Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на [фирма] (банка/та), със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори Л. Х. и А. К.; [фирма] (застраховател/ят) със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори Р. Я. и К. Р. и Комисията за защита на личните данни (Комисия/та, КЗЛД) срещу решение № 7232/27.11.2014 г., постановено по адм. д. 7722/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено решение № Ж-481, 482, 483, 486-2013/30.06.2014 г. на КЗЛД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания.

Касационният жалбоподател [фирма], редовно призован, в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага твърдения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени твърдения, че личните данни са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЛЛД), респективно не са правилни изводите в обратния смисъл на решаващия съдебен състав. Разпоредбите на чл. 271, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ, отм. с ДВ бр. 102/29.12.2015 г. и цитиран надолу в приложимите за периода редакции) задължават застрахователя в 3-месечен срок да определи и да изплати обезщетението на пострадалите лица при настъпило застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Това задължение произтича пряко от закона и изпълнението на задължението не лишава по никакъв начин увредените лица от правото им да търсят обезщетение в по-висок размер. Предвидената в чл. 22 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) правна сделка за сключване на договор в полза на трето лице е вид сделка, пораждаща действие в правната сфера на трето лице, различно от договарящите се. Откриването на сметките е извършено съгласно нормативните изисквания на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3 за реда и условията за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от БНБ на основание чл. 48, ал. 3 и § 10 от ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ). Сключените договори между застрахователя и банката са изцяло в полза на физическите лица, чийто ЕГН са използвани за това, защото на тяхно разположение са определени парични суми, но без възникване на задължения да се възползват от тях, включително и да поддържат претенция за заплащане на обезщетение в по-голям размер. Касаторът иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването на решението на КЗЛД. Не претендира разноски.

Касационният жалбоподател [фирма], редовно призован, в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага твърдения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Освен твърденията, изложени и в касационната жалба на банката се излагат и съображения за липса на виновно поведение при обработването на лични данни от застрахователя в качеството му на администратор на лични данни. Застрахователят има интерес и законово задължение да заплати обезщетение по застраховка. Откриването на банкова сметка и превеждането на парична сума по нея не само не накърнява интереса на бенефициента, но е и изцяло в негова полза, независимо от тълкуването в обратния смисъл в обжалваното първоинстанционно решение. Интересът не бенефициента не е нарушен и предвид факта, че до момента на обработка на личните данни, претенцията на бенефициента по застраховката е в размер на 30 000 лв. при изплатени 100 000 лв. от страна на застрахователя. Касационният жалбоподател иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира се разноски.

Касационният жалбоподател Комисията за защита на личните данни, редовно призован, в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага твърдения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че дори и да се приеме, че ответниците в касационното производство да не са насочвали претенцията си към застрахователя, то за него е възникнало задължение да предприеме действия по изплащане на дължимите суми. Счита за необосновани изводите на АССГ относно липсата на мотиви от страна специализирания административен орган по отношение каква хипотеза на обработка на лични данни е реализирана. Касаторът иска да бъде отменено съдебното решение и отхвърляне на оспорването на решението на КЗЛД. Претендира разноски.

Ответниците А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М. (ответниците), редовно призовани, чрез общ процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Искат оставяне на съдебното решение в сила. Претендират разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение № 7232/27.11.2014 г., постановено по адм. д. 7722/2014 г. по описа на АССГ, е отменено решение № Ж-481, 482, 483, 486-2013/30.06.2014 г. на КЗЛД и е върната преписката на КЗЛД за ново произнасяне, съобразно задължителни указания по прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че административното производство пред КЗЛД е образувано по жалби на А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М., които са родители на загинали при тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 23.04.2011 г. в С.. Повод за подаване на жалбите до КЗЛД е обстоятелството, че са били информирани за открити на тяхно име банкови сметки, по които застрахователното дружество е превело суми, определени едностранно от него по размер. Жалбоподателите твърдят, че не са давали съгласие личните им данни да се използват за подобни цели и считат тези действия на застрахователя са неправомерни, както и за обидни и неетични. Посочват, че не са насочвали претенции за компенсиране на моралните им вреди директно към застрахователя и не са предоставяли личните си данни на дружеството. Според жалбоподателите застрахователното дружество се опитва да избегне изплащането на по-големи обезщетения, като незаконосъобразно предприема частично плащане по време на висящо гражданско дело пред Софийски градски съд, по което е ответник. Отправили са искане до Комисията с оглед правомощията си да предприеме съответни действия по компетентност. КЗЛД е приела така постъпилите жалби за редовни и допустими, като е обединила същите за разглеждане в едно производство. КЗЛД е насочила вниманието си към изследване на въпроса за наличието или не на неправомерна обработка на лични данни на жалбоподателите, представляващи техните ЕГН-та, от страна на застрахователя. В производството пред КЗЛД изрично представител на застрахователя заявява, че не оспорва, че дружеството е предоставило на банката трите имена и ЕГН на жалбоподателите, но твърди, че това е с оглед постигане на целите на сключената застраховка – обезщетяване на увредените лица, поради което не приема да е налице нарушение на ЗЗЛД.

С оспореното пред АССГ решение № Ж – 481, 482, 483, 486/2013/30.06.2014 г. по описа на КЗЛД са оставени без уважение жалбите на А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М. – ответници в настоящото производство. Според мотивите на цитираното решение, жалбите са неоснователни, защото не е налице злоупотреба с личните данни на жалбоподателите, изразяваща се в откриването на банкови сметки на тяхно име без знанието и съгласието им и са преведени суми от по 100 000 лв., представляващи дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди на увредени лица по повод смъртта на техните деца при тежко ПТП. Решението на Комисията е подписано с особено мнение на един от членовете й.

За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционният съд възприема фактическата обстановка по спора, установена и в административната фаза на производството, а от правна страна излага мотиви, според които КЗЛД при спазване на процесуалните правила на административното производство, неправилно е поставила интересите на застрахователя пред тези на физическите лица, за които се отнасят данните. В контекста на фактите по повод смъртта на пострадалите деца и претендираното обезщетение от техните родители, такова преимущество на интереси на застрахователя пред тези на родителите на децата, не се установява, не се доказва и не се обосновава. Според АССГ несъответстват на закона изводите, че застрахователят е длъжник по валидно сключената полица „Гражданска отговорност“, който трябва да изпълни задължението си за плащане в предвиден от КЗ срок, поради което и същият е сключил с банката договори в полза на трети лица за откриване на банкови сметки на кредиторите, по които е превел дължимите за обезщетението суми. Изпълнението на задължението по договора за „Гражданска отговорност“ от страна на застрахователя се приема от КЗЛД като преимуществен интерес, който дава основание на застрахователя да борави с личните данни на физическите лица като ги предава на трето лице – банка и без съгласието на тези лица, но според решаващият съд не е налице валидно и изискуемо вземане от страна на физическите лица, установено по безспорен начин по основание и размер, при което длъжникът не е в забава. От тази гледна точна първоинстанционният съд формира извод, че не е налице и хипотезата на чл. 97 от ЗЗД, защото липсва установено по размер ликвидно вземане, длъжникът не е в забава и не е необходимо да предприема действия, за да изпълни задължението си, респективно да постави своя кредитор в забава. Според мотивите на обжалваното съдебно решение застрахователят неправилно е приел исковата молба, подадена срещу него като основание да разгледа случая и съответно да обработва личните данни на ищците, за да им открие банкови сметки, по които да извърши плащане. Според решаващият съд от съществено значение е обстоятелството, че липсва образувана щета при застрахователя, липсва решение на експертна комисия за определяне на размера на обезщетението, както и не е осигурена възможност на увредените лица да вземат участие в обсъждането относно размера на претенцията, като не е договорена и сумата по обезщетението. Нормата на чл. 271 ал. 1 от КЗ би била приложима в хипотези на заявени претенции на пострадалите лица пред застрахователите. В случая обаче липсва претенция пред застрахователя, поради което и не може да се изчислява срок по чл. 271, ал. 1 от КЗ. Основанието за обработка на личните данни на първо място следва да бъде законово определено. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че „дори и лихвите да се дължат от момента на ПТП, това по никакъв начин не дава право на застрахователя да нарушава процедурата по определяне на обезщетение, като при непостигнато съгласие между страните относно размера на същото, да превежда определен от него размер на обезщетение по открити по негово съображение сметки на увредените лица, и защитимият интерес, при това преимуществен да се изразява в избягване на плащане на лихви върху тези суми.“ След като вземането не е установено по размер, изплащането на част от сумата чрез привеждането ѝ по сметка на увреденото лице, открита чрез сключване на договор в полза на трето лице, преследва цели различни от заложените в КЗ, свързани с точно изпълнение на задължението. При тези решаващи правни изводи АССГ е приел, че решението на КЗЛД трябва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да бъде върната за ново произнасяне.

Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

По отношение на установената фактическа обстановка на практика не е налице спор между страните по делото и правилно е възприета от първата инстанция в съответствие с всички събрани по делото доказателства с изключение на няколко факта, които ще бъдат посочени изрично в настоящото решение, но самостоятелно не се отразяват върху изясняване на делото от фактическа страна, а и не са резултат от допуснати процесуални нарушения.

Страните не спорят относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от [фирма] с лицето, което е причинило ПТП с жертви. Касационният жалбоподател [фирма] не оспорва обстоятелството, че е поел като универсален правоприемник всички права и задължения на ЗК [фирма] включително и тези, произтичащи от договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила, причинил ПТП с причинена смърт на шест човека. Не се спори, че починалите са деца на ответниците в настоящото производство и те като родители на пострадалите от ПТП имат право да бъдат обезщетени за причинените им вреди (неимуществени и имуществени). Не се спори, че относно заплащането на обезщетение за причинените им вреди А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М. са предявили искови молби до СГС, а към момента на произнасянето на КЗЛД е налице едно висящо гражданско дело, образувано по частични субективно съединени искове само срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за всеки от ищците на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 226 и чл. 257 и сл. от КЗ. Първоначално ищците са подали три идентични искови молби, по които са образувани три отделни граждански дела в СГС, като с разпореждане от 16.10.2013 г. (л. 150 от адм. д. 7722/14 г.) на съдията-докладчик е разпоредено изпращане на препис от исковата молба и приложенията на ответника (застраховател, касатор в настоящото производство). Разпореждането е изпълнено със съобщение, изготвено на 17.10.2013 г. (л. 149 от адм. д. 7722/14 г.).

На 31.10.2013 г. по инициатива на застрахователя са сключени договори за откриване на сметка за съхранение на парични средства в полза на трето физическо лице между застрахователя и банката в полза на всяко едно от физическите лица ответници в настоящото производство (л. 137 и сл. от адм. д. 7722/14 г.). Физическите лица, ответници в настоящото производство, са уведомени за сключения договор в тяхна полза с писма, изпратени от застрахователят на 28.11.2013 г. и от банката (л. 123 – л. 136 от адм. д. 7722/14 г.). Обстоятелството, че уведомителните писма са получени се съдържат както в приетите по делото обратни разписки за връчването им, така и от съдържанието на жалбите от техните адресати до застрахователя от различни дати през декември 2013 г.

От разменената кореспонденция и цитираните писмени документи правилно АССГ е приел за установено, че лични данни (имена и ЕГН) на физическите лица ответници в настоящото производство са предоставени от застрахователя на банка, като липсва изрично информирано съгласие за това от притежателите на личните данни. Застрахователят и банката са регистрирани като администратори на лични данни. Предоставянето на ЕГН представлява обработване на лични данни.

При така установеното обработване на лични данни първоинстанционният съд правилно пристъпва към изследване на допустимостта му, за да прецени дали е налице злоупотреба. За да е допустима обработката на личните данни на едно физическо лице е необходимо изрично съгласие затова или да са налице специфични хипотези, които са лимитивно изброени в чл. 4 от ЗЗЛД. В случая липсва изразено изрично и информирано съгласие за обработка на личните данни от застрахователя, поради което правилно АССГ е пристъпил към анлаз относно наличието на другите хипотези на чл. 4 от ЗЗЛД.

В този смисъл правилно и законосъобразно първоинстанционният съд определя основния спорен по делото въпрос, а именно налице ли е хипотезата на чл. 4 ал. 1 т. 1 и/или т. 7 от ЗЗЛД, при които обработването на лични данни е допустимо като необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, респективно за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

В искането от 31.10.2013 г. на застрахователя до банката за откриване на банкови сметки, в което се съдържат личните данни на третите физически лица, в чиято полза се иска да бъдат сключени договорите е посочено, че е повод настъпилото застрахователно събитие и на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 425 от ТЗ. Искането е обосновано именно с желанието на застрахователя да изпълни своето задължение по застрахователния договор „Гражданска отговорност“. В този смисъл предоставянето на личните данни от застрахователя на банката не е самоцелно и без основание, а е мотивирано от необходимостта да бъде изпълнено задължение на застрахователя.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на АССГ, че към 31.10.2013 г. за застрахователя не е налице валидно, изискуемо задължение, което да подлежи на изпълнение, поради което не е налице преимуществен интерес, който да му даде основание да предоставя лични данни на физическите лица на банка и без тяхното съгласие. Според АССГ вземането на физическите лица би станало валидно и изискуемо след установяването му по размер и чак след това длъжникът – застраховател ще изпадне в забава, респективно ще дължи лихва за забава. Според първата инстанция преди установяването по размер на обезщетението за неимуществени вреди то не е изискуемо, за него не се дължат лихви и застрахователят няма право да изпълнява, защото изпълнението му би било неточно (частично), респективно не е налице хипотезата на чл. 97 от ЗЗД. Първоинстанционният състав се позовава на чл. 273 ал. 1 от КЗ, според който при смърт или телесни увреждания на трети лица, обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред, а първият способ не е бил реализиран, докато относно втория способ към момента на обработването на личните данни е висящо исково съдебно производство.

Тези правни изводи на АССГ не кореспондират с основни правни конструкции на облигационното право, намиращи израз в нормите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, регламентиращи института на непозволеното увреждане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Виновният водач, причинил ПТП е застраховал своята отговорност за причинените от него вреди и застрахователят не оспорва това обстоятелство, поради което въз основа този застрахователен договор „Гражданска отговорност“ застрахователят е длъжен да поправи всички причинени от застрахования вреди като заплати обезщетение за тези вреди (имуществени и неимуществени), включително и обезщетение за забава за заплащане на обезщетението.

На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана

, а според чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

При съвместно тълкуване на всички тези норми следва еднозначно извод, че застрахователя е длъжен да заплати вместо застрахования пряк извършител и обезщетение за забавено плащане на обезщетението за вреди, изчислено в размер на законната лихва от датата на забавата – датата на деликта (ПТП) върху паричната сума, която се дължи като обезщетение за вредите, дори и преди тази сума да е определена по размер. В този смисъл застрахователят като лице, което е поело отговорността на прекия извършител на увреждането е има правен интерес от възможно най-бързо изпълнение на паричното задължение, за да намали размера на обезщетението за забавеното плащане, което е определено от закона с начален момент – деликта и начин на изчисляване – законната лихва. Покана за плащане от застрахователя към увредените трети лица не е необходима, за разлика от възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на лицето, които е сключило застрахователен договор.

Тези правни изводи на настоящият съдебен състав са подкрепени и с последователна и безпротиворечива практиката на Върховния касационен съд относно началния момент, от който застрахователят дължи обезщетение за забава, независимо дали е предявен пряк иск от увреденото лице срещу него или срещу прекия длъжник. (в този смисъл например са Определение № 490/28.06.2012 г. по т. д. № 1020/2011 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 6/28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 197/18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г. на I т. о. на ВКС и др.).

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че застрахователят като длъжник за заплащане на парично задължение е имал право да се освободи от забавата, в която е поставен по силата на закона и сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“ като се възползва от предоставената му от чл. 97, ал. 1 от ЗЗД възможност, доколкото паричните задължения са носими по смисъла на чл. 68, б. "а" от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че физическите лица, ответници в настоящото производство, като са предявили граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпените от тях вреди по недвусмислен начин са изразили желанието си да бъдат обезщетени, именно от застрахователя, но не са предприели действия, с което да спомогнат за получаване на това обезщетение. Характерът на застрахователния договор в конкретния случай, а именно, че той е сключен с друго лице, а не от лицата, които имат право да получат обезщетението, предполага, че застрахователят изначално не разполага с техните лични данни, включително и не разполага с информация за банкова сметка, по която да преведе обезщетението при настъпване на застрахователното събитие. С подаване на исковата молба, копие от което е връчен на застрахователя по реда на ГПК физическите лица на практика предоставят своите лични данни на своя длъжник именно по повод застрахователното събитие, от което за тях е възникнало право на обезщетение. В този смисъл не е възможно да се обоснове извод, че използването на личните данни от длъжника, за да се изпълни твърдяното парично задължение в полза на кредитор, който е предявил по осъдителен иск срещу него по общия исков ред, представлява злоупотреба с получените по повод същия този съдебния процес лични данни. За нормативна яснота при регулиране на този вид отношения законодателят е предвидил разпоредбата на чл. 380 от действащия към настоящия момент КЗ отм. (КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО).

Съгласно чл. 380 от ЗК (нов) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като с предявяването на претенцията трябва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура, а застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената банкова сметка независимо дали неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес, а непредставянето на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ (нов).

В този смисъл настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователни доводите на ответниците в касационното производство, че новият КЗ узаконява неправилни действия. Точно обратното законодателят е регулирал съществуващите обществени отношения като е установил съответни правни последици от добросъвестно/недобросъвестно упражняване на права, за да предотврати нееднозначното тълкуване при възникване на спорове като настоящия. Длъжникът на парично обезщетение, за което е в забава от датата на увреждането, е длъжен да изпълни веднага и има интерес да го направи възможно най-бързо, за да намали размера на обезщетението за забава, изчислявано според законната лихва. На това задължение за плащане се противопоставя правото на кредитора да получи обезщетение, включително и за забава в размер на законната лихва за забава от датата на увреждането. Кредиторът не би трябвало да има право да отдалечи във времето получаването на изпълнение независимо от имуществения му интерес от това да получи обезщетение за забавено изпълнение, изчислявано като законната лихва върху определеното по размер обезщетение. При настоящото състояние на лихвените проценти този имуществен интерес е логичен, но не и правнозащитим и противопоставим на добросъвестния застраховател, който дължи плащане вместо прекия извършител, изпаднал в забава и без покана от датата на непозволеното увреждане дори и без да знае кои са увредените лица и обема на щетите. Новите разпоредби на КЗ насърчават активно и добросъвестно поведение на увредените лица, но в никакъв случай не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че толерират неправилни действия, както се твърди в пледоарията на процесуалния представител на ответниците в настоящото производство.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо, когато обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, а според т. 7 и когато обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. В случая застрахователят изпълнява законноустановено (в чл. 84, ал. 3, чл. 86 и чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 223 от КЗ) задължение и обработването на личните данни чрез предоставянето им на банката е допустимо, а като е достигнал до противоположен извод АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Решението на КЗЛД за липса на злоупотреба с лични данни е в съответствие със закона и неправилно е отменено от първоинстанционният съд.

За пълнота на изложението следва да бъде разгледана и втората хипотеза на допустимо обработване на лични данни, която е анализирана от АССГ, а именно тази по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Неправилни са и изводите на решаващия състав, че интересите на застрахователя са поставени преимуществено над интересите на физическите лица. По делото липсват данни по някакъв начин да са били нарушени права и законни интереси на физическите лица чрез предоставянето на техните лични данни на банката, включително и чрез сключването в тяхна полза на договор за съхранение на парични средства. В отговора по касационните жалби се посочва, че правата на увредените лица са накърнени, защото обезщетението е преведено единствено по преценка на застрахователя, а претенциите на увредените лица са напълно игнорирани. От доказателствата по делото се установява, че към датата на откриване на сметките за съхранение на парични средства в СГС е висящ граждански спор, образуван по искова молба с искане за заплащане на обезщетение в 30 000 лв. за всеки един от ищците. Действително исковете са предявени като частични, но не е уточнен какъв пълния претендиран размер. Този недостатък на исковата молба няма данни към кой момент е отстранен, както и няма данни кога е извършено увеличението на иска до размера на присъдената със съдебното решение сума. Очевидно предоставянето на разположение чрез сключване на договора за откриване на сметка за съхранение на сумата 100 000 лв. за всеки от ищците не е оказало влияние върху съдебното решение по висящия исков процес (аргумент от л. 208 и сл. от адм. д. 7722/2014 г.). Не само не е оказало влияние, но и потенциално (при спазване на закона от всички участници в правоотношенията) не би могло да бъдат накърнени права или интереси на физическите лица със сключването на договор в тяхна полза между длъжника им – застраховател и банката. Кредиторите – физически лица са имали правна възможност да се използват паричните средства, предоставени за съхранение от застрахователя, като изрично заявят, че по този начин не са удовлетворени в пълен размер и да поддържат иска си за обезщетение на вреди в пълния размер, който считат за справедлив. Възможно е и да не се възползват от предоставените в тяхна полза за съхранение парични средства, като по този начин очакват определяне на обезщетението със съдебно решение. На плоскостта на облигационното право би се разрешил въпроса само относно размера на обезщетението за забава за заплащане на паричното задължение, което ще зависи както от окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди, така и от периода през който не е платено в цялост, включително и в зависимост от поведението на кредиторите физически лица. Във всички изброени хипотези имуществените права на ищците в исковото производство не са накърнени от поведението на ответника длъжник с предприетото частично/пълно или надвишаващо претенцията плащане по време на висящото съдебно производство. Сключеният договор между застрахователната компания и банката е изцяло в полза на ищците, които получават непосредствено след като са заявили желание за това определена парична сума. Те са лица, ползващи се от договора, за които не възникват задължения (чл. 22 от ЗЗД) и могат да се откажат да се ползват от уговорката по договора след като бъдат уведомени. Уведомяването е извършено както от застрахователя, така и от банката. Засягането на личната сфера на физическите лица също не може да се възприеме като достатъчно накърняващо, за да се възприеме поведението на застрахователя като злоупотреба с личните им данни, защото те са ги предоставили в исковата си молба именно срещу застрахователя. Изрично са поискали обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, а не от виновния водач, поради което заплащането на парично обезщетение за невъзстановимите по никакъв начин житейски вреди не може да се разглежда като обидно обезценяване на човешкия живот. Застрахователят е предприел действия за изпълнение на паричното си задължения след получаване на исковата молба, а не преди това, поради което не може да се приеме, че е действал недобросъвестно и накърняващо чувствата на пострадалите като е игнорирал тяхната воля и без предварителна комуникация. Подаването на искова молба пред компетентен съд е основание за възникване на процесуалноправоотношение между страните по делото и предполага в пълна степен комуникация между тях, независимо от участието и на съд в този процес.

С определение № 5165/27.10.2014 г. първоинстанционният е задължил застрахователя да представи доказателства относно заведената при застрахователя щета с оглед твърденията на жалбоподателите на делото пред АССГ, че не е налице надлежно образувана щета като обуславящо условие за изчисляване на обезщетението, респективно плащането. Въз основа на писмената молба на застрахователя от 10.11.2014 г. АССГ е приел за безспорно и ненуждаещо се за доказване обстоятелството, че не е налице образувана щета за застрахователното събитие. Този фактически извод е неправилен и некореспондира със събраните по делото доказателства, но не е решаващ за правилното решаване на спора. По делото са налице достатъчно данни за образуваната щета (л. 135 и сл. от адм. д. 7722/2014 г.), за което обстоятелство увредените лица са уведомени писмено от застрахователя, включително и с номерата на щетите за веки един от увредените. Но по изложените съображения относно правното значение на образуваното гражданско дело следва да се приеме, че е без значение на какво основание са образувани тези щети и как е определена паричната сума, предоставена за съхранение в полза на ищците. Спазването на вътрешните процедури при застрахователя има значение от гледна точка на административния контрол на специализираните органи по финансов надзор, но не и в отношенията му с банката, на която е предоставил личните данни на физически лица без тяхното съгласие. Предоставянето на тези лични данни на банката е извършено за изпълнение на законово задължение и в защита на законен интерес, на който не е противопоставим никакъв друг законен интерес, поради което е допустимо от закона обработване. Застрахователят и банката не са допуснали нарушение на ЗЗЛД, а сключения между тях договор в полза на трето лице, за които са използвани лични данни на тези трети физически лица, е нормативно регламентиран в чл. 22 от ЗЗД и

Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (чл. 2, ал. 5), поради което също не може да бъде разглеждан като злоупотреба с лични данни.

Като е достигнал до противоположни правни изводи административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а поради изясняване на спора от фактическа страна да бъде постановено друго решение, с което жалбите на А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М. против решение № Ж-481, 482, 483, 486-2013/30.06.2014 г. на Комисията за защита на личните данни да бъдат отхвърлени. Решението на Комисията е съобразено със закона, постановено е при спазване на процесуалните изисквания за това, обсъдени последователно и задълбочено от първата инстанция без допуснати нарушения. Следва изрично да бъде посочено, че в същия смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд - решение № 10663/15.07.2013 г., постановено по адм. д. 12985/2012 г. по описа на пето отделение.

С оглед изхода на спора и направеното искане от касационните жалбоподатели [фирма] и Комисията за защита на личните данни следва да им бъдат присъдени разноски в тежест на ответниците на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Комисията за защита на личните данни не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. [фирма] е представило доказателства за направени разноск в размер на 25 лв., които му се дължат. Другият касационен жалбоподател [фирма] не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора в негова полза не следва да бъдат присъждани разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 7232/27.11.2014 г., постановено по адм. д. 7722/2014 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

оспорването по жалба, подадена от А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 3, адв. П. К. против решение № Ж-481, 482, 483, 486-2013/30.06.2014 г. на Комисията за защита на личните данни.

ОСЪЖДА

А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 33, да заплатят общо на [фирма], [населено място], пл. „П.” № 5 сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА

А. И. Г., Н. Г. Г., М. Д. Н., К. Б. Н., Д. Д. М., Н. К. М., С. Й. М. и П. Г. М., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 33, да заплатят общо Комисията за защита на личните данни сумата 200 (двеста)лв., юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.