Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на [фирма] - [населено място] против Решение № 181/29.01.2015г., постановено по адм. дело № 2321/2013г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 021300593/14.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 270/03.09.2013г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ревизираното лице следва да докаже реално изпълнение на фактурираните услуги от страна на неговите доставчици, за които претендира право на данъчен кредит, а освен това неправилно съдът изложил аргументи, непредвидени в действащата нормативна уредба, с които обосновал извода си за некредитиране на представени по делото приемо-предавателни протоколи. Позовава се на практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно която не може да се откаже право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчик, който не е доказал наличието на кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на доставката, освен ако приходната администрация не докаже, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че доставчика е извършил измама. Счита, че в случая данни за измама няма, а при наличие на редовно осчетоводени фактури, издадени въз основа на валидни договори, и при липса на спор с доставчиците относно изпълнението и плащането на услугите, неправилно съдът приел липса на доказателства за реално извършени доставки на услуги. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с...