Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационна жалба от И. П. П., от [населено място], срещу решение № 858/17.04.2015 г. по адм. дело № 179/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения № 7403/03.11.2014 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 207/11.12.2014 г. на в. и.директор на ТД на НАП- [населено място], съгл. Заповед №ЗЦУ-127/05.02.2014 г. на изпълнителния директор, с който е определено задължение за задължителни здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО

, за следните периоди: от 21.09.2010 г.-18.03.2012 г., от 28.03.2012 г.-31.03.2012 г., от 24.11.2013 г.-30.11.2013 г. по фонд ЗО в общ размер на 552, 74 лева, в това число главница в размер на 423, 51 лева и лихва, изчислена до 03.11.2014 г. в общ размер на 129, 23 лева, и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и уважаване на оплакванията срещу административния акт, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа, че е налице противоречие между два юридически акта-Закона за здравното осигуряване и Международен пакт за икономически, социални и културни права. Решаващият съд е следвало да констатира това противоречие и да приложи международния акт.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП В. не е изразил становище във връзка с оплакванията.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:...