Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Д. Н. П., чрез пълномощника адв. Г. Г. – АК – Бургас, срещу решение № 1822 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 908/2015 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Директорът на РИОСВ – Бургас в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон. Допуснатото от касационния жалбоподател нарушение е по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ и компетентният да го санкционира административен орган не е директорът на РИОСВ.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-54 от 15.04.2015 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „спиране на строеж – изграждане на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор [номер], УПИ – [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община]/, започнат от [фирма] до произнасяне на директора на РИОСВ – Бургас с краен акт относно инвестиционното предложение.

С обжалваното решение оспорването по жалбата на търговското дружество е било отхвърлено, като неоснователно. Въз основа на анализа на приложените по делото доказателства и възраженията на страните съдът е обосновал правен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт като издаден от компетентния по чл. 159, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/ административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон – чл. 158, ал. 1, т. 4 ЗООС. Посочено е, че в приложимия материален закон – чл. 159, ал. 1 ЗООС, е предвидена възможност за компетентните органи да налагат ПАМ при условията на оперативна самостоятелност. Законодателят е посочил принудителните административни мерки общо като: „превантивни, преустановителни и възстановителни“ и това изброяване не е изчерпателно, тъй като не може да обхване всички възможни ситуации, при които би могло да настъпи засягане на околната среда. Затова при всеки конкретен случай административният орган преценява каква ПАМ да наложи. В конкретния случай директорът на РИОСВ – Бургас е забранил производствена дейност – изграждане на жилищна сграда от търговското дружество до произнасянето по уведомлението за инвестиционно намерение.

Решението е неправилно. Правните изводи на решаващия съд не се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл. 158 ЗООС изброените в текста на ал. 1 длъжностни лица, сред които и директорите на РИОСВ прилагат, с мотивирана заповед /чл. 160 ал. 1 с. з./ принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения /т. 4 на текста/.

В случая, фактите по делото не съответстват на изброените в чл. 158, ал. 1, т. 4 ЗООС предпоставки.

Не са установени факти, а и в мотивите на заповедта за прилагане на ПАМ не се съдържат такива, от които да е видно какво конкретно административно нарушение е извършило търговското дружество и то да е оказващо негативно въздействие върху околната среда, чието преустановяване или предотвратяване да предпоставя налагането на процесната мярка на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС. Тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на административно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 АПК. От съпоставката на правните и фактическите основания за налагането на ПАМ в конкретния случай се налага извода, че констатираните факти, описани в заповедта, не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 158, т. 4 от ЗООС.

При липсата на фактически основания, въз основа на които може да бъде изведен извод за наличие на посочените в заповедта предпоставки по чл. 158, т. 4 от ЗООС за прилагане на ПАМ по чл. 159, ал. 2, във вр. с чл. 158, т. 4 от ЗООС, е налице основание за отмяната й от съда като незаконосъобразна, поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

При така изложените мотиви оспорваният административен акт ще следва да се отмени.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на разноските по делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си на търговското дружество сумата от 375 лева, представляващи разноски пред първоинстанционния съд, съгласно приложения по адм. дело № 908/2015 г. списък по чл. 80 ГПК и 25 лв. - внесена държавна такса за образуваното касационно производство.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1822 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 908/2015 г. от Административен съд Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, по жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Д. Н. П., заповед № РД-54 от 15.04.2015 г. на директора на РИОСВ – Бургас.

ОСЪЖДА Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 375 /триста седемдесет и пет/ лева. Решението е окончателно.