РЕШЕНИЕ

№ 257

София, 20. октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при участието на секретаря Р.П като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 7716 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 367/15.10.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1337/2013. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси кои допълнителни трудови възнаграждения се считат постоянни и какво е значението на получаването и момента на получаване на допълнителното възнаграждение.

По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 3 НСОРЗ от 2007 г. брутната работна заплата се състои от три компонента: 1) основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2) допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3) други трудови възнаграждения, определени в нормативни актове или в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ правно значение имат не всички допълнителни трудови възнаграждения по чл. 3, т. 2 и 3 НСОРЗ, а само тези с постоянен характер. Постоянен характер имат не само допълнителните възнаграждения, които се начисляват и изплащат, макар и в различен размер, ежемесечно или на по-дълги периоди, но и тези, дължимостта на които се определя не според преценката на работодателя, а според обстоятелствата – ежемесечно или на по-дълги периоди. Такива са всички допълнителни възнаграждения, дължими по колективни трудови договори, уреждащи начина на определяне на възнаграждението за...