Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 763

София, 20.12. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 25.09.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана Аначкова

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3959/2023 г.

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 3244/25.06.2024 г. по касационна жалба на „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3030/08.06.2023 г. по в. гр. д. № 6232/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20018382 /03.03.2022 г. по гр. д. № 58427/2020 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от Б. Г. Г. срещу жалбоподателя „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК иск с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата 72 013.92 лева, представляваща трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност „председател“ на кооперацията, дължима за периода от 01.12.2017 г. до 15.11.2018 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 17 371.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 23.11.2020 г. и са присъдени разноски по делото.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос: дали обжалването на основание чл.597, ал.4 от Кодекса за застраховането на решение на Комисията по финансов надзор от управителя на застраховател, на когото е отнет лицензът, назначени са един или повече квестори и са прекратени останалите права (правомощия) на управителния съвет, на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на застрахователя, представлява действие по изпълнение на трудово правоотношение?

Въпросът се отнася до случаите, когато управителят на застраховател (председателят, когато застрахователят е регистриран в правно-организационната форма на взаимозастрахователна кооперация по Закона за кооперациите) е назначен по трудово правоотношение.

Настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл.597, ал.4 КЗ е императивна и че от тълкуването й следва положителен отговор на въпроса, тъй като такова обжалване е изрично предвидено в разпоредбата в интерес на застрахователя (не може да бъде очаквано такова обжалване да бъде извършено от назначен от Комисията по финансов надзор квестор) и е средство за защита на застрахователя срещу посочените действия на Комисията по финансов надзор.

Отговорът на въпроса е както следва: Когато назначен по трудово правоотношение председател на взаимозастрахователна кооперация, която извършва застрахователна дейност съгласно чл.17 от Кодекса за застраховането, обжалва на основание чл.597, ал.4 от Кодекса за застраховането решение на Комисията по финансов надзор, това негово действие осъществява функция по трудово правоотношение.

Ответникът по касационната жалба Б. Г. Г. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. и основателността на подадената касационна жалба.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

От Допълнително споразумение от 29.05.2017 г. към трудов договор № 24/13.05.2004 г. и копие от трудова книжка на ищеца е установено, че по силата на сключен трудов договор страните по делото са встъпили в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и длъжността „председател“ на кооперацията, като размерът на уговореното месечното брутно трудово възнаграждение на Б. Г. за тази длъжност е в размер на 6 262.08 лева.

За спорно е прието дали с назначаването на квестори в кооперацията председателят и е бил десезиран по силата на закона и дали той е полагал или не е полагал реално труд през процесния период, както и относно реда, по който е бил уговорен размерът на трудовото му възнаграждение.

С Решение № 1501- ЖЗ/01.12.2017 г. на КФН е бил отнет лицензът на кооперацията за извършване на застраховане, забранено е свободното разпореждане с активи на кооперацията до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност, както и сключването на нови застрахователни договори по всички видове застраховки за срок от 6 месеца и са назначени двама квестори на кооперацията, встъпили в длъжност от датата на издаване на решението.

Въззивният съд е приел, че с назначаването на квестор ex lege се прекратяват управленските и представителни функции на председателя на кооперацията, с изключение на законово предвидената в чл.597, ал.4 КЗ хипотеза, в която се запазва представителната власт. Същевременно на председателя в лицето на въззиваемия ищец съгласно длъжностната характеристика са били възложени и други трудови задължения, посочени по-горе в т.2 - т.5, които трудови функции не се прекратяват с назначаване на квесторите. Последните в тази хипотеза разполагат с правомощия съгласно чл.597, ал.4, изр. последно КЗ да осъществяват контрол върху изпълнение на тези трудови задължения.

Въззивният съд е приел, че през исковия период ищецът е бил законен представител на СиВЗК по две образувани по негова инициатива дела пред Върховния административен съд: адм. д. № 2888/2018 г. и адм. д. № 9541/2017 г., по останалите заведени дела не е бил такъв през исковия период.

От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля К., които не се разколебават от това, че също води дело срещу кооперацията, е установено, че през процесния период ищецът Г. е бил на работното си място и на разположение на работодателя.

Така въззивният съд е формирал извод, че за процесния период 01.12.2017 г.-15.11.2018 г. въззиваемият ищец е осъществявал трудовите си функции като законен представител на СиВЗК по адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС и по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС, по които е обсъждал линията на защита на дружеството с процесуалния представител и го е подпомагал.

Въззивният съд е формирал и извод, че ищецът не е бил с изцяло прекратени трудови функции съгласно длъжностната му характеристика, поради което задължение на работодателя е било да му осигури работата, за която е възникнало правоотношение, доколкото въззиваемият е бил на разположение на работодателя на работното си място.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя - ответник СиВЗК, че е опорочен редът, по който е бил уговорен размерът на трудовото възнаграждение на ищеца Г.. Прието е, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗК именно председателят на кооперацията е този, който изявява воля от името на юридическото лице и той е този, който сключва трудовите договори с работниците и служителите. При липса на изрична законова разпоредба кой да сключи трудовия договор със самия председател, следва да се приеме, че това не може да стори друг освен самият той, като представител на юридическото лице (арг. от чл.61, ал.2 от КТ).

Въззивният съд приел, че при валидно сключен трудов договор и споразумения към него кооперацията е била обвързана от същия.

По основателността на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода, че обжалването, предвидено в разпоредбата на чл.597, ал.4 от Кодекса за застраховането, не представлява действие по изпълнение на трудово правоотношение от председателя на кооперацията. Този довод противоречи на установената с разпоредбата диспозиция.

Правилен е изводът на въззивния съд, че с назначаването на квестор ex lege се прекратяват управленските и представителни функции на председателя на кооперацията, с изключение на законово предвидената в чл.597, ал.4 КЗ хипотеза, в която се запазва представителната власт. И доколкото председателят е назначен по трудово правоотношение, обжалването е действие по трудово правоотношение.

Поради изрично предвиденото в разпоредбата на чл.597, ал.4 КЗ такъв довод на жалбоподателя не може да се приеме за основателен по изложените от жалбоподателя аргументи, че квестор се назначава за сериозни пропуски в управлението на застрахователя и за допуснати от него на многобройни или сериозни нарушения и когато е отнет лиценза на застрахователя и поради това, че целта на квестурата е да се отстранят нарушенията и предприятието да се управлява в интерес на застрахованите и ползващите се лица и че застрахователят е с отнет лиценз и със забрана за сключване на нови договори.

Следователно изводът на въззивния съд, че упълномощаването от ищеца, който е бил законен представител на СиВЗК, на адвокат да обжалва решенията на Комисията по финансов надзор (нататък и КФН), по които през исковия период са образувани две дела пред Върховния административен съд: адм. д. № 2888/2018 г. и адм. д. № 9541/2017 г., представлява действие по трудово правоотношение, е правилен.

Основателен е обаче доводът на жалбоподателя, че с императивната правна норма законодателят изрично предвижда прекратяването на всички останали правомощия на органите за управление на застрахователя, извън визираните в разпоредбата право да обжалват в съда решението за прекратяване.

От това следва извод за основателността на доводите на жалбоподателя за неправилност на изводите на въззивния съд, че не са прекратени и други трудови функции на ищеца (председател на кооперацията), предвидени в длъжностната му характеристика (че ищецът не е бил с изцяло прекратени трудови функции съгласно длъжностната му характеристика), и обусловените от това изводи, че работодателят е имал задължение да му осигури работата, за която е възникнало правоотношението, доколкото въззиваемият е бил на разположение на работодателя на работното си място. След обсъденото решение № 1501- ЖЗ/01.12.2017 г. на КФН, с което е бил отнет лицензът на кооперацията, председателят на кооперацията не е имал право да извършва други действия по ежедневното управление на застрахователя.

Основателен е доводът на жалбоподателя, че в случая съгласно чл.599, ал.1 КЗ квесторът осъществява всички функции и правомощия по управление и представителство на застрахователя или презастрахователя, в това число функциите на работодател.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е опорочен редът, по който е бил уговорен размерът на трудовото възнаграждение на ищеца Г., тъй като е пописал трудовия договор като председател на кооперацията със себе си. Договорът е сключен в съответствие с предвиденото в чл.26, ал.2 от ЗК.

От изложеното следва, че въззивното решение, с което е прието, че ищецът е осъществявал трудови функции през целия период на претенцията, е неправилно и съгласно правомощията на касационната инстанция, предвидени в разпоредбата на чл.293 ГПК, то следва да бъде отменено и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

По същество:

При дадения отговор на правния въпрос и при извод на въззивния съд, че по жалби, подадени в резултат на упражнени правомощия от ищеца по чл.597, ал.4 КЗ за процесния период от 01.12.2017 г. до 15.11.2018 г. са образувани две съдебни дела: адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС и адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС, ищецът е този, който съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК носи тежестта да установи пълно и главно твърденията си, че е обсъждал линията на защита на дружеството с процесуалния представител (упълномощения по делата адвокат) и го е подпомагал, тъй като тези твърдения се оспорват от ответника.

Ищецът доказва твърденията си с представено до адвокат Д. К. експертно становище (л.206 и сл.) и със свидетелските показания на адв. К..

Върху този документ (експертното становище) има отбелязване, че е получено от адв. Д. К. на 15.06.2017 г. с положен подпис и той потвърждава това в свидетелските си показания в открито съдебно заседание на 3.12.2021 г. (л. 223, стр.2 по делото на СРС). Подписът и авторството на изявлението не са оспорени по делото, поради което следва да се приеме, че адвокат К. е направил това изявление и че е получил това становище на написаната от него дата, която е преди периода на исковата претенция, началният момент на която е датата 01.12.2017 г. Следователно това становище не е изготвено в периода на претенцията и няма значение за него, с него не се доказва извършването на действия по двете дела от страна на ищеца през периода от време, за който той претендира заплащането на трудово възнаграждение.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че адв. Д. К. е подал двете жалби, за което е бил упълномощен от ищеца като председател на кооперацията, по които са образувани адм. д. № 9541/2017 г.. и адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС, но оспорва извършването на каквито и да било действия по тези дела от страна на ищеца през периода на исковата претенция и твърди, че двете дела продължават да са висящи, като първото от делата е спряно до приключване на друго дело, а другото (второто) е отлагано поради представен болничен лист от адвоката (процесуалния представител) на жалбоподателя, а на страните е дадена възможност да вземат (изразят) становище по доказателствата и по искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Ищецът не е представил по делото никакви документи по двете посочени дела, въпреки оспорването от страна на ответника на твърдението на ищеца, че по тези дела има извършени процесуални действия в подкрепа на подадените жалби през периода на исковата претенция.

За тези действия (за образуването и воденето на делата) по искане на ищеца е разпитан като свидетел по делото адвокат Д. К.. Той твърди, че ищецът го подпомагал по икономическата част по общо 20 дела, от които три са все още висящи, че ищецът е изготвял изцяло икономическата обосновка, въз основа на която адвокат К. е изготвял своята юридическа защита. Свидетелят говори за изготвянето на одитни доклади от кооперацията с участието на ищеца до 01.06.2017 г.. - преди периода на исковата претенция. Свидетелят твърди, че при необходимост от справка винаги се обръщал към ищеца, който от своя страна се обръщал към счетоводството, или където е необходимо, за да се снабди с въпросната справка. През това време ищецът бил на работното си място. Свидетелят твърди, че през периода на претенцията не е получавал помощ от квесторите и познава само единия от тях. Свидетелят твърди, че има дело срещу кооперацията, по което е ищец, тъй като квесторите не му плащат възнаграждението, уговорено с кооперацията.

Ищецът не е представил други доказателства за твърденията си, които се оспорват от ответника.

Настоящата инстанция посочи по-горе, че при оспорване от страна на ответника на твърденията на ищеца, че през периода на исковата претенция ищецът е извършвал каквито и да било действия по посочени от него съдебни дела, съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи тежестта да докаже тези свои твърдения пълно и главно.

Ищецът не е представил никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, а в съдебното производство за всяко действие, включително за всяко изявление, се представя или съставя документ. Следва да се приеме, че ищецът не е участвал нито с документи, нито лично по двете дела, за които въззивният съд е установил, че са висящи по време на периода на исковата претенция (за останалите са представени съдебни решения, видно от които жалбите са отхвърлени или оставени без разглеждане).

Твърденията на адвокат К., че ищецът е обсъждал линията на защита на дружеството по образувани по упълномощаване от ищеца дела през периода на претенцията са общи (той говори общо за заведени 20 административни дела по жалби от кооперацията, а не за конкретни дела) и също не са подкрепени от никакви други доказателства – нито за представени през периода на претенцията по двете дела документи, изходящи от кооперацията или от ищеца, за които може да се обсъжда начинът, по който адвокатът се е снабдил с тях, нито доказателства за извършвани каквито и да било действия от адвоката, свързани със събиране или преценка на доказателства и/или със становища по основателността на жалбите. Освен, че твърденията на адвоката не се подкрепят от никакви доказателства, от собствените му изявления следва да се приеме и че той може да бъде заинтересован от изхода на делото в полза на ищеца и във вреда на кооперацията, с която води дело за адвокатски възнаграждения, за действия, които не са му възложени от квесторите.

Следователно показанията на адвокат К. следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост.

Както беше посочено, по делото не са събрани доказателства в подкрепа на свидетелските показания на адв. К..

Поради което и при приложение на правилото на чл.172 ГПК настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира показанията му, освен за следното:

Настоящият съдебен състав приема, че упълномощаването на адвокат К. е било извършено след решението на КФН от 1.12.2017 г. и намира за достоверни твърденията му, че той е обсъдил съдържанието на жалбите си с ищеца. При липса на конкретни твърдения и доказателства за момента на упълномощаването, обсъждането и изготвянето на жалбите, по които по-късно са образувани двете обсъдени административни дела и при наличие на твърдения и данни, че адвокат К. е бил вече ангажиран от ищеца с обжалването на предходни решения на КФН и двамата са имали установени работни отношения, настоящият съдебен състав намира, че тези действия са извършени от ищеца и адв. К. добросъвестно веднага след решението и че за това е бил необходим период от около и до един месец (независимо от липсата на всякакви доказателства за това). Действията на ищеца в този период от време са действия в изпълнение на трудови функции (осъществяване на права и изпълнение на задължения). За този период от време – от 1.12.2017 г. до 31.12.2017 г. на ищеца се дължи от ответника трудово възнаграждение в установения от въззивния съд размер 6 262.08 лева.

От изложеното дотук за периода от 1.01.2018 г. до 15.11.2018 г. следва, че при оспорване на твърденията на ищеца, на които основава иска си, ищецът не е провел пълно и главно доказване на своите твърдения, че е изпълнявал трудови функции по двете административни дела. При прилагане на последиците на правилото на чл.154, ал.1 ГПК следва да се приеме, че тези твърдени обстоятелства не са се осъществили в обективната действителност и че след упълномощаването и обсъждането на съдържанието на жалбите ищецът не е извършил други действия по административните дела.

По-горе беше изложен изводът, основан на правилото, установено с разпоредбата на чл.597, ал.4 КЗ, че всички останали правомощия на органите за управление на застрахователя, включително и на председателя на кооперацията, освен правото да обжалват актовете на КФН, са били прекратени. Поради това е без значение дали през процесния период ищецът е посещавал работното място, което е имал в кооперацията преди това и дали е имал някакви взаимоотношения с други служители в кооперацията. От това не следва задължение за кооперацията да му заплаща трудово възнаграждение.

От изложеното следва извод за неоснователност на иска по чл.128, ал.2 КТ за периода от 1.01.2018 г. до 15.11.2018 г. и за разликата над 6 262.08 лева до 72 013.92 лева, а като последица от това и за неоснователността на обусловения иск по чл.86 ЗЗД за законната лихва върху сумата 6 262.08 лева за периода от 01.02.2018 г. до 23.11.2020 г. за разликата над 1 786.42 лева до 17 371.16 лева. В тези части въззивното решение и потвърденото от него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени и вместо тях да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени за разликите над посочените суми.

С оглед изхода от това производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за касационната инстанция в съответствие с отхвърлената част от исковете е основателно. Той е представил списък на разноски и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за касационно обжалване за 6 280 лева без ДДС и за 2 000 лева без ДДС и за държавна такса в размер на 30 лева и 1 787.80 лева. Съответно искането за присъждане на направените разноски за държавни такси е основателно за сумата 1 692.26 лева (30 лева плюс 1 662.26 лева). Процесуалният представител на ответника по касационната жалба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател за сумата над 5 000 лева. След преценка на вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа настоящият съдебен състав намира възражението за основателно.. Към тази сума следва да се добави и ДДС. Така определеното възнаграждение с включено ДДС е в размер на 6 000 лева.

С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на ответника да бъде осъден жалбоподателят да му заплати адвокатско възнаграждение за касационната инстанция за предоставената адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД е основателно съразмерно на потвърдената част от въззивното решение – в размер на 500 лева.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 3030/08.06.2023 г. по в. гр. д. № 6232/2022 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение № 20018382/03.03.2022 г. по гр. д. № 58427 /2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен искът на Б. Г. Г. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК с правно основание чл.128, т.2 КТ за разликата над сумата 6 262.08лева до сумата 72 013.92 лева, представляваща трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност „председател“ на кооперацията за периода от 01.01.2018 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, и в частта, с която е уважен искът на Б. Г. Г. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 786.42 лева до сумата 17 371.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху отхвърлената част от главницата (разликата над сумата 6 262.08лева до сумата 72 013.92 лева) за периода от 01.02.2018 г. до 23.11.2020 г., както и искане за присъждане на разноски по делото.

Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на Б. Г. Г. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на разликата над сумата 6 262.08лева до сумата 72 013.92 лева, представляваща трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност „председател“ на кооперацията за периода от 01.01.2018 г. до 15.11.2018 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на разликата над сумата 1 786.42 лева до сумата 17 371.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху разликата над сумата 6 262.08лева до сумата 72 013.92 лева за периода от 01.02.2018 г. до 23.11.2020 г..

Потвърждава въззивно решение № 3030/08.06.2023 г. по в. гр. д. № 6232/2022 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е потвърдено решение № 20018382/03.03.2022 г. по гр. д. № 58427 /2020 г. на Софийския районен съд в останалата част, с която искът с правно основание чл.128, т.2 КТ е уважен за сумите 6 262.08лева, ведно със законната лихва върху исковата молба от 25.11.2020 г., а искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 1 786.42 лева.

Осъжда Б. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК сумата 6 000 (щест хиляди) лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция, която включва ДДС, и сумата 1 692.26 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 26 ст.) разноски за държавни такси за касационното производство.

Осъжда „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК да заплати на адвокат В. Т. П., процесуален представител на Б. Г. Г., сумата 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция за предоставената адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.