Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на „Районен център 112“ С. при Дирекция „Национална система 112“ – Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 6477 от 30.10.2014 г. по адм. дело № 2746 /2014 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед рег. № 10581з-35/17.02.2014 г. на същия административен орган, с която на Л. Е. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца и Дирекция „Национална система 112“- МВР е осъдена да заплати на Д. направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства,. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Д. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Ответницата не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон.

Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) орган и при спазване на сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отм. и след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР отм. , В изпълнение...