Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика„ ЕООД и „ВСК Кентавър – София„ ЕООД против решение № 30/04.01.2019 г. по т. д.№ 3712/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 520/09.03.2018 г. по т. д.№ 1960/ 2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, на основание чл. 135 ал. 1 пр. трето ЗЗД, е прогласен за недействителен, по иска на АСПК, апорт, вписан в ТР на 21.12.2009 г., с който в капитала на „ВСК К. С „ЕООД са внесени като непарична вноска недвижимите имоти, индивидуализирани в диспозитива на решението. Касаторите оспорват допустимостта на постановеното решение, поради недопустимост на разгледаните пасивно субективно съединени искове, като лишени от правен интерес, предвид преждевременното им завеждане – преди влизане в сила на решение по висящо исково производство, в което, по реда на чл. 135 ЗЗД е атакувана предходна разпоредителна сделка със същите имоти, сключена между „И. Т„ ЕООД / спрямо който ищецът АСПК обосновава качеството си на кредитор /, в качеството на продавач и „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика„ ЕООД, в качеството на купувач – последното дружество явяващо се учредител на атакувания апорт. Недопустимост на иска се твърди и поради погасяването му с 5 - годишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от вписването на апорта в Търговския регистър – 20.12.2009 г., независимо коя дата би се приела за съобразима като дата на предявяване на иска – тази на конституирането на ответника „ВСК К. С„ ЕООД – 06.04.2015 г. или датата на образуването на делото, след недопустимото му, според касаторите, отделяне от образуваното за атакуване на първата от разпоредителните сделки производство - по т. д.№ 5432/2014 г. на СГС - през 2017 г.. Като е приел за неотносими възраженията на настоящите касатори, с качеството на въззивници, досежно редовността на образуваното производство, с оглед извършените от съдията по т. д. №5432/2014 г. на СГС действия, касаторите намират, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Такова, като опорочаващо правилността на постановения акт, се твърди несъобразяване от въззивния съд на допуснати от първоинстанционния процесуални нарушения - невръчени преписи от исковата молба, непредоставена възможност за отговор, дадени в разрив с материалния закон указания, за носена от ответниците доказателствена тежест, по установяване на отрицателния факт - незнание на приобретателя „ВСК К. С„ЕООД за увреждащото кредитора АСПК действие на апорта. Оспорва се и разбирането на съда, че знание за увреждането от страна на дружеството – приобретател не е необходимо, тъй като към момента на апорта същото не съществува в правния мир – чрез апорта се формира капитала към момента на регистрацията му.

Ответната страна – АСПК – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий - формулираните въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, поради което и не съставляват правни въпроси, по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ най касационно обжалване въззивен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

АСПК е предявила иск по чл. 135 ЗЗД против ответниците „ И. Т„ ЕООД / спрямо което дружество ищецът АСПК обосновава качеството си на кредитор /, в качеството му на продавач и „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика „ЕООД, в качеството му на купувач, за обявяване относителна недействителност на сключената помежду им покупко-продажба на множество недвижими имоти, по който иск е образувано т. д.№ 5432/2014 г. на СГС. В хода на същото и предвид извършено последващо продажбата разпореждане на приобретателя „ ВСК Кентавър ИЗ Динамика „ЕООД с недвижимите имоти, с внасянето им като апортна вноска в капитала на новоучредявано дружество „ ВСК К. С „ ЕООД, ищецът е претендирал обявяване относителна недействителност и на апорта, на основание чл. 135 ЗЗД, съответно конституиране на дружеството – приобретател, като страна в процеса. Съдът - след първоначално конституиране на „ ВСК К. С „ ЕООД, последващо го е заличил като страна по т. д.№ 5432/ 2014 г. на СГС, но доколкото искането на ищеца не е било ограничено до конституиране на нова страна в производството, а съставлява и предявяване на нов иск, което именно е предпоставило отказа за конституиране, е разпоредил образуването на самостоятелно производство по така предявената „искова молба„ срещу „ ВСК К. С „ ЕООД„ - т. д.№ 1960/2017 г. на СГС, решението по което е било обект на инстанционен контрол с тук атакуваното въззивно решение - по т. д.№ 3712/2018 г. на Софийски апелативен съд. След образуването на т. д.№ 1960/2017 г. на СГС, на същия съдебен състав, са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба - посочване на обстоятелствата, обосноваващи легитимация на ищеца АСПК, като кредитор на „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ЕООД и заплащане на държавна такса. С последваща уточняваща молба от 02.08.2017 г., ищецът е отрекъл качеството си на кредитор по отношение приобретателя по първата, атакувана по чл. 135 ал. 1 изр. трето ЗЗД, разпоредителна сделка на длъжника си „И. Т- 11„ ЕООД – „ ВСК Кентавър ИЗ Динамика „ ЕООД. В хода на първоинстанционното производство тази първа разпоредителна сделка е обявена за относително недействителна спрямо кредитора АСПК.

Първоинстанционният съд е уважил иска, за прогласяване относителна недействителност на апорта. Във въззиваната си жалба ответниците - настоящи касатори са поддържали довод за недопустимост на произнасянето му, с оглед преждепосочения начин на „отделяне/ разделяне /” от производството по т. д.№ 5432/2014 г. на СГС. Намират, че недопустимо същия съдебен състав е разпоредил образуването му, пред себе си, при нередовна искова молба, вместо да остави ищеца да предяви последващо и редовно иска си. Недопустимост се твърди и поради образуването на производството преди влязло в сила решение, за обявяване относителната недействителност на първата по веригата разпоредителни сделки, както и поради изтекла погасителна давност за предявяване на иска. С въззивната жалба са обосновавали съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд – невръчен препис от искова молба, непредоставено право на отговор, неправилни указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че извършените от съдебния състав действия по „отделяне / разделяне„ на предявения в производството по т. д. № 5432/2014 г. на СГС нов иск, с правно основание чл. 135 ал. 1 изр. трето ЗЗД, не подлежат на контрол, тъй като не са част от процесуалните действия на съда по т. д.№ 1960/2017 г. на СГС - по разглеждане и решаване на спора. Приел е, че е налице правен интерес от предявяване на иска и преди да се установи относителна недействителност на първата разпоредителна сделка, Счел е, че давността е институт на материалното право, но по същество не се явява изтекла - общата петгодишна по чл. 110 ЗЗД - считано от вписване на апорта в търговския регистър, с което настъпва и транслативния ефект по отношение собствеността върху недвижимите имоти - 21.12.2009 г., към момента на подаване на исковата молба, макар в производството по т. д.№ 5432/ 2014 г. на СГС - на 29.09.2014 г.. Макар да е потвърдил допуснатите от първоинстанционния съд нарушения - по връчване препис от исковата молба и предоставяне възможност за отговор, но доколкото същите са отстраними във въззивното производство, а въззивниците не са обосновали довод за несъобразен, поради нарушението на първоинстанционния съд, факт или обстоятелство, нито претендирали събиране на относимо доказателство, е отрекъл необходимост от нови указания, във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и по същество не е обвързал констатацията си за нарушението, с извод за същественост на същото, спрямо правния резултат. Предявен от длъжника „ И. Т -11„ ЕООД иск по чл. 439 ал. 2 ГПК, като основан на последващи влизането в сила на осъдителното решение срещу същия, в полза на АСПК, факти - по погасяване на задължението, съдът е отрекъл да е с преюдициално значение, по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД,

За да приеме за осъществен фактическия състав на чл. 135 ал. 1 пр. трето ЗЗД, въззивният съд е съобразил доказана легитимация на АСПК, като кредитор на разпоредилия се с недвижимите имоти, чрез покупко -продажба в полза на „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ЕООД длъжник – „И. Т -11„ЕООД, както и доказано знание, за увреждането на кредитора АСПК с учредяването на апорта, на „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ЕООД - учредител на апорта, въз основа на обявената относителна недействителност на първата разпоредителна сделка, по която е приобретател. Доколкото с апорта се формира капитала на новоучредявано от „ВСК Кентавър ИЗ Динамика„ ЕООД търговско дружество - „ ВСК К. С „ ЕООД, цитирайки постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС в този смисъл, съдът е приел, че достатъчно за установяване на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, е установено знание на законния представител на дружеството - учредител „ВСК Кентавър ИЗ – Динамика „ЕООД – на неговия управител и едноличен собственик на капитала, което физическо лице е същевременно и законния представител на новоучреденото дружество. От съвпадащата правосубектност, с качествата на законен представител на дружеството – учредител на апорта и новоучреденото дружество, собственик на апортираните имоти, е изведена недобросъвестността, по смисъла на чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Отречено е погасяването на иска по давност по чл. 110 ЗЗД, по съображенията на първоинстанционния съд - начален момент на същата от вписване на апорта в Търговския регистър – 21.12.2009 г. и подаване на исковата молба, по която е образувано т. д. № 1960/ 2017 г. на СГС - на 29.09.2014 г.. Вписването на исковата молба през 2015 г. е счетено за ирелевантно, спрямо възражението за изтекла погасителна давност, обстоятелство, предвид значението му за охраняване правата на трети лица.

В изложението по чл. 280 ГПК, касаторите поддържат доводите си за недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустим иск, по преждепосочените съображения / обобщени в пар. 3 на стр. 8 от изложението /, като са формулирали и следните въпроси, в относимост към довода им за съществени процесуални нарушения на въззивния съд: 1/ Допустимо ли е след образуването на т. д.№ 1960/2017 г. на СГС никой от ответниците, служебно определени от съда, да не получи препис от исковата молба и доказателствата, като не се даде срок за отговор? ; 2/ Допустим ли е иск, предявен от кредитор срещу ответник, получил имуществото от ответник по висящо / неприключило / дело - на друго основание – апортна сделка - и има ли той правен интерес да предяви този иск, като двете дела се разглеждат успоредно от един и същи съдия? ; 3/ Недопустим или неоснователен е иск по чл. 135 ЗЗД, предявен след изтичане на 5–годишната погасителна давност от прехвърлянето? ; 4/Допустимо ли е длъжникът да предяви възражения срещу вземането на кредитора в производството по чл. 135 ЗЗД, без да се изисква задължително предявяване на иск, за установяване съществуването на вземането? Не е ли обусловено уважаването на Павловия иск от наличието на действително вземане на ищеца, което не е прекратено / вероятно се визира погасено /, вкл. по давност и в този смисъл ответникът по този иск да се брани с възражение, според което, материалното право на кредитора е погасено на това основание, без да предявява отрицателен установителен иск в друго производство? Всички въпроси са обосновавани с формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и необходимост от тълкуване на закона, без посочена конкретна правна норма, подлежаща на тълкуване, но с твърдение за противоречие на дадените от въззивния съд отговори с формирана съдебна практика, макар такава да не е цитирана.

Настоящият съдебен състав не намира да е налице вероятна недопустимост на въззивното решение. За да би била налице такава, следва да е налице процесуална пречка или липса на положителна процесуална предпоставка, за разглеждането на иска или произнасянето на съда да е в разрив с принципа за диспозитивното начало - да е разгледал иск, различен от предявения.

Как е процедирал съдията по т. д. 5432/2014 г. на СГС / впрочем, с оглед предявяването на нов иск във вече образувано производство по друг, процедирането е правилно, по аргумент от възприетото в т. 7в от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / е напълно ирелевантно за производството по т. д.№ 1960/2017 г. на СГС, съответно за преценката на процесуалните предпоставки за допустимост на иска и няма никакво отношение към преценката за адекватност на произнасянето на съда по така предявения иск, в съответствие с основанието и петитума му. При това, съгласно същото ТР, преценката на съда за отделяне на иска в ново производство, поради отказ за съвместното му разглеждане и решаване с друг иск, не подлежи на обжалване. Принципната допустимост на паралелни производства, по атакуване на верига от разпоредителни сделки, по реда на чл. 135 ЗЗД, макар и препоръчително при обединяване в общо производство, за съвместно разглеждане и решаване, е изрично възприета с междувременно приетото ТР № 2 / 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС - т. 3. Произнасянето от един и същ съдия, доколкото не са наведени основания за отвод, по смисъла на чл. 22 ГПК, е също без значение, а и по начало – обуславящо евентуална неправилност, не и недопустимост на съдебния акт / така в ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 1/1985 г., реш. по гр. д.№ 580/2012 г. на ІV г, о. на ВКС и др. /, Твърдяната преюдициалност на спора по т. д.№ 5432/2014 г. на СГС, по иска по чл. 135 ЗЗД, с предмет първата разпоредителна сделка, спрямо настоящия, е неотносима към допустимостта на произнасянето на въззивния съд в конкретния случай, след като и преди същото решението по „преюдициалния /обуславящия/” правен спор, е влязло в сила, както изрично се сочи на стр. 7, пар. последен от въззивното решение / така ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС /, Отделно стои въпросът налице ли е преюдициалност.

Формулираните въпроси също не съставляват правни, по смисъла на задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - отговор на същите не е от естество да рефлектира върху решаващ извод на въззивния съд.

Въззивният съд не е отрекъл нарушението на първоинстанционния - за връчване препис от исковата молба и предоставяне право на отговор от ответниците, но, очевидно с оглед съдържанието на въззивната жалба - с която не са наведени нови факти и обстоятелства, нито поискани нови доказателства, като пропуснати, по причина процесуалното нарушение на първоинстанционния съд, като следва да се съобрази призоваването и участието на ответниците в производството пред първоинстанционния и липсата на отказ от последния, за съобразяване, като преклудирани, на такива факти и обстоятелства и недопуснати, като несвоевременно поискани, доказателства - е отчел, че процесуалното нарушение не е съществено - не се е отразило на правния резултат. В този смисъл, формулираният въпрос е неотносим към решаващ правен извод за правилността на въззивния акт, основан изключително на правни доводи, въз основа на обективно установени и съобразени още с първоинстанционното решение факти. Твърдение за противното не се съдържа в касационната жалба и следователно не е формиран касационен довод за неправилност, поради с ъ щ е с т в е н о с т на формално посочените, като допуснати, процесуални нарушения, на основание чл. 281 т. 3 ГПК.

Вторият от въпросите е относим към преждекоментираната, поддържана от ответниците преюдициалност на спора по т. д.№ 5432 / 2014 г. на СГС, чиято релевантност е отпаднала междувременното – в хода на производството по процесните искове – с влизане в сила на решение по същия. Впрочем, не би бил обоснован и допълнителния критерий в чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед постановеното ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 3, в подкрепа на извода за допустима кумулативна висящност на исковете по чл. 135 ЗЗД, предявени с предмет всяка от веригата разпоредителни сделки, с едно и също имущество.

Третият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като включва предпоставка, несподелена от въззивния съд - изтекла погасителна давност по иска по чл. 135 ЗЗД. Така формулиран въпросът би бил относим при спор относно допустимостта на въззивното решение, с оглед установено изтекла погасителна давност. Съдът, обаче, не е приел за изтекла погасителна давност. При това, досежно същата, като институт на материалното право, вкл. конкретно приложима по иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е споделил непротиворечива до момента съдебна практика на ВКС / така решения по гр. д.№ 1220/ 2010 на ІV г. о., гр. д.№ 456/2011 г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1348/ 2010 г. на ІV г. о., гр. д.№ 3547/2013 г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 308/209 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /. В никой от цитираните актове погасителната давност не е разглеждана като процесуална пречка за разглеждането на иск по чл. 135 ЗЗД по същество. Правилно въззивният съд съобразява, при липса на спор относно началния момент на давността – вписването на апорта в ТР, релевантната дата на предявяване на настоящия иск срещу „ ВСК К. С „ ЕООД - датата на депозирането на отделената впоследствие в самостоятелно производство искова молба срещу същото дружество – 29.09.2014 г., а не датата на образуване на новото производство. Постановеното заличаване на първоначалното конституиране на дружеството е от значение единствено за качеството му на страна в производството по т. д.№ 5432/2014 г. на СГС, не и като такава по т. д.№ 1960/2017 г. на СГС, в исковата молба по което изначално фигурира.

Четвъртият от въпросите отново не удовлетворява изискването за правен, тъй като, с това си съдържание - досежно оспорване вземането на ищеца към длъжника „ И. Т 11”ЕООД, не е въведен с изричен довод във въззивната жалба, по който съдът да би дължал произнасяне, макар същият да е изложил мотиви, но за ирелевантност на самостоятелен спор, по иск по чл. 439 ал. 2 ГПК, предявен от длъжника към кредитора, по оспорване на изпълнението, основан на факти, последващи приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като преюдициален спрямо произнасянето по иска по чл. 135 ЗЗД. Дори да се приеме, че надлежно е въведен въззивен довод за неправилност, с кореспондиращо на формулирания въпрос съдържание / предвид посоченото на стр. 8 пар. 1 от въззивната жалба, макар твърде неясно /, непроизнасянето на съда по такъв / за значението на изтекла погасителна давност за самото вземане на АСПК, в производството по чл. 135 ЗЗД / би обусловило процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269 изр. второ ГПК. Впрочем, дори при удовлетворяване на общия, не е обоснован допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално посочване на нормата и обосноваването му с твърдения, относими към друг допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Касаторите не само не сочат непълната, неясна или противоречива правна норма, както и формирана по тълкуването й противоречива съдебна практика, в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но изрично отричат необходимостта от тълкуване, стояща в основата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като допълнителен селективен критерий.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/04.01.2019 г. по т. д.№ 3712/2018 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика„ ЕООД и „ ВСК Кентавър – София„ ЕООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), да заплатят на АСПК разноски за настоящата инстанция, в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: