Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], чрез адв.. В като процесуален представител, срещу решение № 334 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 415/2016 г. по описа на Административен съд – Перник. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени.

Ответникът – кметът на община П., чрез юрк.. Л като процесуален представител, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 1788/10.08.2016 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) на дружеството е наредено премахването на незаконен строеж: „навес“, намиращ се в УПИ [номер]-за спортен комплекс, търговия и обслужващи дейности, кв. [номер] по плана на [населено място], [жк].

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж от пета категория, без разрешение за строеж и строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - при надлежно съставен констативен акт, в присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател, в който е обективирано фактическото положение.

Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно - техническа експертиза, е установен незаконен строеж, извършен след 2004 г. Констатираният строеж с описаните в заповедта параметри и местоположение в този му вид е изпълнен в терен, частна общинска собственост, с учредено право на строеж, но без издадено разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица в него, отразяваща местоположението на навеса, функционално свързан със съществуваща сграда с идентификатор [номер] с предназначение ресторант. Строежът е разположен по означения в констативния протокол начин и описанието съответства на фактическите констатации в заповедта. Индивидуализиран е подробно, поради което няма съмнение относно неговото разположение.

При правилно установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Правилно съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 148, ал. 1 ЗУТ за наличие на разрешение за строеж за процесния навес, каквото в случая липсва. Приетите по делото строително разрешение №101 от 19.04.2005 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №112 от 08.07.2008 г., както и представената с касационната жалба обяснителна записка, не могат да бъдат отнесени към процесния строеж. От описанието на навеса в констативния акт и заключението на вещото лице става ясно, че същият е с дървена конструкция, докато в обяснителната записка (включително графичната част) е посочено, че се касае за монолитна, носеща железобетонна конструкция. В нотариалния акт за собственост на дружеството от 2015 г. описанието на имота съответства именно на обяснителната записка, но не и на описанието на процесния навес. К.ният строеж не се обхваща от титула за собственост. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице. Предвид времето на извършване на строителството – след 2004 г. законосъобразно съдът е приел, че хипотезите на § 16 ПР ЗУТ относно търпимостта са неприложими.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест. Както е посочил административният съд, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Административният орган няма задължение да доказва обстоятелствата, от които жалбоподателят черпи благоприятни за себе си правни последици, а и не може да установява отрицателен факт. Жалбоподателят изрично е заявил, че не притежава строителни книжа, тъй като не е изграждал никакъв обект след придобиване на собствеността. Установяването на наличието на такива е в негова тежест.

Предвид изложеното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се дължи в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 415/2016 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на община П. разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.