Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление „Полиция“, гр. В. Т., с адрес гр. В. Т., ул. „Б. К.“ №7 срещу решение №161 от 27.03.2013 г. на Административен съд, гр. В. Т., постановено по административно дело №137/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил негов отказ №Я-2047 от 23.01.2013 г. да поднови разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие на Х. Й. П. и върнал преписката на органа за произнасяне.

Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Без да са ангажирани доказателства, единствено въз основа на твърдението на Пуйчев, съдът направил извод, че писмо, изх. №885 от 10.01.2013 г. не му било връчено. Счита за неясен извода на съда за невъзможност писмо №885 да бъде връчено на Пуйчев в деня на издаването му и той да е дал обяснения. Съдът е приел, че обясненията са дадени преди 10.01.2013 г., но от мотивите му не става ясно от къде Пуйчев е знаел, че следва да извърши допълнителни действия във връзка с подаденото заявление. Счита, че издаването на акта преди изтичане на срока по чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) не е съществено нарушение на производствените правила, тъй като не са налице данни за представяне на допълнителни доказателства след постановяването на отказа, както и поради ненакърняване на правото на защита на Пуйчев.

Неправилен счита извода на съда, че актът е постановен, без да са изяснени всички правнорелевантни факти. Сочи, че не е налице приетото от съда противоречие в обстоятелствената част на акта и в докладната записка, послужила като основание за неговото издаване, досежно факта на оказано от Пуйчев съдействие на органите при задържане на лице, което е извършило престъпление. Сочи също, че факта на извършване на посегателство върху имуществото на Пуйчев сам по себе си не е основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана.

Неправилен счита извода на съда, че по отношение на Пуйчев са налице обосновани основания за издаване на разрешение поради отправени заплахи и престъпни посегателства върху неговото имущество. Този извод на съда е обоснован единствено с показанията на свидетеля Х. К., без да са налице данни за реална заплаха за живота и здравето на Пуйчев. Сочи изрично, че в тежест на заявителя е да докаже наличието на обстоятелства, доказващи основателна причина.

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Пуйчев срещу отказ №Я-2047 от 23.01.2013 г.

Ответникът по касационната жалба – Х. Й. П., счита същата за неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на точен анализ на доказателствения материал съдът правилно приел, че искането за продължаване на срока на разрешителното за носене на оръжие е обосновано с данни за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото на Пуйчев и неговото семейство. Счита, че съдът правилно приел, че по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна, достатъчно е да съществува потенциална опасност, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Т., Адвокатска колегия, гр. В. Т..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно и обосновано. Не са допуснати твърдяните отменителни основания. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ. Обосновано съдът приел, че са нарушени чл. 35 и 36 АПК, както и в нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК отказът е немотивиран.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Х. П. имал разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси №146 от 09.12.2003 г., както и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие №43/2010 г. и разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие №ВТ 0216295 със срок на валидност до 23.01.2013 г.

2. Със заявление, вх. №Я-16445 от 14.12.2012 г., Пуйчев поискал да му бъде продължен срока на разрешителните за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Към заявлението били приложени изискуемите, по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 ЗОБВВПИ, доказателства.

3. На 10.01.2013 г., началникът на Районно управление „Полиция“, гр. В. Т., изготвил и подписал писмо, регистрационен №855, до Пуйчев, с което го информирал, че на основание чл. 57, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, следва в тридесетдневен срок да посочи на органа основателна причина за необходимостта от продължаване на срока за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие. По делото няма доказателства за съобщаването или връчването на писмото на Пуйчев.

4. На 10.01.2013 г. Пуйчев дал допълнителни обяснения. На поставената на документа дата са нанесени поправки, без да е отбелязано лицето, което ги е извършило. В обясненията Пуйчев посочил, че от 2001 г. до 2009 г. работил като охрана, поради което преминал множество курсове за боравене с огнестрелно оръжие. Посочил, че през 2010 и 2011 г. на два пъти разбивали дома му като и двата пъти задържал извършителите. Посочил, че при втория случай не останал анонимен, дал показания в образуваното наказателно производство, но няколкократно получил заплахи за саморазправа от лицето, което задържал. В тази връзка се страхувал за живота и здравето си – неговото и на семейството му.

5. По повод на заявлението служебно била извършена проверка в информационните масиви на Министерството на вътрешните работи. Проверката установила, че в информационните масиви за Пуйчев няма регистрирани противообществени прояви на постоянния му адрес. Р.е от проверката били отразени в докладна записка с регистрационен №1056 от 11.01.2013 г., изготвена от оперативен работник. Поставената на докладната записка дата от изготвили я служител е 08.01.2013 г.

6. Резултатите от служебната проверка били обобщени в докладна записка, адресирана до началника на Районно управление „Полиция“, регистрационен №1055 от 11.01.2013 г., в която компетентният инспектор посочил, че по отношение на Пуйчев не са налице отрицателните предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 ЗОБВВПИ, но искането не е достатъчно обосновано. С оглед на това в докладната записка било посочено, че Пуйчев бил поканен да даден допълнително становище, но в даденото такова не се съдържали допълнителни факти и обстоятелства, които да обосновават необходимостта от носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. Докладната записка била датирана от изготвилия я с дата 08.01.2013 г.

7. На докладната записка началникът на Районно управление „Полиция“ поставил резолюция да се изготви отказ и дата 10.01.2013 г.

8. На 21.01.2013 г. била изготвена справка, в която отново са обобщени резултатите от проверката по заявлението на Пуйчев като е направено предложение за издаване на отказ. Справката е с регистрационен №Я-2334.

9. На 23.01.2013 г., началникът на Районно управление „Полиция“, гр. В. Т., издал, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, отказ за подновяване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Отказът бил връчен на Пуйчев на 23.01.2013 г. лично и оспорен по съдебен ред в срок.

10. В хода на образуваното съдебно производство съдът разпитал свидетелят Х. К.. В показанията си свидетелят посочил, че в качеството си на полицейски инспектор за района, в който живее Пуйчев, го познавал и знае, че е подновявал разрешителните си за съхранение и носене на оръжие. Посочил, че през лятото на 2011 г., при среща, Пуйчев му разказал, че има проблеми с човека, когото задържал при извършване на престъпление, тъй като го заплашвал със саморазправа. Свидетелят го посъветвал да се обърне към районния инспектор.

11. По делото били представени протоколи за разпит на свидетели по досъдебно производство №ЗМ-720/2011 г. по описа на Районно управление „Полиция“, гр. В. Т. - на Х. П., на полицейските служители М. М. и И. Л., както и докладна записка на полицай И. Л. относно задържането на лице, проникнало незаконно в дома на Пуйчев и неговото участие в задържането.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в хода на производството органът допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушил материалния закон. Органът изготвил писмо, изх. №855 от 10.01.2013 г., адресирано до Пуйчев, с което му предоставил възможност да представи допълнително доказателства за основателността на причината за носене и съхранение на оръжие, но не представил доказателства за връчване на писмото на Пуйчев и не спазил посочения срок по чл. 57, ал. 3 ЗМВР във вр. с чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. С оглед на това съдът приел, че актът е издаден без да са изяснени релевантните факти. Приел, че органът не изложил конкретни мотиви защо приема, че участието на заявителя в задържането на лице в момент на незаконно проникване в чужд имот не е достатъчно основание да приеме, че са налице законовите изисквания за издаване на разрешение. Приел, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на отказа и в докладна записка №1055 досежно оказаното от Пуйчев съдействие на полицейските органи при задържане на лице, което е извършило престъпление, както и относно това бил ли е обект на заплахи и незаконни посегателства – той и неговото семейство. Приел, че представените по делото доказателства - свидетелски показания (т. 11 и на свидетеля Кандиларов), дават основание да се направи обоснован извод, че по отношение на Пуйчев са налице конкретни заплахи, както и престъпни посегателства върху неговото имущество, които обуславят необходимостта от исканото разрешително, поради което е налице действителна нужда от носене на оръжие за самоотбрана. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения отказ на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, поради което го отменил и върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на съда е неправилно.

При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно спазването от съда на съдопроизводствените правила, съответствието на решението с материалния закон и обосноваността на съдебния акт.

Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че в хода на административното производство органът допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от мотивите на съдебното решение съдът приел, че са налице две нарушения на производствените правила, които в своята съвкупност са довели до нарушение и на чл. 35 АПК.

Първо, съдът приел, че органът формално изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. От доказателствата по делото е безспорно, че органът, в хода на производството преценил, че сочените от Пуйчев мотиви за издаване на разрешение не обосновават по несъмнен начин основателност на причината за исканото разрешение. Поради това и в съответствие с чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът изготвил писмо до заявителя. По делото няма преки доказателства дали и кога това писмо е връчено на Пуйчев. Съдът, като установил, че за този съществен за предмета на делото факт органът не сочи доказателства е следвало, на основание чл. 171, ал. 4 и чл. 170, ал. 1 АПК, да му укаже, че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства, както и че доказателствената тежест за този факт е негова. Вярно е, че съдът в съдебното заседание от 05.03.2013 г. обърнал внимание на органа, че на основание чл. 152, ал. 2 и 3 АПК следва да представи в съда административната преписка в цялост, но това не означава автоматично и изпълнение на задължението по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Указанието на съда за разпределение на доказателствената тежест и за липсата на доказателства за обстоятелства от значение за делото имат самостоятелна функция – осигуряват попълването на делото с релевантни доказателства и прилагането на последиците от недоказването на релевантните факти. Поради това са абсолютна предпоставка за прилагане на правните последици от тези правила. В случая съдът не е дал указания и с това е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Второ. Съдът приел, че органът, в нарушение на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, се произнесъл преди изтичането на дадения на заявителя срок за допълнителни обяснения. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ в рамките на тридесетдневния срок за отстраняване на непълнотите на заявлението срокът по ал. 5, т. е. срокът за произнасяне на органа, спира да тече. Следователно, ако наистина органът е дал на заявителя срок за отстраняване на непълнотите на заявлението и се е произнесъл преди изтичането на срока е налице съществено нарушение на производствените правила, тъй като, както сочи и съдът, ще се е произнесъл, без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. в нарушение на чл. 35 АПК.

По делото обаче не е ясно стигнало ли е до заявителя писмото по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Ако това писмо не е надлежно връчено на заявителя или неговото съдържание не му е надлежно съобщено по реда на чл. 61 АПК – то не би могло да породи правните последици на спиране на срока за произнасяне. Това означава, че и органът не би бил поставен в хипотезата на спрял срок за произнасяне. Следователно без изясняване на въпроса за уведомяването на Пуйчев за предоставеното му право да даде допълнителни обяснения не може да се направи обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, а с оглед на това и за допуснатото от органа нарушение – произнасяне преди изтичането на този срок и съответно без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

От приложените по делото обяснения на Пуйчев (т. 4) е видно безспорно, че поставената дата на дадените обясненията – 10.01.2013 г., е поправена, без да е посочено на кого е поправката. Това, както правилно приел съдът, прави обясненията в частта досежно датата, на която са дадени, негодно доказателство. Но сами по себе си обясненията са доказателство, че между органа и заявителя, след подаване на заявлението, е осъществена комуникация. Наред с това съдържанието на обясненията е обсъждано в докладната записка, регистрационен №1055 от 11.01.2013 г., което независимо от разликата в датата, положена от изготвилия акта – 08.01.2013 г., датата положена под резолюцията – 10.01.2013 г. и датата на извеждане на документа – 11.01.2013 г., означава, че поне към дата 11.01.2013 г. органът е бил запознат с допълнителните обяснения на Пуйчев.

Тези косвени доказателства за уведомяването на заявителя съдът не ценил, а приел за доказан факта на неговото неуведомяване, въз основа на дадените в съдебното заседание на 05.03.2013 г. обяснения на Пуйчев, че не е получавал писмото. Съдът не ценил и посоченото от Пуйчев в обясненията му: „Обадиха ми се по телефона – първо кварталният, отидох при него когато ме повика, и започнах да пиша обяснения. Написах обяснението и си тръгнах. После ми се обади служителят на служба КОС и каза да донеса оръжието и боеприпасите.“ Ако съдът бе ценил в съвкупност косвените доказателства – факта на вписване на посочените допълнителни обяснения на Пуйчев в докладната записка от 11.01.2013 г. и факта на уведомяването на Пуйчев по телефона от кварталния инспектор и даването на обяснения при него, би могъл да стигне до извода, че са налице индиции, от които по пътя на логиката може да се направи доказателствен извод за осъществяването на правнорелевантния факт на уведомяване на Пуйчев, макар и да не може, само въз основа на тези доказателства, да се установи точно датата на уведомяването. Ако наличните по делото косвени доказателства не създават достатъчна убеденост у съда за настъпването на релевантния факт или за датата, на която е станал, той е следвало да укаже на ответника, че за съществени обстоятелства по делото не сочи доказателства и че доказателствената тежест за тези обстоятелства е негова.

Видно от изложеното изводът на съда за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които в своята съвкупност обосновават нарушение на чл. 35 АПК, е направен при допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Нарушението в случая е съществено, тъй като от една страна са нарушени съдопроизводствени правила, които са гаранция за правилността на решението. Член 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК обезпечават истинността на фактическите констатации на съда и правните последици от недоказването на относимите за предмета на спора факти. От друга страна, освен че нарушените правни норми са съществени, и конкретното тяхно нарушение е съществено, тъй като е могло да се отрази на правилността на решението. Това прави обжалваното решение неправилно. Съдът следва да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед на горното без правно значение за крайния извод за правилността на обжалваното съдебно решение, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът неправилно ценил събраните по делото доказателства досежно наличието на юридическите факти по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ и неправилно приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 169 АПК. Съдът приел, на основата на твърдяното от заявителя и свидетеля Кандиларов, че са налице конкретни заплахи и престъпни посегателства върху имуществото на Пуйчев, които обосновават необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана.

Следва да се посочи, че преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ органът прави в условията на оперативна самостоятелност. Това безспорно не означава, че съдът не може да извърши контрол за нейната законосъобразност. Напротив. Член 169 АПК задължава съда да провери не само дали органът е имал дискреция, но и дали е упражнил тази своя дискреция законосъобразно. Но когато извършва преценка за законосъобразност на направения при условията на дискреция извод съдът следва да отчита, че тази преценка органът прави на основата на неговите специални знания, информация, опит и компетентност (не като правомощие, а като съвкупност от професионални способности). Тоест, съдът може да преценява дали с оглед на доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен, но съдът не може вместо органа, на база на събраните в хода на съдебното производство доказателства, да прави извод за наличието на такива основателни причини. Ако съдът имаше компетентност да прецени вместо органа основателността на причината, той не би върнал преписката на органа, а сам би постановил издаване на разрешителното. Характера на дейността, за която се иска разрешение, факта, че тя е източник на потенциална опасност, поради което е и контролирана от държавата в условията на рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да прецени, така, както направил съдът – вместо органа, че по отношение на заявителя е налице основателна причина – самоотбрана, която обосновава необходимостта от издаване на разрешение.

Впрочем, съдът направил извода си за наличие на основателна причина за самоохрана на базата на показанията на свидетеля Кандиларов и обясненията на заявителя. Но показанията на Кандиларов не установяват юридически или доказателствени факти по делото, а възпроизвеждат това, което заявителят му разказал, т. е. възпроизвеждат личните преценки на заявителя за факти и обстоятелства, които са останали недоказани по делото – отправянето на заплахи от страна на лицето, задържането на което без намесата на Пуйчев вероятно не би се осъществило. Представените от Пуйчев и приети от съда показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели освен, че не могат да бъдат ценени като свидетелски показания в съдебното административно производство – поради принципа на непосредствеността, не установяват релевантния за предмета на спора факт – отправянето на заплахи от страна на задържаното от Пуйчев лице.

Видно от изложеното релевираното от касатора отменително основание – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е основателно. Това прави обжалваното решение неправилно и налага отмяната му. Тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК съдът следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №161 от 27.03.2013 г. на Административен съд, гр. В. Т., постановено по административно дело №137/2013 г.

ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.