Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С. срещу решение № 7761/13.12.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6839 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № [ЕГН]/04.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С.. Доводите на касатора са за неправилност на първоинстанционното решение заради противоречиието му с материалния закон. Аргументира осъществяването на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и при помесечен недостиг на парични средства, поради което съществуват установените с РА публични задължения. Изразява несъгласие и с изводите на съда за дължимо изследване на съответствието между приходите и разходите на ДЗЛ в годишен аспект. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация С. М. С. отрича основателността на касационна жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на С. С. са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер 36 657.20 лева и за закъснителна лихва в размер 29 003.01 лева.

Според приходната администрация в отчетен период 2006 г. данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което е възприето като несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съотношението между приходите и разходите е определено по метода на баланса на...