Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила на 29.03.2016 г. касационна жалба от Л. А. П. от [населено място], [улица], управител и представител на [фирма], със седалище и адрес на управление на дейност [населено място], пл. [улица], офис [номер], срещу Решение от 09.03.2016 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 608/2015 година. Жалбоподателят заявява, че не е доволен от решението, поради което го обжалва с искане да бъде отменено изцяло и да бъде уважена жалбата на дружеството, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски за тази инстанция. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 въз основа на представените писмени доказателства и въз основа на това е стигнал до необосновани и неправилни изводи. В тази връзка в жалбата са развити подробни съображения, като е заявено, че не е спазена и разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК.

От ответника – Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. С. са постъпили Писмено възражение и писмено Становище, в които се оспорва подадената касационна жалба и се моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея съдебно решение в сила.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АС – Монтана е правилно, постановено е след подробен анализ на събраните доказателства, в т. ч. и...