Р Е Ш Е Н И Е№ 634 гр. София, 06.12.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г. И. и в присъствието на прокурор Р. С., като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №948/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.В.М. – защитник на подсъдимия И. Ю. А. срещу Решение №229/28.06.2024 год. по описа на Софийски апелативен съд(САС), I с-в по ВНОХД№594/24 год., с което е изменена Присъда №6/23.02.2024 год. по НОХД№5/2024 год. по описа на Окръжен съд - Враца.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационното основание визирано в чл.348, ал.1, т.3 НПК. Моли се за изменение на атакувания съдебен акт с приложението на чл.66 НК.

В хода на съдебното производство пред ВКС, адв.М. от името на подзащитния си, поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Сочи, че степента на обществена опасност на деянието и дееца е ниска, а съпричиняването не е било отчетено от съда.

Повереникът на частните обвинители адв.П., моли съда да остави в сила решението на САС. Отбелязва, че подсъдимият няма съжаление за деянието, а съпругата на пострадалия е останала вдовица с едно малко дете.

Представителят на ВП предлага да бъде оставена без уважение касационната жалба поради обстоятелството, че приложението на чл. 66 от НК не е явно несправедливо, тъй като липсва очевидно несъответствие между обществената опасност на дееца и деянието. В тази връзка предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Подсъдимият И. А. редовно призован не се явява.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

Окръжен съд – Враца с Присъда №6/23.02.2024 год. по описа на НОХД№5/2024 год. е признал подсъдимия И. Ю. А. за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, като му е определил наказание от 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл.58а, ал.1 НК му е намалил така определеното наказание с 1/3 на 2 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е лишил подс.А. от право да управлява МПС за срок от 3 години.

С Решение №229/28.06.2024 год. по ВНОХД№594/2024 год. САС, НО-I състав е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал нарушението на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП в такова по чл.6, т.1, пр. последно вр. чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП. Отменил е приложението на чл.66, ал.1 НК, като определеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“ е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

По отношение на възражението на адв.М. – защитник на подс.А. за явна несправедливост на наказанието настоящият състав на ВКС намира, че същото е неоснователно.

Твърдението, че апелативният съд не е взел предвид „индивидуалните особености“ и погрешно ги е сравнил с „груповите“ не може да се сподели, като по всяка вероятност процесуалният представител има предвид индивидуализация на наказанието съобразено с визираната в чл.36 НК цел - индивидуалната и генерална превенция при неговото определяне. Отбелязва се в касационната жалба, че индивидуалната превенция може да бъде реализирана и с условно наказание, тъй като подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност, а самото престъпление е по непредпазливост.

Преди всичко останало, следва да се подчертае, че апелативният съд е изпълнил задължението си да мотивира по един твърде обстоятелствен начин своето решение, съобразявайки и коментирайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализацията на наказанието и при промяната на същото от такова при условията на чл.66, ал.1 НК в ефективно. В тази връзка правилно съдът е преценил, че не могат да бъдат пренебрегнати данните, разкриващи високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като процесното престъпление е осъществено поради факта, че И. А. целенасочено е нарушил правилата за движение по пътищата. Същият в тъмната част на денонощието при мокра настилка и дъжд, при колона от автомобили и при обстановка, която е била още повече затруднена заради ремонт на участъка, е предприел изпреварване на непрекъсната маркировка с товарен автомобил, който е бил с намалени маневрени възможности, поради тонажа и вида си. В този смисъл правилно въззивната инстанция е отбелязала, че в случая не може да бъде пренебрегната гореописаната обстановка, тъй като именно заради целенасоченото и неразумно поведение на подсъдимия се е стигнало до смъртта на пострадалото лице и поставянето в реална опасност и на други участници в движението. На следващо място, правилно САС е посочил, че условното наказание в случая не може да постигне същото въздействие върху подсъдимия, каквото би се реализирало с ефективното такова от 2 години „лишаване от свобода.

Неправилно е възражението на защитата на подсъдимия, че съдът не е взел предвид наличното съпричиняване, тъй като такова въобще не е налице. При конкретното деяние принос към престъпния резултат от друго лице не се установява, а твърдението, за липсата на обезопасителен колан, за което няма категорични доказателства и данни за използван телефон, няма как да се приемат като съпричиняващи резултата, тъй като деянието е било реализирано в лентата на пострадалото лице без каквито и да са отклонения. В допълнение, както основателно сочи и въззивната инстанция, от автотехническата експертиза е видно, че дори и К. да се е движил с разрешената скорост от 50 км/час, това не би предотвратило настъпилото ПТП.

Всички останали възражения свързани с явната несправедливост на наказанието са били идентично представени пред САС и на които съдът подробно е отговорил. Настоящата инстанция няма какво повече да добави към тези съображения, поради което намира за безпредметно да ги преповтаря.

За пълнота към така изложената конкретика е необходимо и да се отбележи, че при избора за това кога следва да се приложи институтът на условното наказание съдът освен всички останало, което е задължително визирано в чл.66, ал.1 НК, трябва основно да прецени личността на дееца. Това е така, защото законодателят е дал тази преценка именно на съда, като той в рамките на наличните доказателства е задължен да установи, че за постигане целите на наказанието и поправяне не е наложително ефективно изтърпяване. В много свои решения ВКС е имал възможност да отбележи, че поправянето на осъдения трябва да е основното съображение при тази преценка, но не на последно място съдът следва задължително да съобрази и друго – как условното осъждане ще се отрази за постигане и на другите цели на наказанието - Решение №528/93 год. на I наказателно и други. В случая, правилно апелативният съд е преценил, че превъзпитателният ефект не може да се реализира с отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като смисълът на същото е в изпитателния срок лицето така да се превъзпита, че да се научи за в бъдеще да спазва законите на страната. Подс.А. грубо е нарушил ППЗДвП и чрез целенасоченото си поведение в разрез с установените правила за движение е станал причината за смъртта на един млад човек, застрашавайки реално живота и на другите участници в движението. Извършвайки това престъпление, макар и по непредпазливост, подсъдимият се е изявил като личност, която не се съобразява с установените наказателноправни забрани, т. е. неговото поведение и осъзнати действия не съответстват на обществените изисквания. Именно поради тази причина в целите на наказанието като главна такава е превъзпитанието и поправянето на осъдения, което е един процес на въздействие върху неговата психика. Със своето решение основателно апелативният съд е преценил, че следва за процесното деяние наказанието да бъде с по-голям интензитет, а не условно такова, тъй като именно заради грубото нарушение на правилата дефинирани в бланкетната норма, се е стигнало до фаталния резултат. Последното е в унисон и с другата цел дефинирана от законодателя, а именно предупредителното въздействие. Именно на фона на отбелязаните съображения, свързани с индивидуалната превенция, правилно са дали възможност на съда да прецени, че в случая няма как да бъде пренебрегната и генералната превенция. Това е така, тъй като наказанието следва да въздейства възпитателно и предупредително не само върху подсъдимия, но и върху другите членове на обществото. По този начин се дава отрицателна оценка на поведението му и налагайки въпросното наказание се отправя сигнал към обществото, че законът се реализира съобразно осъщественото деяние и при подобни прояви ще има подобни последици, което от своя страна ще формира и съответните задръжки за лицата да не вършат престъпления. В случая с изменението на първоинстанционната присъда за отмяна приложението на чл.66, ал.1 НК и определяне на общ режим на изтърпяване на наложеното наказание от две години „лишаване от свобода“, съдът е съобразил всички онези гореописани критерии, залегнали в материалния наказателен закон, свързани с целта и индивидуализацията на наказанието.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че не е налице посоченото в касационната жалба основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, тъй като наказанието съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС на Р. Б. второ наказателно отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №229/28.06.2024 година по ВНОХД№594/2024 година по описа на I състав на Апелативен съд – София.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.