6№ 219

гр. София, 13.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: М. Ф

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 44 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1823/ 13.07.2018 г. по гр. д. № 4106/ 2017 г. в частта, с която Софийски апелативен съд изменяйки решение № 3257/ 12.05.2017 г. по гр. д. № 2534/ 2015 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска на Г. Д. Г. срещу Т. Ф. В. и Х. Н. В. по чл. 59 ЗЗД над сумата 10 120.85 лв. до сумата 50 326.79 лв.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материално-правен въпрос: Когато лицето, на което съдебният изпълнител е възложил имота, претендира обезщетение за неоснователното му ползване от лицето, което го е купило от длъжника след учредената ипотека в обезпечение на дълга, а след описа и оценката по изпълнителното дело го е подобрявало, кое състояние на имота е от значение за размера на вземането по чл. 59 ЗЗД - към описа и оценката или към периода, за който обезщетението се претендира?

По въпроса настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че когато искът по чл. 59 ЗЗД за обезщетение поради неоснователно ползване на собствен имот е предявен от лицето, на което съдебният изпълнител е възложил имота, срещу лицето, което го е купило от длъжника след учредената ипотека в обезпечение на дълга, състоянието на имота в периода, зададен с иска, е база за определяне размера на вземането от неоснователно обогатяване. Съдът определя размер според пазарния наем за имот в такова...