ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2601

гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от Р. Б. К. търговско дело № 20238002901437 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба вх. № 6315/11.04.2024 г. от ЗАД „Дженерали застраховане„, чрез юрк. В. Т. с искане за допълване на определение № 840/05.04.2024 г. по т. д. № 1437/2023 г. на ВКС, като се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, за подаването на отговор на касационната жалба на В. Н. Ш. против решение № 650/17.05.2023 г. по гр. д.№ 1942/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262113/31.03.2021 г. по гр. д. № 4176/2018 г. на Софийски градски съд.

Ответната страна – В. Н. Ш. – не депозира отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т. д. № 1061/2023 г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба на В. Н. Ш. против решение № 42/19.01.2023 г. по гр. д.№ 202/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/26.11.2021г. по гр. д. № 574/2019г. на Самоковски районен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените като частични – за 30 100 лева, при пълен размер от 100 000 лева – евентуално съединени искове : с правно основание чл. 461, т. 3 КЗ вр. с чл. 189 от Закона за застраховането, срещу ЗАД „Дженерали застраховане„ , в евентуалност - с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД срещу „Център за психично здраве – Враца“ ЕООД, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от неправилно лечение в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД, в периода 14.01.2016 . – 29.02.2016 г., ведно с мораторна лихва за забава, считано от 29.02.2016 г. до окончателното му изплащане.

Настоящият състав, с определение № 840/05.04.2024 г. по т. д. № 1437/2023г., не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение.

В определението липсва произнасяне по отговорността за разноски.

Молбата по чл. 248 ГПК е основателна.

Ответникът ЗАД „Дженерали застраховане“ е участвал в производството като главна страна по главния иск и като трето лице помагач на ответника по евентуалния иск - „Център за психично здраве – Враца“ ЕООД /определение от 05.02.2020 г. по гр. д. № 4176/2018 г. на СГС – л. 175 от делото/. Съгласно изричната норма на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но разноски следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед осъществените процесуални действия по защита по главния иск. С отговора на касационната жалба ЗАД „Дженерали застраховане“ е претендирало възмездяване на разноски, в случай на недопускане на жалбата до касационно разглеждане, какъвто е и правният резултат. Представено е пълномощно на процесуалния представител на молителя, с вписване качеството му на юрисконсулт на дружеството /л. 34 от в. гр. д. № 1942/2021 г. на САС/.

С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на съда не се е произнесъл по претенцията за възмездяване на разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда право на юридическите лица и едноличните търговци, когато са били защитавани от юрисконсулт, да им бъде присъдено възнаграждение в размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП. В разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено, че за изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лева. Чл. 25, ал. 2 от Наредбата, уреждащ възможност за завишение на възнаграждението, съобразно размера на защитавания материален интерес, е приложим само в хипотезите на ефективна процесуална защита / не от вида, посочен в чл.25а от Наредбата /, какъвто остава обхвата на чл. 25, с оглед новата разпоредба на чл.25а. В настоящия случай ответникът „ЗАД „Дженерали застраховане“ е представляван пред касационната инстанция от юрисконсулт В. Т. Осъществената от процесуалния представител защита в производството пред ВКС се изразява в изготвяне на отговор на депозираната от касатора касационна жалба. Като съобрази вида и съдържанието на осъщественото процесуално действие, както и че касационното производство е приключило с определението по чл. 288 ГПК, без да са проведени открити съдебни заседания, настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението за юрисконсулт на ответника, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25а, ал. 3 Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се определи в размер на 100 лева.

Поради изложеното, определението на ВКС следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 840/05.04.2024 г. по т. д. № 1437/2023 г. на ВКС, І т. о, както следва : ОСЪЖДА В. Н. Ш. да заплати на „ЗАД „Дженерали застраховане“, на основание чл. 81 вр. с чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, разноски за касационното производство, в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.