Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ("ОДОП") - гр. В. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2457/19.11.2015г., постановено по адм. д. № 2331/2015 г., по описа на Административен съд -гр. В. /АС/.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [фирма], представлявано от адв.. Б, излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 181200384/07.05.2012г., потвърден с Решение № 400/14.03.2014г. на Д. Д „ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП в частта, в която на [фирма], са установени задължения за ДДС за д. п. м. 07.2011г. и д. п.м. 08.2011г. и изменен в частта на установяванията за дължим ДДС за д. п.м. 09.2011г., вследствие отказано право на данъчен кредит в размер на...