрично изискването, да не са разположени на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи. Това обстоятелство според съда се установява и в производството пред него чрез изслушаната съдебно-техническа експертиза. Съдът е кредитирал същата, понеже експертът по нея дава категоричния отговор, че процесният обект се намира на страничната регулационна линия на поземлен имот, представляващ територията на МБАЛ "Д-р И. С."-гр. С.. Входната врата е от към двора на болницата, а витрината за обслужване на клиенти е към бул. "Х. Д." и клиентите нямат достъп до него. Последното обстоятелство не може да бъде преценявано по начина, изложен в касационната жалба, т. е., че изисквания в разпоредбата за търговската дейност са налице, понеже клиентите не влизат на нейната територия и не минават оттам. В случая това не може да бъде възприето, понеже очевидно подзаконовата норма има предвид терените и прилажащите територии на посочените категории заведения. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, респ. за правилното прилагане на

чл. 113, ал. 2, т. 3 отм. от ППЗАДС. Другото поддържано възражение в касационната жалба е относно непреценяването от страна на съда на факта, че не е нарушен и Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ). Правната уредба на разрешителния режим за продажба на тютюневи изделия е в ЗАДС, като това е станало със ЗИДЗАДС (ДВ, бр. 94/2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) и свързания с него ППЗАДС. Последният също е изменен с ПИДППЗАДС (ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г., в сила от същата дата). Към датата на издаване на процесния административен акт правната уредба е била подзаконова, а именно чл. 112 и сл. от ППЗАДС. В чл. 30, ал. 1 от ЗТТИ изрично е записано, че тютюневите изделия се продават от търговци, притежаващи разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Разминаване в законовата и подзаконовата уредби не е налице, като преценката на съда е правилна относно фактическата страна по спора, както и в частта му относно законосъобразността на оспорения административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 391 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 2066 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. З.Ш.