Р Е Ш Е Н И Е
№ 499
София, 26.07.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
М. Х.
при участието на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 3961 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. Х., чрез адвокат Г. К., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив №55/03.04.2023г. по в. г.д.№77/2023г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1397/25.03.2024г. по въпроса: длъжен ли е съдът да разреши спора в рамките, очертани от твърденията и възраженията на страните и може ли да се произнесе по привидността на правоотношение/ия от значение за разрешаване на правния спор, което не е било въвеждано в производството
Отговор на същия е даден в трайно установената практика на ВКС, включително и задължителна такава – ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, както и решение №292/16.10.2018г. по т. д.№3148/2017г. на II т. о.; решение № 205 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г. на І г. о.; решение № 232 от 27.09.2016 г. по гр. д. № 1083/2016 г. на ІV г. о., решение № 477 от 23.01.2013г. по гр. д. № 1648/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно дадените в същата разяснения, принципът на диспозитивното начало (чл.6 от ГПК) предвижда, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът се произнася в рамките на определените с исковата молба вид и обем на търсена защита, както и по направените от ответника възражения. Според ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията в обсега на въззивната дейност, очертани в чл.269 от ГПК, се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора, като същите не намират приложение при подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. В ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС е разяснено още, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато същата произтича пряко от съдържанието и формата на сделката или от събраните по делото доказателства, както и от общо известни или служебно известни факти на съда. В този случай, съдът е длъжен да уведоми страните (в доклада на първостепенния съд или в нарочно определение на въззивния – т.2 от ТР №1/2013г. на ОСТГК на ВКС), че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл.146, ал.2, т.5 от ГПК. Върховният касационен съд също следи за нищожност на правните сделки или на техни отделни уговорки, които са от значение за решаване на правния спор. При констатиране на нищожност за пръв път от касационната инстанция, тя следва да осигури спазването на принципа на състезателност на страните, като върне делото за ново разглеждане от въззивния съд. Когато основанието за нищожност произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които то се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. В тези хипотези съдът не може да разреши спора въз основа на искания и възражения, които не са били изрично заявени и да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така даденото разрешение.
В жалбата си Д. С. Х. поддържа оплаквания за произнасяне на въззивния съд извън предметната рамка, очертана от насрещните твърдения на страните, без на ищеца да е било възложено установяване наличието и произхода на средствата платени по процесния предварителен договор. Излага, че в хода на производството не са били въвеждани твърдения, че „придобития имот нарочно е записан на името на ответницата“, че „в отношенията между тях имотът се считал за притежание на ищеца“, нито че „предварителният договор е сключен, ведно с даденото пълномощно за да се обезпечи „това състояние““. Изводът на въззивния съд, че в отношенията между страните имотът се е считал за притежание на ищеца е направен в противоречие с наведените от страните доводи, а по делото не са събрани доказателства относно наличие на персонална симулация. Навежда довод и за необоснованост на решението, поради липса на обсъждане в цялост на събраните по делото доказателства. По същество претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на разноските за разглеждане на делото, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗЗД.
Насрещната страна Ц. А. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че при постановяване на решението въззивният съд е излязъл извън предмета на спора очертан от страните, но по делото е надлежно установено обстоятелството, че ищецът, чрез манипулативни изказвания, е убедил ответницата да подпише документ, за да може той да се грижи за апартамента и евентуално да го продаде, ако се наложи. При подписване на процесния предварителен договор Ц. Б. не е имала възможност да го прочете, не е получила екземпляр от него и е била въведена в заблуждение, че е документ, с който ищецът ще може да се грижи за имота и да го продаде от нейно име на трето лице. У нея е имало неверни представи, че поема задължение да продаде имота на трето лице и за това, че е получила продажната цена в размер на 94 000 евро. Твърди, че пълномощното за сключване на сделката е подписано след съставяне на предварителния договор и в него е направено упълномощаване за получаване на продажната цена, което опровергава изявлението в предварителния договор за получаването . Навежда довод, че по делото не е установено плащането на уговорената цена, тъй като не е установено, че ищецът е разполагал с такива средства. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Пловдив, отхвърлил предявения от Д. С. Х. срещу Ц. А. Б. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 30.12.2019г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №27, находящ се на 10 етаж от секция А, с площ от 102.37кв. м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18.48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], район С., [улица], секция А, ет.10, ап.27, ведно с 3.393% от общите части на сградата, ведно с 3.204% ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .....
За да постанови този резултат, съдът приел, че с Предварителен договор за покупко-продажба от 30.12.2019 г. Ц. Б. се задължила да продаде на Д. Х. процесният недвижим имот до 30.12.2021 г. за сумата от 94 000 евро, която съгласно чл. 3 от договора получила в брой при подписването му. Прехвърлителката/ответник се легитимирала като собственик на имота, който придобила с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №..., т.VII, д.№1223/19.12.2019г. С нотариално заверено Пълномощно № 716/20.02.2020г. Ц. Б. упълномощила Д. Х. да я представлява пред нотариус по негов избор, като се разпореди от нейно име и за нейна сметка, като продаде, включително сам на себе си, процесния недвижим имот, при цени и условия по негова преценка.
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, от които приел за установено следното: Страните по делото живели на семейни начала от 2013 г. до месец април на 2021 г., като от връзката си имали родено, през 2014 година, дете. През 2020 г. закупили апартамент, за който Ц. споделила на баща си (свид. А. Б.), че имат намерение да продадат, като била подписала някакви документи: договор и пълномощно. Заради пандемията от COVID-19 не предприели действия за продажба, а впоследствие ответницата се разболяла. Съдът посочил, че според свидетелката Е. Б., страните решили да продадат придобития от тях, през 2019г., имот и с част от парите да погасят задълженията на ищеца. Посочила, че от ответницата Ц. знаела, че на 30.12.2019 г., преди да тръгнат за почивка, ищецът дал да подпише някакъв документ по повод продажбата на имота, за да може той да се занимава със сделката. След като се влошило здравословното състояние на Ц., тя оттеглила пълномощното, тъй като се притеснила, че ищецът ще продаде апартамента, а тя искала да обезпечи с него детето им. Според свидетелката ищецът нямал имущество на свое име, тъй като имал задължения към различни кредитори. Въззивният съд кредитирал (при условията на чл.172 от ГПК) и показанията на свидетелката Н. Ф., която към момента на разпита се намирала във връзка с ищеца. Според същата Д. Х. притежавал апартамент, в който извършвал ремонтни дейности. Имотът закупил от ответницата Ц. Б., която признала, че апартаментът е негов, но искала да му отмъсти, защото установил връзка с друга жена. Според свидетелката ищецът имал висок стандарт на живот, често пътувал в чужбина във връзка с практикуваните от него спортове; водил охолен начин на живот; ходил постоянно на екскурзии; подпомагал приятелите си с парични средства; имал скъп автомобил и скоро платил за ремонта му около 15 000лв.
Съдът констатирал (от приетата във въззивната инстанция Справка изх. № 1624/ 06.03.2023 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители), че срещу ищеца Д. Х. имало висящи 4 изпълнителни дела. Същият имал и публични задължения към НАП в размер на 20 738,19лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, възивният съд намерил за неоснователно въведеното в производството възражение за унищожаемост на договора поради измама и грешка, тъй като събраните доказателства не установяват наличие у Ц. Б. на невярна представа относно характера на подписания документ. В тази връзка съдът взел предвид обстоятелството, че същата е положила подпис на всяка страница от договора и на последната в графата „продавач“; направила нотариално заверено пълномощно, с което овластила ищеца да продаде процесния недвижим имот на когото намери за добре, включително и на себе си, като съставила необходимите за това декларации по чл.28, ал.8 от ЗННД, чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП и чл.264, ал.1 от ДОПК. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че Ц. Б. е била запозната със съдържанието на подписания от нея документ и е действала с ясното съзнание, че се задължава да продаде имота на ищеца.
Съдът направил извод за основателност на възражението за липса на плащане на посочената в договора продажна цена по следните съображения: Посочил, че изявлението в договора за плащане на цената в брой при подписването му има характер на разписка и се ползва с материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгоден за декларатора факт – плащането на цената. С въведените в производството възражения ответницата оспорила съдържанието на изходящия от нея частен документ, който не попадал в приложното поле на чл.193 от ГПК, поради което доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното с документа обстоятелство е на оспорващата го страна. Приел, че в този случай опровергаването на съдържанието на документа може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, включително и гласни, но при ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК във връзка чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК. (Решение № 38 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2016 г., II г. о.).
Съдът направил извод, че доколкото към датата на подписване на предварителния договор, страните са живели на семейни начала (от 2013г.); срещу ищеца/купувач имало образувани ред изпълнителни дела, висящи към 2019 г.; същият имал висок стандарт на живот и с оглед неговото образование и професия (юрист) бил наясно с последиците при придобиване на имот на негово име, то при покупката на имота с нот. акт №23, т.VII, д.№1223/19.12.2019г., същият бил записан на името на ответницата, за да се избегне евентуално принудително изпълнение върху него. Приел, че в отношенията между страните имотът се считал за притежание на ищеца. Изложил, че именно с цел уреждане на тези отношения страните са сключили процесния предварителен договор, последван и от представеното по делото пълномощно. Заключил, че само по този начин може да бъде обяснено защо едва 11 дни след придобиването му (на 19.12.2019 г.) ответницата е решила да го продаде и то точно на човека, с който живее на семейни начала. В този смисъл били и показанията на свидетелката Н. Ф., според която Ц. считала имота за собствен на Д. Х., но поради установената през месец април 2021 г. връзка с друга жена, решила да му отмъсти, като откаже да му го прехвърли. Допълнително посочил, че този извод се потвърждавал и от факта на извършеното през месец май същата година оттегляне на упълномощаването.
Съвкупността от посочените факти обосновала извода на въззивния съд за надлежно опровергаване на направеното с договора изявление за плащане и получаване от продавача на уговорената продажна цена от 94 000 евро. В този смисъл била и уговорката за начина на плащане (в брой), въпреки съществуващото нормативно изискване плащанията над 10 000 лв. да се извършват само по банков път (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой), чиято цел била да създаде привидност на плащането. Отделно от това съдът отбелязал, че по делото липсват доказателства платената сума от 94 000 евро впоследствие да е постъпила по банкова сметка на ответницата; същата да е променила начина си на живот или да е закупила друг имуществен актив на висока стойност, което да подскаже, че се е обогатила с нея.
По изложените съображения съдът направил извод за липса на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск поради не плащане на уговорената с договора цена. Приел, че разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК е приложима само при уговорена едновременност на престациите – на купувача за заплащане на цената и на продавача за прехвърляне на правото на собственост, каквато не е налице в конкретния случай. Наред с това приел, че доколкото с отговора на исковата молба, искът бил оспорен, обещателят е реализирал правото си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да развали предварителния договор, поради което при отпаднала с обратна сила правна връзка липсвало основание за приложение на правилото на чл. 362, ал. 1 ГПК.
В заключение, въззивният съд намерил предявения иск за неоснователен.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
В противоречие с отговора на въпроса и разясненията дадени с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2020г. на ОСГТК въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. При постановяване на решението същият е разгледал възражения за привидност на договор за покупко-продажба и за разваляне на сключения между страните предварителен договор, каквито не са били въвеждани в производството. По тях съдът не би могъл да се произнесе без изрично позоваване от заинтересованата страна, както и без да уведоми страните, че тези обстоятелства ще бъдат разгледани при разрешаване на правния спор.
В конкретния случай, с депозирания от ответника Ц. А. Б. писмен отговор са били наведени доводи за: унищожаемост на предварителния договор поради въвеждането в заблуждение за това, че правните му последици няма да настъпят, които погрешни представи са били причина за сключване на сделката, както и за липса на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск поради неплащане на продажната цена от 94 000 евро. Тези възражения са били отразени в изготвения от първостепенния съд доклад по реда на чл.146 от ГПК и по отношение на същите е било извършено разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти в производството.
При така очертания от ответника предмет на защита срещу предявения иск, произнасянето на Пловдивски апелативен съд по въпросите за наличие на персонална симулация по сделката от 19.12.2019г. за придобиване на собствеността върху процесния имот от Ц. Б., както и за разваляне на сключения от нея предварителен договор е недопустимо. Преценката за основателността на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде извършена само с оглед възраженията за унищожаемост на договора поради въвеждане в заблуждение и липса на плащане на посочената в договора цена.
Недопустимото произнасяне на съда по възражения, с които не е бил сезиран, не води до недопустимост на обжалвания акт. Решението на въззивния съд е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).
Фактите по делото са надлежно установени: Ответницата Ц. А. Б. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, придобит на 19.12.2019г. с договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт №23, т.VІІ, рег.№10220, н. д.№1223/2019г.
С процесния предварителен договор от 30.12.2019г. същата се задължила да го продаде на ищеца Д. С. Х., в срок до 30.12.2021г., за сумата от 94 000 евро. В чл.3 от този договор се съдържа изявление, че продажната цена за имота била заплатена напълно и в брой към датата на сключването му. Договорът бил подписан от страните на всяка страница, като на последната имената и подписите на страните били поставени срещу текстовете, както следва: на Ц. Б. за „продавач“, а на Д. Х. – за „купувач“.
Със съставено на 20.02.2020 г. нотариално заверено пълномощно, Ц. Б. упълномощила Д. С. Х. да я представлява пред нотариус по негов избор, като се разпореди от нейно име и за нейна сметка, като продаде, включително сам на себе си, процесния недвижим имот, при цени и условия по негова преценка без ограничения, като извършва всякакви действия на разпореждане с имота, включително да учредява ипотека и да получава в брой или по посочена от него банкова сметка продажната цена в случай на продажба. На същата дата Ц. Б. съставила и необходимите за отчуждаване на имота нотариално заверени декларации: по чл.25, ал.8 от ЗННД; по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП; по чл.264, ал.1 от ДОПК.
Установено е още, че срещу Д. С. са образувани изпълнителни дела за събиране на вземания по издадени срещу него изпълнителни листи за сумите от: 400лв.; 23 542,10лв. и 1 503,59лв. Същият имал задължения и към НАП, в общ размер на 20 738,19лв.
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели А. Н. Б., Е. Д. Б. и Н. И. Ф. (кредитирани при условията на чл.172 от ГПК, предвид връзката им със страните), се установява, че Ц. и Д. са живели на съпружески начала в периода от 2013г. до 2021г., по време на което съжителство бил придобит процесния недвижим имот. Установява се, че двамата искали да го продадат, за което Ц. Б. подписала предоставените от Д. документи: договор и пълномощно за продажба. Според свидетелката Ф., Ц. имала съзнание, че имота е на Д., но поради настъпилия разрез в отношенията им, през пролетта на 2021г. оттеглила даденото му пълномощно.
С оглед на изложеното, съдът намира, че между страните е налице валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, който съдържа всички изискуеми от закона елементи за обявяването му за окончателен – страните, предмета, уговорка за съществените елементи на сделката (съгласие и цена), както и срок за сключването . Неоснователно е възражението, че Ц. Б. е била въведена в заблуждение за това, че правните последици на сделката няма да настъпят, които погрешни представи са били причина за подписването . Сключването на сделката при заблуждение предполага: наличие на договор, едната страна по него да е в заблуждение (погрешна представа, която не съответства на действителността), предизвикано умишлено от другата страна по договора или трето лице; сделката да е сключена поради заблуждението и другата страна по нея да е знаела за заблуждението или да е трябвало да знае.
В конкретния случай, от съдържанието на процесния предварителен договор е видно, че той е бил подписан от двете страни на всяка страница, като на последната всяка от тях се е подписала и саморъчно е изписала имената си срещу посоченото качество: продавач (за Б.) и купувач (за Х.); в договора се съдържа и подробно описание на недвижимия имот, за който е сключен. Два месеца по-късно ищцата е подписала и пълномощно на Д. Х. за разпореждане с имота, при условия каквито намери за добре, включително да договаря сам със себе си и да получи продажната цена, както и изискуемите от закона декларации за прехвърлянето му. Посочените обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите, един от които е бащата на ответницата, според които страните по делото са имали намерение да продадат имота, като Ц. Б. е споделяла, че е подписала документи във връзка с продажбата – договор и пълномощно. Според свидетелката Ф., Ц. е имала съзнание, че имотът е на Д. и оттеглянето на пълномощното дошло след настъпилия разрив в отношенията им. Посочените факти обосновават извод за наличие у ответницата Б. на ясна представа за вида на подписания от нея договор и за неговите последици.
Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на въззивното решение по отношение за извода за липса на плащане на договорената продажна цена от 94 000 евро. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че парични суми от продажбата на имота не са постъпвали по банковите сметки на ищцата; същата не е променила начина си на живот в периода след подписване на предварителния договор, а със съставеното два месеца по-късно пълномощно е упълномощила ищеца Д. Х. да получи продажната цена при отчуждаване на имота. Тези обстоятелства, заедно с установените задължения на купувача Д. Х. произтичащи от договори за кредит (по издадени срещу него изпълнителни листи), както и неплатени задължения към НАП, като косвени доказателства, обуславят несъмнен извод за опровергаване съдържанието на процесния предварителен договор относно обективираното в него изявление за плащане и получаване в брой (при съставянето му) на договорената продажна цена на имота.
Не плащането на цената по предварителния договор, не е пречка за обявяването му за окончателен. Съгласно разясненията дадени в ТР №4/2020г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се установи, че ищецът – купувач е неизправен и неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това не е пречка за уважаване на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. Прието е, че при виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор, в полза на ответника/продавач се е породило правото да го развали. След като той не е упражнил това право с изявление до купувача преди предявяването иска или в хода на производството (какъвто е и процесния случай), то и за двете страни е налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването на крайния резултат, към който е насочена – сключване на окончателния договор. В този случай с постановеното по делото решение съдът ще разреши спора относно точния размер на дължимата по договора цена, като уважи иска, но при прилагане на посоченото в чл. 362, ал. 1 ГПК – условие цената да се плати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
По изложените съображения, съдът намира, че по делото е установено наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск, при условията на чл.362 от ГПК.
Въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде уважен, при условие за изпълнение на насрещното задължение по чл. 362, ал. 1 ГПК за заплащане на договорената продажна цена в размер от 94 000евро.
Съобразно разпоредбата на чл. 264 ДОПК, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след проверка от съдията по вписванията, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната му оценка. Според ал. 4 на същия член, когато съдията по вписванията установи, че прехвърлителят има публични задължения, действията по ал. 1 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
В настоящия случай, преди даването на ход на устните състезания във въззивната инстанция, нито в касационното производство са представени доказателства, че публичните задължения на погасени.
Липсата на посочените по-горе данни и документи би било пречка за изповядване на сделката по нотариален ред, но съдът счита, че в случая това обстоятелство не съставлява пречка за уважаването на предявения конститутивен иск, предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 364, ал. 2 ГПК, според която съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени, както разноските по прехвърлянето, така и данъците и другите публични задължения на праводателя му.
След влизане на решението в сила, ищецът ще се снабди с препис от него, само ако ангажира доказателства за това, че са погасени и непогасените към момента публични задължения на ответника в пълния им размер, в това число и с натрупаните върху тях лихви, както и, че е заплатил разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
По делото не е представена актуална данъчна оценка на имота, но несъмнено тя е под продажната цена (към юни 2021 г. същата е била в размер на 121 406,90лв.). Дължимата нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на влизане на решението в сила и уговорената продажна цена, която в случая е 94 000 евро и съдът приема, че е по-висока от данъчната оценка. Таксата е приход в държавния бюджет (т. 19 от ТР № 6/12 от 06.11.2013 г.) и е в размер на 898,20 лв.
Съгласно ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на имущество по сметка на [община] по местонахождение на имота. Размерът на този данък се определя от общинския съвет и съгласно Наредба за определяне на размера на местните данъци, приета с решение на общинския съвет, данъкът е в размер на 3 на сто върху продажната цена, или 5 515,44 лв., който следва да се преведе от ищеца в полза на държавата, съгласно чл. 364 ГПК като разноски по прехвърлянето.
Ответникът по иска следва да заплати на насрещната страна сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски от 1 693,80лв. (от които 1 157,80лв. за първа инстанция и 536лв. за касационната инстанция), на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата Ц. А. Б. следва бъде осъдена да заплати на адвокат Г. К. сумата от 9 000лв. – възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото, по 3000 лв. за всяка инстанция. Същото е определено при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, действителната фактическа и правна сложност на делото, цената на иска и реално положената работа. При разглеждане на делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетели и са проведени две открити съдебни заседания; разглеждането на делото пред въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание, след събиране на допуснатите писмени доказателства; пред настоящата инстанция е била депозирана касационна жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на обжалването, като процесуалният представител се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито с множество процесуални действия или проведени съдебни заседания.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 55/03.04.2023 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по въззивно гр. д. № 77/2023 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА ЗЗД ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор от 30.12.2019 г., с който Ц. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.18, продава на Д. С. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], собствения си недвижим имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], район С., [улица], секция А, ет.10, ап.27, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документацията площ от 102,37 кв. м., с прилежащи части 3,393% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 19,42 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..., под обекта: ..., над обекта: ..., който обект съгласно одобрен технически проект представлява АПАРТАМЕНТ 27, на десетия етаж, със застроена площ от 102,37 кв. м, състоящ се от: две спални, дневна-трапезария с кухненски бокс, килер, баня с тоалетна, тоалетна, коридор и два балкона, при граници: от север – външен зид, от изток – апартамент 26, коридор и стълбищна клетка, от запад ПИ №..., от горе – апартамент 28, долу – апартамент 24, находящ се в сграда с идентификатор ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.20109г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], район С., [улица] площ от 557 кв. м., както и 3.204% ид. ч., равняващи се на 17,85 кв. м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът Д. С. Х., ЕГН [ЕГН] заплати на продавача Ц. А. Б., ЕГН [ЕГН] продажната цена по договора в размер на 94 000 евро (деветдесет и четири хиляди евро), на основание чл.362, ал.1 от ГПК.
При неизпълнение на задължението за заплащане цената по договора в определения срок, решението подлежи на обезсилване, на основание чл.362, ал.2 от ГПК
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати сумата в размер на 5 515,44 лв. – местен данък по чл. 46, ал. 2, т. 1, вр. чл. 47, ал. 2 ЗМДТ и 898,20 лв. нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Преписи от решението се издават, след като купувачът Д. С. Х., ЕГН [ЕГН] представи доказателства, че са погасени и непогасените към момента публични задължения на Ц. А. Б., ЕГН [ЕГН], а също и доказателства, че разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота са платени.
Да се впише възбрана от Службата по вписванията при ПРС върху имота с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], район С., [улица], секция А, ет.10, ап.27, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документацията площ от 102,37 кв. м., с прилежащи части 3,393% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 19,42 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..., под обекта: ...., над обекта: ...., който обект съгласно одобрен технически проект представлява АПАРТАМЕНТ 27, на десетия етаж, със застроена площ от 102,37 кв. м, състоящ се от: две спални, дневна-трапезария с кухненски бокс, килер, баня с тоалетна, тоалетна, коридор и два балкона, при граници: от север – външен зид, от изток – апартамент 26, коридор и стълбищна клетка, от запад ПИ №56784.506.1482, от горе – апартамент 28, долу – апартамент 24, находящ се в сграда с идентификатор ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.20109г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], район С., [улица] площ от 557 кв. м., както и на 3.204% ид. ч., равняващи се на 17,85 кв. м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..., до заплащане на възложените на Д. С. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], разноски по прехвърлянето – 5 515,44 лв. – местен данък по чл. 46, ал. 2, т. 1, вр. чл. 47, ал. 2 ЗМДТ и 898,20 лв. нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.18, да заплати на Д. С. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 1693,80лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.18, да заплати на адвокат Г. Я. К. от АК - Пловдив, с адрес [населено място], [улица], ет.3, офис А8, сумата от 9000лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, на основание чл.38 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: